Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (32)

31.
Катер за Светлов

По време на войната група писатели са на литературно четене на самата фронтова линия. (Както сега правят четене на Орлов мост.) Войниците, прегърнали шпагените, седят в окопа. Поетите се изправят, рецитират по руски — напевно и със страст.

Когато идва редът на Михаил Аркадиевич Светлов, той, нали е дребничък, се покачва върху два сандъка с патрони. Тялото му от кръста нагоре щръква над окопа.

Светлов рецитира своето знаменито стихотворение „Гренада“, което обичал да рецитира и самият Маяковски. Навремето, през 1926 година, когато го прочел за първи път в списание „Октябрь“, позвънил веднага на младия автор, окуражил го.

Оттатък германците почват да стрелят и покрай него пропищяват куршуми. По мургавото му лице се търкалят зърна пот, но той продължава да рецитира — безкрайна е тази степ Гренада!

Я хату покинул,

Пошел воевать,

Чтоб землю в Гренаде

Крестьянам отдать.

Прощайте, родные!

Прощайте, семья!

Гренада, Гренада,

Гренада моя!

Когато се прибират вечерта в щаба, първата работа на Светлов е да съкрати стихотворението — задрасква цели осем куплета и оставя дванайсет… Критиците не знаят за този случай и проникновено пишат колко самовзискателен и самокритичен бил комсомолският поет, как пишел и зачерквал, пишел и зачерквал…

Светлов имал навика всеки петък да пообядва по руски. В един часа сяда на сладък лаф с приятели в Централния дом на литераторите на улица „Херцен“. Писателят Станислав Сивриев, въпреки че беше работохолик, скъпеше времето си и цепеше секундата на две, твърдеше, че най-хубавото време е изседяното с приятели време.

Почва се с водка. Водка, сельодка, огретен, шунка, кисели краставички с гръцки маслини и т.н. Водка — тост. Тост — водка. Много тост — много водка! После горещо грузинско харчт от шилешко, овнешки котлети, кавказки шишчета. Всичкия този труд за устата докъм пет часа. От един до пет — това е да пообядваш по руски.

В пет Светлов става, излиза от ресторанта, прекосява фоайето и спира пред портиера. В ръката си държи три рубли, толкова струва бутилка водка. Трите рубли са нещо като княжески бакшиш, повече са от един надник. Портиерът ги взема с лек поклон, излиза на улицата, спира му такси.

Но както става понякога и в приказките, веднъж сюжетът се объркал. Светлов, който винаги е точен като смъртта, се заседява и става от масата към пет и двайсет. Портиерът, възрастен човек със слаби бъбреци, прибягва често до тоалетната. Той чакал, чакал, стискал, но вече не се издържа и заситнява към двете нули. Светлов се появява — тук портиер, там портиер — изведнъж се оказал на улицата.

Пет и половина следобед. Московчани излизат от работа, тротоарът — тарапана. Светлов държи с два пръста банкнотата и… разгеле: насреща се задава мъж в униформа, с галуни и лампази — целият в злато! Устремява се към него:

— Портиерът, хей, портиерът! Моля, повикайте ми такси!

Но това не е никакъв портиер, а истински адмирал. Адмиралът е висок, Светлов — шест на пет. Мерят се с погледи — единият отдолу нагоре, другият отгоре надолу. Наоколо се натрупват сеирджии.

— Глупчо глупав — казва изискано оскандаленият адмирал, — никакъв портиер не съм ти аз, ами действащ адмирал!

Светлов примигва с дългите си семитски мигли, присвива очи, подава трите рубли и нарежда:

— Тогава повикайте катер!