Хиляда и една нощ (98)

Приказка за неволницата Тауаддуд

Разказват, че в Багдад живял мъж способен, голям търговец, спечелил пари и имоти. Живял дълго, но все си нямал чедо — ни мъжко, ни женско. Остарял, с времето ставал все по-слаб и по-немощен. Изплашил се, че парите и имането му ще отидат на вятъра. Дал тържествен обет пред Аллах, стига той да му дари син. Аллах приел благосклонно молитвата му. Не минало много време и жена му понесла дете, а когато настъпил срокът, тя родила момче, хубаво като месечина. На седмия ден след раждането човекът дал на сина си име Абул Хасан.

Раснало момчето и пораснало, изучило свещения Коран, ритуалите на исляма, каноните на правата вяра, правописа, поезията, аритметиката и стрелбата с лък. Бил личен момък. Баща му се радвал, веселил му той душата. И ето че когато стигнал мъжка възраст, един ден баща му рекъл:

— Синко, наближава онова, което е писано на всеки — идва моят край и аз скоро ще се срещна с великия Аллах! Създал съм толкова богатство, че да стигне за твоите внуци и правнуци! Възхвалявай Всевишния за това, което съм ти оставил, и се опирай само на онези, които ти помагат!

Не минало много време и търговецът умрял. Момъкът го погребал и започнал дни и нощи да го оплаква. Но дошли при него приятели и му рекли:

— Щом човек е оставил син като тебе, значи не е умрял! Миналото — минало! Така оплакват само жените!

Веднъж му казали, дваж му повторили, накрая го отвели в хамама и там изтъркали мъката му…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Абул Хасан забравил съвета на баща си, объркал се от многото пари, помислил, че ще остане все така в разкош, почнал да яде и да пие, да се радва и да се весели, да живее сред звъна на шишета и песни на леки жени. Но ето че се свършили парите, стопил се късметът; което имало, се изяло, имането се пропиляло. Всичко пръснал, докато накрая му останала само слугинята, която бил наследил от баща си. Нямало друга като тази слугиня. Известна била с голямото си майсторство, знания и трудолюбие. Била гъвкава и стройна, с вежди като арки надвесени, с очи като на газела вакли, с нос като остър меч насочен, с бузи като анемона, с устни — пръстена на Сулеймана, зъби — бисер огърлица, кръшна тънка вие се снагата, най-слаб вятър силно я премята, гърдите й — от дюни по-тежки, пък и с други прелести човешки… Всеки, който видел прелестта й и блясъка на усмивката й или пък го улучели очите й с острите си стрели, губел ума и дума. А освен това била сладкодумна и подредена…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Абул Хасан свършил всичките си пари, а от три дни не бил хапвал трошица хляб и не можел да мигне дори за миг, тя му рекла:

— Господарю, заведи ме при емира на правоверните Харун ар-Рашид и му поискай за мен десет хиляди динара. А ако той прецени, че е скъпо, ти му кажи: „Моята слугиня струва много повече! Ти я изпитай най-строго какво знае! Друга тук подобна на нея няма и тя подхожда само на такъв като тебе!“ Не ме давай за по-ниска цена, защото дори и тази е малка за неволница като мене!

Абул Хасан не подозирал какво знае и може неговата неволница, но все пак я отвел при Харун ар-Рашид, казал, каквото тя му била подсказала, и халифът я запитал:

— Как се казваш?

— Тауаддуд^[1]!

— Слушай, Тауаддуд, кажи ми какви науки знаеш!

— Господарю, знам граматика, поезия, мюсюлманско право, тълкувание на Корана, синтаксис, музика, наследствено право, събиране и изваждане, умножаване и деление, геометрия, легендите на древните. Знам наизуст благородния Коран, броя на неговите сури, аи, части, нисфи, арбаи, асмани, аашари^[2], местата на метаните и броя на буквите му, зная коя сура къде и как е записана, кои са от Мека и кои от Медина^[3], знам причините, поради които всяка е била низпослана, знам отлично свещените хадиси. Запозната съм със сложната математика, строителното дело, философията, логиката, кое е абстрактно и кое — конкретно! Обикнах поезията, свиря на уд, научих се да съчинявам песни! С една дума, мога да се равнявам само с големите учени!

Халифът се учудил на красноречието й и се обърнал към господаря й:

— Аз ще намеря кой да я изпита по всичко, за което тя твърди, че знае. Ако отговори добре на въпросите, ще ти платя колкото искаш, че и отгоре, ако ли не — ще си я прибереш!

Той наредил да доведат книжовници, учени, звездобройци, мъдреци, строители и философи. Събрали се те в дома му и той наредил да доведат неволницата Тауаддуд.

— Искам да изпитате тази неволница, но така, че да докажете, че всичко, за което тя претендира, не е вярно! — наредил Харун ар-Рашид.

Навела неволницата глава и запитала:

— Кой между вас е факих, който знае хадисите?

— Аз съм този, за когото питаш! — отговорил един от тях.

— Питай ме каквото искаш!

— Добре! Кажи ми кой е твоят бог, кой е твоят пророк, кое е винаги пред тебе, накъде е твоята кибла, кои са братята ти, накъде е пътят ти, къде са обичаите ти?

— Аллах е моят бог, Мохамед е моят пророк, винаги пред мен е Коранът, Кааба е моята кибла, правоверните са ми братя, доброто е моят път, Суната е моят обичай!

— Чрез какво ще познаеш всевишния Аллах?

— Чрез ума!

— А какво значи ум?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че неволницата заговорила:

— Умът се състои от две части — дарен и придобит. Дареният е създаден от Аллах и той го дарява на онези, които пожелае! Придобитият е онзи, който човек получава чрез своето възпитание и образование!

— Правилно отговори! А къде се намира умът?

— Аллах го поставя в сърцето, а от там неговите излъчвания се извисяват в мозъка и остават там завинаги!

— А чрез какво ти опозна пророка, Аллах да го възвиси?

— Опознах го с прочитането на книгата на Аллах!

— А сега ми разкажи за стълбовете на вярата и за трайните същности!

— Стълбовете на вярата са пет: свидетелството, че няма друг бог освен Аллах, който няма друг до себе си, а Мохамед е негов раб и пратеник; произнасянето на молитвите; даването на милостиня; постите през месец рамадан; хаджилъкът — за онези, които имат възможност да го направят. А действащите трайни същности са четири: ден и нощ, слънце и луна. Те коват възрастта и създават надежди, макар че човек не може да знае кога ще се прекъсне животът му!

— А по какъв начин човек трябва да се моли?

— Правото на раба божи е робството и той живее на вярата чрез господството!

— С каква цел излизаш от дома си за молитва?

— Да се поклоня на бога!

— Какво не допуска и какво донася молитвата?

— Целта е пречистване на душата, тя не допуска оскверняване на светите места и донася мир на душата.

— А какво става, ако се прекъсне молитвата?

— Казано е: „Който прекъсне молитвата си по своя воля, нарочно и без извинение, той няма полза от исляма!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът продължил:

— Добре! Кажи ми какво е молитвата?

— Тя е връзката между раба и бога! — отговорила неволницата. — Тя притежава десет качества: освещава сърцето, осветява лицето, радва Всемилостивия бог, поражда недоволство у дявола, отблъсква нещастието, отпъжда злото, което създават враговете, с нея хората стават по-милостиви, не може да се произнася със злоба в душата, унищожава разпътността, предпазва от грях! Тя е от непременните задължения и е основа на религията!

— А в какво е ключът към молитвата?

— Задължителното предварително обмиване.

— А какъв е ключът към обмиването?

— Предварителното споменаване на името на Аллах.

— А какъв е ключът към това споменаване?

— Дълбоката вяра.

— А какъв е ключът към дълбоката вяра?

— Упованието.

— А какъв е ключът към упованието?

— Надеждата.

— А какъв е ключът към надеждата?

— Послушанието.

— А какъв е ключът към послушанието?

— В признанието, че Аллах е един и всевластен!

— Какво прави човек, след като стане от сън?

— Преди да посегне за храна, трябва да се обмие три пъти.

— Какво трябва да се прави при обикновеното измиване?

— Трябва да има желание да се измие, после тялото да се облее с вода. Преди измиване тялото да се изтърква. Косата трябва да се среши. Нозете се измиват накрая.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът запитал:

— Сега обясни причините за обмиването с пясък.

— Причините са седем: липса на вода, страх от нечиста вода, необходимост от обмиване, объркване на пътя в пустинята, болест, нараняване, съседство с болен.

— Добре. А какво се дава при закят?

— Дават се злато, сребро, камили, крави, овце, кози, пшеница, ечемик, зеленчуци, бакла, фасул, нахут, ориз, стафиди, фурми…

— А какво са постите^[4] и какво се спазва при тях.

— Постите изискват отказ от ядене и пиене. Те са дълг на всеки пълнолетен. Изключение правят жени преди раждане. Трябва първом да се види появата на полумесеца, възвестяващ началото на месец рамадан, да се обяви началото чрез съдебно лице, което го доверява на вестителя. Задължително храненето става само нощем. Правилно е първата закуска да започне бързо след залез, а последното ядене да се направи непосредствено преди изгрева, да се говори само за добри неща, да се споменава непрекъснато Аллах и да се чете с припяване Коранът.

— Добре. А сега ми кажи какво опорочава постите?

— Потенето, гримирането, преглъщането на слюнка, смукане на кръв от рана, кръвопускане при бръснар.

 

 

 

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът запитал:

— Добре. А какви са условията за хаджилъка?

— Човек да е пълнолетен, да е с всичкия си и да е мюсюлманин. Този дълг трябва да се изпълни поне веднъж в живота.

— Добре. А какво е джихад? Какво е нужно за него?

— Джихад избухва, когато неверниците тръгнат срещу нас. Необходимо е да има имам и оръжие и да се проявява твърдост при среща с врага.

— Кажи ми сега какви са правилата на продажбата!

— Задължителни условия при продажба са търсене и предлагане, продаваемото да бъде годно за използване, да съществува възможност да бъде получено и да не е предмет на лихварство. При наличие на по-добър избор договорът може да се разтрогне, преди да е станал сблъсък. Пророкът е казал: „Продажбата трябва да бъде по начин, при който да няма сблъсък“.

— Какви неща не бива да се продават заедно.

— Чувала съм един истински хадис за полезните неща от божия пророк. В него той забранява продажбата на фурми с влага, смокини пресъхнали, месо пресушено, масло, смесено с лой.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът спрял да пита, изправил се на крака и възкликнал:

— Тази неволница знае факха по-добре от мене!

— Нека и аз да те питам някои неща, пък ти да ми отговориш, ако ги знаеш? — рекла тя.

— Ами питай! — казал факихът.

— Кои са корените на исляма?

— Те са четирите убеждения, че изводите на религията са правилни, че поставената цел е праведна, че всички решения по шариата са неотменими и че трябва да си верен на дадената дума.

— Остана още нещо. Не ми ли отговориш, ще ти взема наметката! Кои са клоните на исляма? — факихът замълчал, не знаел отговора. — Съблечи си наметалото и ще ти го обясня! — рекла тя.

— Ти го обясни, а аз после ще го разсъблека гол! — засмял се емирът на правоверните.

— Ислямът има двайсет и два клона — заобяснявала тя. — Това са придържане към Книгата на всевишния Аллах, следване заветите на неговия пророк, прекратяване на обидите между правоверните, ядене само на разрешени храни, избягване на забранени храни, да не се отговаря на обидата с обида, покаяние, дълбоко разбиране на религията, обич към ближния, строго придържане към откровенията в Корана, доверие в словата на пророците, страх от лъжепророци, готовност за смърт, сила на убеждението, прошка на силния към слабия, духовна сила у слабия, твърдост при беда, познание на всевишния Аллах, познание на онова, което ни е оставил неговият пророк, противопоставяне на хитрините на проклетия Сатана, вярност на дадената дума, противопоставяне на непозволени желания и вярност към Аллах.

Емирът на правоверните наредил на факиха да съблече зеленото си наметало. Съблякъл ги той и напуснал засрамен и унижен.

* * *

Изправил се друг факих и започнал:

— Неволнице, чуй и от мене няколко въпроса! Кога е правилно да се казва „Мир вам“?

— Предопределено е на кого да се казва, известен е народът, комуто се казва!

— Добре. А какво се казва преди ядене?

— Това е признанието, че Аллах е дал тази храна, сложил я е на трапезата, налял я е в чашите, и затова към него се отправя благодарност.

— А какви са правилата при ядене?

— Първо трябва да споменем Аллах, после да си измием ръцете, да приседнем на лявото бедро, да се храним с три пръста и да хапваме от онова, което е най-близо.

— Добре. А какво значи добри нрави при ядене?

— Да се храниш с малки хапки и да обръщаш внимание на съседа до тебе.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът запитал:

— Добре. Кажи ми сега кои са убежденията на сърцето и кои са техните противоположности?

— И убежденията, и онова, което е тяхна противоположност, са три. Първото е убеждението във вярата, а срещу него е отклонението към неверието. Второто е убеждението в Суната, а срещу него е отклонението към ересите. Третото е убеждението, че трябва да си покорен, а срещу него е отклонението в непокорство към бога.

— Кажи няколко думи за вярата!

— Вярата се състои от седем части. Това е вярата в божественото, вярата в необходимостта от преклонение пред него, вярата в особената му същност, вярата във всемогъществото на ръцете му, вярата, че има забранени неща, вярата в единствения Аллах, ангелите, неговите книги и пратеници, вярата в предопределеното, в онова, което ни е писано, независимо дали е добро или зло, сладко или горчиво.

— А какво значи изразът: „Трите отнемат три“?

— Разправят, че Суфиян Саури е казал: „Пренебрежението към праведниците отнема рая на другия свят. Пренебрежението към царете отнеме душите. Пренебрежението към разходите отнема парите“.

— А как се влиза на небесата! Колко порти имат те?

— Пророкът е казал: „Само онзи, който е създал небесата, знае броя на небесните порти. Всеки от синовете Адамови има на небесата по две порти. От едната порта слиза препитанието му, през другата се качват плодовете на труда му. Вратата на препитанието се затваря, когато идва неговият край, а вратата на труда му се затваря, когато през нея влезе душата му“.

— Какво значи нещо, половин нещо и нищо?

— Нещото е вярващият, половината нещо е онзи, който вярва, но не напълно искрено, а нищото е неверникът.

— Добре. А какви видове сърца има?

— Има непорочно сърце, болно сърце, разкайващо се сърце, предусещащо сърце, сияйно сърце. Непорочното е на онзи, който е възлюбил Аллах. Болното е сърцето на неверника. Разкайващото се е на благочестивия, който се бои от бога. Предусещащото е на нашия пророк Мохамед. Сияещото е на онези, които вървят отпред и са следвани от другите. А сърцата на учените са три вида: сърцата, свързани с този свят, сърцата, свързани с отвъдния свят, и сърцата, свързани с Аллах. Казано е също: „Сърцата са три вида: неподреденото сърце е на лицемера, бедното е на неверника, твърдото е на правоверния“. Казано е също, че сърцата се делят пак на три: сърца, осветени от сиянието на вярата, сърца, изоставени и наранени от разлъка, и сърца, които се страхуват, че ще останат без божия подкрепа.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато неволницата отговорила на въпроса на факиха за сърцата, тя възкликнала:

— О, емир на правоверните, той ме разпитва до такава степен, че капнах от умора! Аз ще го запитам за две неща! Ако ми отговори — добре, ако ли не — ще му взема наметалото!

— Питай каквото искаш! — казал факихът.

— Какво ще кажеш ти за вярата? — запитала тя.

— Вярата е труд на душата, потвърден от сърцето и изразен чрез езика. Казал е Мохамед: „Вярата на вярващия би била непълна, ако не е допълнена с пет качества: упование на Аллаха, предоставяне личните дела в ръцете на Аллах, предаване себе си на Аллах, доволство от предопределението на Аллах и посвещаване на всички дела на Аллах. Който обича Аллах — всичко, което му е дадено, е от Аллах наш, всичко, което не му е дадено, също е от Аллах. Едва тогава той е изцяло правоверен“.

— Сега ми кажи какво е задължението на задълженията, задължението, предхождащо всяко друго задължение, задължението, от което се нуждае всяко друго задължение, задължението, което потвърждава всяко друго задължение, задължението за правилата, които са част от всяко задължение, и за правилата, с които свършва всяко задължение.

Факихът млъкнал, не могъл да отговори. Емирът на правоверните й наредил тя да поясни отговора на въпроса си и след това факихът да й даде наметката си.

— Задължение на задълженията е да се познава всевишният Аллах — заговорила неволницата. — Задължението, предхождащо всяко друго задължение, е да се потвърждава непрекъснато, че няма бог освен Аллаха и че Мохамед е неговият пратеник. Задължението, от което се нуждае всяко друго задължение, е обмиването. Правилото, което е част от всяко друго задължение, е ноктите да са изрязани и брадата — подстригана. А правилото, което е върхът на всяко задължение, е обрязването.

Разбрал факихът, че е безпомощен, и рекъл:

— О, емир на правоверните, тази неволница е по-учена от мен както във факха, така и в другите науки!

И се отдръпнал победен.

* * *

Дошъл редът на четеца на Корана. Пристъпил той напред и рекъл:

— Ти чела ли си книгата на великия Аллах, овладяла ли си в съвършенство знанието на неговите аи, онова, което е позволено и което е забранено, ясното и неясното, меканските и мединските сури, разбрала ли си тафсира, познаваш ли различните му версии и правилата на прочитането им?

— Да! — отговорила неволницата.

— Кажи ми тогава колко са сурите в Корана, колко са аите, колко са буквите, колко пъти е споменат пророкът, колко сури са медински и колко — мекански, колко летящи същества има в него?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че неволницата отговорила:

— Сурите в Корана са сто и четиринайсет, от тях седемдесет са меканските четирийсет и четири — медински. Аите са шест хиляди двеста трийсет и шест думите са седемдесет и девет хиляди четиристотин трийсет и девет, буквите са триста двайсет и три хиляди шестстотин и седемдесет, като всяка прочетена буква се равнява на десет извършени добри дела. А пророците, чиито имена са записани в Корана, са Адам, Нух, Ибрахим, Исмаил, Исхак, Якуб, Юсеф, Алиясаа, Юнис, Лут, Салих, Худ, Шуайб, Дауд, Сулейман, Зу-л-Кафа, Идрис, Алиас, Яхия, Закария, Аюб, Муса, Харун, Айса и Мохамед^[5], мир на всички тях. А летящите твари са девет: комар, пчела, муха, мравка, папуняк, гарван, скакалец, ятата птици, птицата на Айса, както и прилеп.

— Кажи ми сега коя сура в Корана е най-хубава?

— Сурата „Крава“.

— А коя ая е най-велика?

— Аята за престола. В нея има петдесет думи и произнасянето на всяка дума се равнява на петдесет добри дела.

— Коя е най-справедливата ая?

— Това са думите на Всевишния: „Аллах нарежда да има справедливост, и благодеяние между вас, така както става между роднини, той запретява разпътността, греха и разврата“.

— А коя ая съдържа най-силното желание?

— Това са думите на Всевишния: „А нима всеки човек измежду тях не желае да влезе в рая на благоденствието?“

— А коя ая съдържа най-голямата надежда?

— Това са думите на Всевишния: „Казано е, роби мои, че и тези, които са били разточителни в приказките си, нека не губят надежда в милостта на Аллах. Аллах прощава всички грехове, той е всепрощаващ и всемилостив“.

— Кажи ми какво значат и какъв смисъл има в думите: „Уповавам се на Аллаха срещу проклетия дявол“.

— Произнасянето на това заклинание е задължение! Доказателство са думите на Всевишния: „Когато четеш Корана, уповавай се на Аллах срещу проклетия дявол“.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че четецът навел глава и си помислил: „Това е чудо на чудесата! Как говори тази неволница! За бога, трябва някак да я надхитря, да надделея над нея!“ После запитал:

— Аллах наведнъж ли е изпратил Корана или на части?

— Носел го е верният Джибрил, мир нему, от бога на световете до неговия пророк Мохамед, най-висшия между божиите пратеници, последен от пророците в течение на двайсет години, а и аите са идвали на части според конкретните събития.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че факихът запитал:

— Добре. Кажи ми сега колко са били придружителите, които са събирали Корана по времето на пророка?

— Те са четирима: Абу бен Кааб, Зейд бен Сабит, Абу Обейда Амир бен ал-Джаррах и Осман бен Аффан, Аллах да е доволен от всички тях!

— Кои са били четците, които са създали четенето на Корана?

— И те са четирима: Абдуллах бен Ма’асуд, Абу бен Кааб, Моаз бен Джабал и Салим бен Абдуллах.

— А какво ще кажеш за думите на Аллах: „Да не се прави жертвоприношение на статуя!“?

— Това се отнася за идолите, които биват изправяни, за да им се кланят, вместо да правят това на Аллах, боже опази!

— А какво ще кажеш за думите: „О, вие, които повярвахте, не се лишавайте от благата, които Аллах ви е отредил?“

— Знаещите разказват, че тази ая е била спусната сред няколко от следовниците на божия пратеник, които рекли: „Нека се отречем от света, да облечем власеници и да станем монаси!“

Когато четецът видял как девойката вършее с думите си като буря и не се колебае, изправил се и рекъл:

— О, емир на правоверните, тази неволница е по-учена от мене както в четенето, така и в други неща!

— Аз ще задам само един въпрос. Ако ми отговориш — добре, ако ли не — събличаш наметалото си! — рекла Тауаддуд. — Коя е аята, в която двайсет и три пъти се повтаря буквата кяф, в коя се повтаря шестнайсет пъти буквата мим, в коя се повтаря сто и четирийсет пъти буквата а’йн и кой хизб не се отнася за нашето време? — четецът не могъл да отговори и тя казала: — Събличай наметалото! — а когато той съблякъл наметалото, тя продължила: — О, емир на правоверните! Аята, в която има шестнайсет мима, се намира в сура „Худ“, онази, в която има двайсет и три кяфа, се намира в сурата „Крава“ — това е аята за религията, а аята, в която има сто и четирийсет а’йна, се намира в сурата „Признание“. А хизбът, който не се отнася за нашето време, е в аята: „Наближи часът, разцепи се луната и дойде милостта и възкресението.“

Четецът смъкнал наметката от себе си и се оттеглил засрамен…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че към Тауаддуд пристъпил известен лечител и рекъл:

— Достатъчно се говори за науката на религиите. Съсредоточи се върху науката за телата! Говори ми за човека, как е създаден той, колко жили има в тялото му, колко кости и защо Адам се нарича Адам?

— Той е наречен Адам заради тъмната му кожа — отговорила неволницата, — тоест поради смуглия му цвят. Казват, че Аллах го е създал от кожата^[6] на земята, тоест от онази част на лицето й, която е зрима. Гърдите му са от земята на Кааба, главата му — от пръстта на Изгрева, нозете му — от пръстта на Залеза. Поставил е на главата му седем врати: две очи, две уши, две ноздри и уста. Създал е очите като орган на зрението, ушите — на слуха, ноздрите — на обонянието и устата — на вкуса. В устата е сложил език, за да изразява съвестта на човека. Той е създал Адам, смесвайки четири елемента: вода, земя, огън и въздух. Жълтото е като огъня — това е суха горещина. Черното е като пръстта — то е сух студ. Мокротата е като водата — тя е влажен студ. Кръвта е като въздуха — тя е влажна горещина. Той е създал у човека триста и шейсет жили, двеста и четирийсет кости и три души: животинска, духовна и природна, като на всяка душа е възложил определена роля. Създал е и пет чувства: слух, зрение, обоняние, вкус и осезание. Той е поставил сърцето в лявата страна на гръдния кош, поставил е корема под сърцето, поставил е белите дробове като ветросъздател на сърцето, поставил е черния дроб от дясната страна под гърдите, създал е диафрагма и черва, съчленил е костите и е покрил всичко с мускули.

— Добре. Разкажи ми сега за костния скелет…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че неволницата отговорила:

— Скелетът е съставен от двеста и четирийсет кости и се дели на три части: глава, туловище и крайници. Главата се дели на череп и лице. Черепът се състои от осем кости, към които се добавят и четирите костички на слуха. Лицето се дели на горна и долна челюст. На горната има единайсет кости, а долната е от една кост. Към тях се добавят зъбите, които са трийсет и два на брой, а също и подезичната костичка. Туловището се състои от гръбначен стълб, гръден кош и таз. Гръбначният стълб се състои от двайсет и четири кости, наречени прешлени. Гръдният кош е от двайсет и четири ребра, по дванайсет от всяка страна. Тазът се състои от две бедрени кости, задница и долна част. Крайниците са горни и долни. Горните са два и всеки се дели на рамо, което се състои от лопатка и ключица; на мишница — от рамото до лакътя, състояща се от една кост; на предмишница — от лакътя до китката, състои се от две кости — лакътна и лъчева; следва ръката, която се дели на китка, шепа и пръсти, като китката е от осем кости, разделени на две половини по четири кости, шепата е от пет кости, а пръстите са пет на брой, като всеки е от три костички, наричани фаланги, с изключение на палеца, където те са две. Долните крайници са също два и всеки се дели на бедро, което е от една кост; прасец, който се състои от три кости — голям пищял, малък пищял и коленна капачка; стъпалото, подобно на ръката, се дели на глезен, стъпало и пръсти; глезенът се състои от седем кости, подредени в два реда, но единият ред е с две, а другият — с пет кости. Пръстите са пет, всеки с по три кости, с изключение на големия, който е от две кости.

— Сега ми кажи коя е най-важната между жилите?

— Основната е аортата. От нея тръгват всички останали. Те са много и броят им знае само онзи, който ги е създал. Някои казват, че били триста. И още — Аллах е създал езика като изразител на мисълта, очите — като светилници, ноздрите — като тръби за дишане, ръцете — като криле. В черния дроб се крие състраданието, в далака — смехът, в бъбреците — хитростта, белите дробове са отдушници, в корема е складът, а сърцето е колоната на тялото. Повреди ли се то, цялото тяло се поврежда.

— Какви са доказателствата за съществуването на болест във външните и вътрешните органи.

— Ако лекарят си разбира от работата, той най-напред ще прегледа какво е състоянието на тялото. Първо ще опипа твърдите места на ръцете, температурата, сухотата, хлада и влагата. Възможно е този преглед да покаже и наличието на вътрешни болести. Така например жълтината в очите може да е признак на жълтеница, а изкривяването на гърба може да показва болест в белия дроб.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че лекарят казал:

— Добре! А какви са признаците за вътрешните болести?

— Определянето на вътрешните болести става по няколко правила. Първо, — чрез опипване. Второ — по повърнатото. Трето — от болката. Четвърто — от мястото. Пето — от подутините. И шесто — от сравняване с познати вече симптоми.

— Кажи ми как се стига до всяка болка?

— Ако се погълне храна, преди да е завършило храносмилането на предишната. Насищане върху насищане — това е гибел за хората. Който иска да живее дълго, трябва да обядва в по-ранен час, да не чака да се мръкне, за да вечеря, да не прекалява с кръвопускането и смукването на кръв с пиявици. Той трябва да раздели стомаха си на три третини: първата е за храната, втората — за водата и третата — за въздух. Червата на човека са дълги осемнайсет педи, шест от тях трябва да са за храната, шест — за водата и шест — за дишането им. Ако човек ходи с по-празен стомах, ще му е по-приятно и по-леко, отколкото с препълнен стомах.

— Какви са признаците на жълтата треска?

— Жълтата треска се проявява чрез жълтия цвят на лицето, горчивина в устата, сухота, слаб апетит, бързо сърцебиене. Тя заплашва с висока температура, менингит, циреи, подутини, жълтеница, язви в червата, огромна жажда.

— Добре. Сега ми кажи какви са признаците на черната жлъчка и какви опасности носи, ако вече е обхванала корема.

— От нея се пораждат лъжлив апетит, постоянна тревога, скръб и мъка. Тогава трябва да се предизвика повръщане. Ако не се направи това, тя ще породи меланхолия, проказа, болки в далака, язви в червата.

— Добре. А от колко части се състои лечението.

— От две. Първата е науката да се открият болните органи, а втората — по какъв начин да се върне тяхното здраве.

— По кое време човек трябва да пие, за да бъде пиенето най-приятно и най-полезно и да усети приятен мирис?

— След като изчака известно време след храна. Поетът е казал:

Не пий водица след храна, не бързай!

        Избързването болест причинява.

Изчакай, след като си ял, а после

        на малки глътки тялото задоволявай!

— Кажи ми коя храна е най-подходяща за болния!

— Той трябва да се храни само ако е гладен, и не бива да си претъпква корема. Мъдрият Гален е казал: „Който иска да поема храна, нека го прави бавно и няма да сбърка“. И нека свършим с думите на пророка: „Стомахът е дом на болестите, а диетата — главният им лек“. В основата на всяка болест са настинката и лошото храносмилане.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че лекарят попитал:

— А какво ще кажеш за хамама?

— Не влизай в него, ако си преял. Казал е пророкът: „Благотворството на хамама е, че изчиства тялото и оплодотворява мислите“.

— В кой хамам водата е най-добра?

— В онзи, където водата е прясна, който е широк и въздухът му е приятен. В него трябва да се повтарят четирите климата: есенен, зимен, летен и пролетен.

— Кажи ми коя храна е най-добра?

— Която е направена от жена и в нея има вложен малко труд. Най-добрата храна е надробената. Казано е за пророка: „Той предпочиташе попарата така, както предпочиташе Аиша пред другите си жени“.

— А кое месо е най-добро?

— Овчето, но то не бива да се суши — полза от такова месо няма!

— Кажи нещо за плодовете.

— Всички са полезни, но докато им трае сезонът.

— А какво ще кажеш за пиенето на вода?

— Да не се пие прибързано, нито на големи глътки, защото от това глава заболява и други болки причинява. Да не се пие веднага след излизане от хамама, нито непосредствено след ядене, а едва след като детето е направило поне петнайсет стъпки, а възрастният — поне четирийсет. А също да не се пие след ставане от сън.

— Добре. Кажи нещо за пиенето на вино.

— А не стига ли забраната, дадена в Книгата на Всевишния, където е казано: „Виното, хазартът, идолите и заровете за гадаене са нечисти, те са творение на дявола. Избягвайте ги и сигурно ще спечелите“. Всевишният също е казал: „Питат ли те за виното и хазарта, кажи: в тях има много грях и полза за хората, но грехът е по-голям от ползата“. А поетът е казал:

Пих грях — и умът ми стопи се в безкрая!

Щом грях е — греха си забравям накрая!

А ползите във виното са доста: то дроби камъните в бъбреците, укрепва червата, гони тъгата, прави хората щедри, усилва здравето, облекчава храносмилането, укрепва стомаха, гони болестите от ставите, изчиства тялото от вредни наслоявания, укрепва черния дроб, разширява кръвоносните жили, зачервява лицето, пречиства мръсотиите в мозъка, забавя стареенето. Ако Аллах не бе го забранил, то е незаменимо. Колкото до хазарта — това е комар и той е недопустим!

— Кое вино е най-добро?

— Онова, което е на осемдесет и повече дни, изстискано е от бяло грозде и не е примесено с вода!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че лекарят запитал:

— Сега ми разкажи за съвкуплението.

Неволницата отпуснала глава, забила поглед в земята, засрамила се пред халифа и рекла:

— За бога, о, повелителю на правоверните, не че не мога да отговоря, но ме е срам, макар че отговорът ми е на крайчеца на езика.

— Говори, неволнице! — казал Харун ар-Рашид.

— В съвкуплението — заговорила тя — има огромни достойнства и полезни неща. То облекчава стомаха, изпълнен с жлъчка, успокоява поривите на страстта, укрепва взаимната любов, облекчава сърцето, пресича яростта. Макар че го правят и през лятото, и през есента, по-полезно е да се прави през зимата и пролетта!

— Какви други ползи донася то?

— То премахва тъгата и главоболието, успокоява страстта и гнева, полезно е при рани. Така е, когато човек го прави естествено, при прохладно и сухо време. Обратно — прекалява ли се с него, зрението отслабва, появяват се болки в краката, главата и гърба. За един старец може да е убийствено. Казал е имамът Али: „Четири неща убиват и замърсяват тялото: да влезеш преял в хамама, да ядеш много солено, да се съвкупяваш с препълнен стомах и да се съвкупяваш с болен“. Старицата е убийствена отрова. Не се жени за старица, пък дори съкровищата й да са по-големи от езерото Карун!

— А коя жена е най-добра за съвкупление?

— Жената трябва да е млада на години, с кръшна снага, хубаво лице, изпъкнали гърди и благороден характер. Така тя ще укрепи силата и здравето в тялото.

— А кое време е най-подходящо за съвкупление?

— Вечер след като храната е улегнала, и денем след обяд.

— Кои плодове са най-полезни за тая дейност?

— Нарът и сладките лимони.

— Кое е най-полезното растение?

— Синята жлъчка.

— Кои са най-хубавите аромати?

— На розата и на теменужката.

— Кое е животното, което живее, макар да е лишено от въздух, а умира, когато въздухът го докосне?

— Рибата.

— А какво е това, което не е птица, а снася яйца?

— Змията.

Изморил се лекарят и млъкнал.

— О, емир на правоверните! — възкликнала неволницата. — Той ми зададе толкова въпроси, че сам се умори! Аз ще му задам само един. Ако ми отговори — добре, а ако ли не — ще му взема наметката в дар…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Харун ар-Рашид казал:

— Питай го!

— Какво е това нещо, което е кръгло като хоризонта, очите не виждат къде се крие и с какво се подпира, дребно е и немощно, има тесни гърди и гърло, ушито е и не бяга, сигурно е — да краде не посяга, прободено е, но не в битка, ранено е, но не в бой, яде времето за миг, притиска пръста, без да е виновен, използва се непостоянно, цяло е и след като се раздели, скромно е и се крие срамежливо, с пълна утроба е, но не с дете, люлее се, но на нищо не се опира, само се замърсява и само се пречиства, цяло е, а се променя, прави любов, без да е мъжко, хапе и не вика, по-благородно е от сътрапезник, по-близко е от приятел, разделя се с жена си нощем, а я прегръща денем, живее в нещата, съществуващи в домовете на благородници?

Лекарят замълчал, объркал се, побледнял, забил поглед в земята и казал:

— О, емир на правоверните! Тази неволница е по-учена от мене в областта на лечението! Нямам сили да я надвия!

Смъкнал наметката от себе си и избягал.

— А ти отговори на онова, което запита! — казал халифът.

— Ами това са копчето и иликът! — отговорила тя.

Тогава напред излязъл звездоброецът. Приседнал пред Тауаддуд и я попитал:

— Разкажи ми за слънцето, за неговия изгрев и залез!

— Слънцето изгрява през порти и залязва през порти. Портите на изгрева са на изток, а на залеза — на запад. Луната е султан на нощта, а слънцето — на деня, те се следват един друг, без да се застигат. Казал е Всевишният: „Не следва слънцето да догонва луната, нито нощта да се засича със слънцето — всичко върху небосвода се върти!“

— Кажи ми, щом е дошла нощта, какво става с деня? И щом дойде денят, какво става с нощта?

— Нощта се стопява в деня и денят се стопява в нощта.

— Кажи ми колко дома има луната!

— Домовете на луната са двайсет и осем. Това са Саратан, Ал-Батин, Сорая, Алдебаран, Ал-Хакаа, Ал-Ханаа, Драа, Насра, Тараф, Джабия, Забра, Сирфа, Ауа, Самак, Гафар, Забания, Иклил, Калб, Шаула, Ал Нааим, Балда, Саад аз-Забих, Саад ал Балаа, Саад ас-Сууд, Саад ал-Ахбия, Фараг, Мукаддам, Фараг Муаххар и Риша^[7]. Всички те са върху броеницата на буквите на нашата азбука, които са двайсет и осем. Тези домове са разположени в дванайсет зодиака^[8], така че във всеки зодиак да има по две и една трета; домове. Тези зодиаци са Хамл, Сур, Джауза, Саратан, Асад, Санбал, Мизан, Аркаб, Каус, Джидци, Далу и Хут…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че звездоброецът попитал:

— Сега ми разкажи за подвижните планети, за техните природни свойства и мястото им в зодиаците, кои носят щастие и кои — нещастие! Къде са техните домове, къде е силата и къде — безсилието им!

— Времето не е достатъчно, но ще ти разкажа — отговорила неволницата. — Планетите са седем: Слънце, Луна, Атарид, Захра, Марих, Муштарий и Захл^[9]. Слънцето е горещо и сухо, носи понякога нещастие, а понякога щастие, преминава през всеки зодиак за трийсет дни. Луната е студена и влажна, носи щастие и живее във всеки зодиак по два дни и една трета. В Атарид се смесват щастието за щастливите и нещастието — за лошите, остава във всеки зодиак по седемнайсет и половина дни. Захра носи понякога щастие и остава по двайсет и пет дни във всеки зодиак. Марих е лош, той остава във всеки зодиак по десет месеца. Муштарий носи щастие и остава във всеки зодиак по една година.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че на звездоброеца му хрумнало да използва хитрост, за да я изложи пред емира на правоверните.

— Ще вали ли дъжд през този месец? — запитал той.

Навела тя глава, доста дълго мислила и халифът решил, че не е в състояние да отговори.

— Защо не отговаряш? — запитал звездоброецът.

— Ще отговоря, но само ако емирът на правоверните ми разреши! — отговорила тя.

— Че защо? — запитал Харун ар-Рашид.

— Защото ще поискам меч, за да му отсека главата, тъй като е безбожник!

Засмял се халифът, засмели се и другите.

— Звездоброецо! — рекла тя. — Пет неща знае само всевишният Аллах! Казано е: „Аллах знае в кой час ще завали дъжд, знае какво има в утробата на майката. Душата не може да знае какво ще спечели утре, душата не може да знае къде ще умре! А Аллах е всезнаещ и всеможещ!“

— Ама аз исках само да те изпитам! — казал звездоброецът.

— Знам още — продължила тя, — че звездобройците имат знаци, свързани с планетите, за да узнаят каква ще бъде настъпващата година. Всеки ден си има своя планета. Ако първият ден на годината се падне в неделя, той е на Слънцето. Това е свидетелство, че ще има гнет от страна на царете, ще се появят много болести и ще вали малко. Хората ще се вълнуват. Зърнените храни, с изключение на лещата, ще са добри, ще се повреди и изгние гроздето, ще расте висок коноп, пшеницата ще поевтинее, ще се увеличат и благата у някои — Аллах знае кои. Понеделник е ден на Луната. Ако той е първи ден в годината, властниците ще бъдат справедливи. Годината ще бъде с много дъждове. Зърнените храни ще са добри, но ще изсъхне семето на лена. Пшеницата ще поевтинее, после ще настъпи суша, ще измрат половината агнета и козлета. Ще има много грозде и малко мед, памукът ще бъде евтин. Вторник е ден на Марих. Това е свидетелство, че ще умрат велики хора, ще има много гибел, ще се лее много кръв. Зърното ще бъде скъпо, ще валят малко дъждове. Ще има малко риба. Ще поевтинеят медът и лещата, ще поскъпне лененото семе. Много плод ще даде ечемикът, но не и другите зърнени храни. Ще има велики битки между царете, смъртта ще идва с много кръв. Сряда е ден на Атарид и той свидетелства, че между хората ще настъпят силни вълнения заради многото врагове. Дъждовете ще са умерени. Някои посеви няма да дадат плод. Ще се увеличат смъртните случаи както между старците, така и между децата, морето също ще взема повече жертви. Пшеницата ще поскъпне, а останалите зърнени храни ще поевтинеят. Ще има много светкавици и гръмотевици, ще поскъпне медът, ще има повече пчелни рояци, ще има много лен и памук, скъпи ще са ряпата и лукът. Четвъртък е на Муштарий и показва, че везирите ще са справедливи, кадиите и хората на вярата ще са праведни към бедните. Ще има много блага, дъждове, плодове и зърно, ще растат дърветата, ще поевтинеят ленът, памукът, медът и гроздето, ще има много риба. Петък е на Захра, а това говори, че ще има гнет на великите джинове, разговори, пълни с лъжи и злословия, ще има много жалби. В някои страни пролетта ще е добра, в някои страни всичко ще поевтинее, но в други — не. Ще има повече пороци по суша и вода. Ще поскъпнат лененото семе, пшеницата и медът. Ще се провали реколтата от гроздето и дните. Събота е на Захл. Това свидетелства за мързел сред робите, гърците и всички, от които, където и да живеят, хаир няма! Ще има голяма скъпотия и голяма суша, много мъки и много смърт сред хората, мъки за жителите на Египет и Сирия, които ще идват от гнета на султаните. Ще намалее добивът от земеделието, ще се провали реколтата на зърнените храни. Пък Аллах знае повече! — звездоброецът свел поглед и поклатил глава. — Звездоброецо! — продължила неволницата. — Ще те запитам нещо, но не ми ли отговориш — ще ти взема наметалото. На колко вида се делят звездите?

Замълчал звездоброецът, не намерил отговор и се съблякъл. Тя взела наметалото му, а халифът й казал:

— Ти отговори на въпроса!

— Звездите се делят на три вида! — отговорила тя. — Първият вид са закачени на небето на този свят като кандила и осветяват земята. С втория вид бият дяволите, когато не се покоряват. Казал е Всевишният: „Украсихме небето на този свят с лампи и ги използваме като камъни да бием по дяволите“. Третият вид са окачени във въздуха, те осветяват моретата и всичко в тях…

— Аз имам още един въпрос! — казал звездоброецът. — Ако отговориш на него, ще се призная за победен!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че звездоброецът рекъл:

— Изброй ми четири подредени неща, на които противодействат четири противоположности!

— Това са топлината, студа, влагата и сухотата! — отговорила неволницата. — Аллах е създал от топлината огъня и неговата природа е да бъде горещ и сух. Създал е от сухотата пръстта и нейната природа е да бъде студена и суха. Създал е от студа водата и нейната природа е да бъде студена и мокра. Създал е от влагата въздуха и неговата природа е да бъде топъл и влажен.

— Тя знае повече от мен! — казал звездоброецът и се оттеглил победен.

— Къде е философът? — запитал халифът.

Изправил се мъж, пристъпил напред и запитал:

— Кажи ми що значи време, къде са границите му, какво са денонощията, какво се извършва в тях?

— Времето е термин, който обобщава часовете на деня и нощта. Тези часове са мерките, в рамките на които се движат Слънцето и Луната. Така е казал Аллах във великата си книга: „И знамение е за вас, че нощта е отсечена от деня, колкото и несправедливо да е това за тях. А Слънцето плува устойчиво и това е умна голяма мярка“.

— Кажи как синовете Адамови стигат до безверието?

— Казват, че пророкът е рекъл: „Безверието у синовете Адамови тече така, както кръвта тече в жилите им, особено когато те ругаят този свят, времето, нощите и часовете“. Той е казал също: „Не се сърдете на времето, защото времето е Аллах!“ Аллах да не помага на онзи, който му се сърди! Никой да не се сърди на часовете, защото те са непоклатима даденост, в която няма съмнение! Никой да не се сърди на земята, защото тя е символ на думите на Всевишния: „От нея съм ви създал, в нея ще ви върна и от нея повторно ще ви измъкна!“

— Кажи ми що за случка е било това: Един, като се молел сутринта, погледнал една слугиня, но това било грях; когато я погледнал при обедна молитва, това не било грях, когато я погледнал в следобедна молитва — това било грях, когато я погледнал при молитвата при залез — не било грях, когато я погледнал вечерта — пак било грях, а при новата утринна молитва пак не било грях.

— Това е човек, който е погледнал към слугинята на друг човек сутринта — а това е позорно. На обед я е купил — това е разрешено. Следобед я е освободил от робство — значи не е можел да я гледа, защото е била волна жена. При залез се е оженил за нея — пак му е било разрешено. Вечерта се е развел с нея — и пак му е било забранено, на сутринта си я е върнал като съпруга — и пак му е било разрешено.

— Кажи ми коя е тази точка от земята, която е видяла само веднъж слънцето и в която то вече няма да се появи до Деня на възкресението?

— Това е дъното на морето, когато Муса го е ударил с жезъла си дванайсет пъти и то се е разцепило на дванайсет бездни. Тогава това дъно е видяло слънцето, но повече няма да го види до Деня на възкресението!

— Какво е това, което диша, без да има душа?

— Аллах е казал: „И щом утрото въздъхне“.

— Сега ми отговори: ято гълъби летели, кацнали на високо дърво — едни на горния клон, други — на долния. Горните гълъби рекли на долните: „Ако един от вас отлети, ще бъдете една трета от всички, а ако един от нас кацне при вас — ще се изравним по брой“. Колко са били гълъбите?

— Гълъбите са били дванайсет. Горе е имало седем, а долу — пет. Ако един от долните отлети горе, горните ще са два пъти повече от долните, ако един от горните кацне долу, ще бъдат равни по брой.

Философът сам смъкнал наметката си и избягал.

Неволницата се обърнала към присъстващите улеми и запитала:

— Кой от вас може да говори за всяко изкуство и наука?

Пристъпил напред енциклопедистът и рекъл:

— Не смятайте аз съм като другите!

— Мисля, че ще е по-правилно предварително да се признаеш за победен! — рекла тя. — И ти ще изгубиш наметката си! По-добре прати някой да ти донесе нещо, та после да има какво да облечеш!

— Кажи ми — започнал той — кои пет неща е създал Всевишният, преди да създаде живите твари.

— Водата, земята, светлината, тъмнината и плодовете!

— Кой е баща ти в исляма?

— Мохамед, Аллах да го запази здрав!

— А кой е бащата на Мохамед?

— Ибрахим, възлюбленият на Аллаха!

— А какво значи ислямска религия?

— Това е свидетелството, че няма бог освен Аллах и че Мохамед е неговият пратеник!

— Какво е твоето начало и какво е твоят край?

— Началото е пръстта и краят е пръстта. Поетът е казал:

Създаден бях от пръст и се в човек превърнах,

        бях праведен във всичко на света,

ала накрая — прах в пръстта се върнах,

        защото бях създаден от пръстта!

— Кои са четирите видове огън: огънят, който яде и пие; огънят, който яде, но не пие; огънят, който пие, но не яде; огънят, който нито пие, нито яде?

— Огънят, който яде и пие, е огънят на ада; огънят, който яде, но не пие, е огънят на този свят; огънят, който пие, но не яде, е огънят на слънцето, огънят, който нито пие, нито яде, е огънят на луната!

— Кое е постоянно и кое — временно?

— Постоянното е божият закон, а временното — човешкият!

— Какво е искал да каже поетът:

Живее в гроб и храни се с главата,

говори — само вкусил от храната.

        Уж мълчаливо крачи, а говори

        и връща се покорно пак в затвора.

Не е то живо — да го поздравяваш,

не е и мъртво — да го съжаляваш!

— Това е перото за писане!

— А какво е искал да каже поетът:

Таз дупка на челото — тя синя кръв излива,

                отворена устата, ушите хич не чуват,

прилича на петел той, извил глава на шия,

                но пък цената му полвин дирхам не струва!

— Това е дивитът^[10]!

— А какво е искал да каже поетът:

Тука все са хора учени и умни,

всеки е способен да покаже чудо!

        Но сега познайте и стари, и млади:

        От птица излиза — при перси, араби,

в него месо няма, няма кръв червена,

        няма пера, кости, няма перушина,

яде се варено, яде се студено,

        печено яде се, щом през огън мине.

Два цвята съдържа — единият бял е

        като сребро; вътре бляска злато лудо,

не го виждаш живо, но не е умряло!

        А сега кажи ми що е това чудо?

— Много ти е дълъг въпросът за едно яйце, което и грош не струва!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че енциклопедистът запитал:

— А какво е искал да каже поетът:

Уста, стомах си няма — а яде!

           С дървета и животни се изхранва!

Нахраниш ли го — скача и живей,

           с вода полееш ли го — и животът му изгасва!

— Това е огънят!

— А какво е искал да каже поетът:

Те влюбени са, любовта си не познали.

        Но цяла нощ прегърнати остават

да пазят хората от злобата коварна —

        а сутрин се разделят и отварят!

— Това са вратите на портата!

— А какво е туй, дето:

Пробива, тънка е, не се увива,

все идва и все някъде отива,

        с око — но то за сън не се затваря

и никога сълзица не пролива,

        все гола ходи — дреха не познава,

        пък хората облича в дрехи здрави!

— Това е иглата.

— Какво знаеш за праведния път, колко е дълъг той, колко е широк?

— Дълъг е три хиляди години път, хиляда от тях са спущане, хиляда — изкачване и хиляда — поравно, тъй като е по-остър от меч и по-тънък от косъм!

— Абу Бакр ли първи е приел исляма?

— Да!

— Нима Али не го е приел преди Абу Бакр?

— Когато пророкът се е появил, Али е бил седемгодишно дете. Аллах го е насочил по правия път от младенческа възраст и той никога преди това не се е кланял на идоли!

— А кой е по-добър — Али или Абас? — запитал енциклопедистът и си помислил: „Ето я клопката, в която ще ми паднеш! Ако рече, че Али е по-добър от Абас, емирът на правоверните няма да й прости!“^[11]

Навела тя глава, ту се зачервявала, ту побледнявала, после рекла:

— Ти ме питаш за двама еднакво достойни мъже! Всеки от тях си има своите заслуги! Я се върни към другите си въпроси!

Когато Харун ар-Рашид чул думите й, изправил се и казал:

— Правилно отговори, кълна се в бога на Кааба!

Тогава енциклопедистът казал:

— Кажи ми какво е искал да каже поетът:

Остра — без да е с точило точена,

   сладък вкус се крие в строен стан,

полза дава на човека мощна —

   хапват я след залез в рамадан!

— Захарната тръстика!

— Отговори ми още на някои въпроси!

— Кои?

— Кое е по-сладко от меда? Кое е по-остро от меча? Кое е по-бързо от стрелата? Какво е радост за три дни? Коя истина не може да отрече грешният? Кой ден наричат най-добрия? Какво наричат гроб за сърцето? Какво наричат радост за сърцето? Какво наричат лъжа на душата? Що е смърт приживе? Кой лек не лекува? Коя твар не вие гнездо, а живее сред боклуци, бяга от хората и създадените от нея същества са съчетани от части на седем много по-големи същества?

— По-сладка от меда е обичта на невинните деца към родителите им. По-остър от меча е езикът. По-бърз от стрелата е погледът. Радост за три дни е неразположението на жената. Истината, която грешникът не може да отхвърли, е смъртта. Най-добрият ден е денят, когато си спечелил от търговията. Гроб за сърцето е лошият син. Радост за сърцето е съпруга, покорна на мъжа си. Лъжа на душата е непокорният роб. Смърт приживе е бедността. Лекът, който не лекува, са злите нрави. А животното е скакалецът: главата му е като глава на кобила, шията му е като на бик, крилете му са като на орел, нозете му са като на камила, опашката му е като на змия, коремът му е като на скорпион и рогата му са като на газела.

Халифът се удивил много на нейното майсторство и знания и рекъл на енциклопедиста:

— Сваляй наметалото!

Изправил се енциклопедистът и възкликнал:

— Кълна се пред всички присъстващи тук, че тя знае повече и от мен, и от всеки друг учен! — съблякъл наметалото си и додал: — Вземи го, дано Аллах да не ти даде хаир от него!

— Тауаддуд — казал халифът, — остана още нещо, което трябва да те изпитат: шахмат^[12], табла и музика.

Той наредил на майсторите по шахмат, табла и музика да се приближат. Дошли те, шахматистът наредил фигурите. Преместил една, девойката преместила друга, той пак преместил, тя пак преместила и подир малко викнала:

— Шах — мат!

Видял шахматистът, че е победен…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че шахматистът заявил:

— Аз умишлено се предадох! Исках да се убедя дали наистина знаеше тази игра! Я да ги подредим пак!

Подредили фигурите за втора игра и той си помислил: „Отваряй си очите, че пак ще ядеш бой!“ Вече местел след дълго умуване. Играли, що играли и тя рекла:

— Шах — и мат! — зачудил се шахматистът на умението й и на разбирането и на тази сложна игра. А тя се засмяла: — За третата игра ще се хванем на облог. Ще махна две пешки, десния офицер и левия кон! Ако ме победиш, вземи ми дрехите, ако аз те победя — гол ще те съблека! — подредили пак фигурите, махнала тя двете пешки, офицера и коня и го подканила: — Мести, учителю!

Той направил ход и си помислил: „След такъв аванс няма как да не я победя, но уговорката си е уговорка! Само да премести тук, така, сега ще взема пешка. Ето че съм близо до царя й. Пак се придвижвам, лапвам това… И това…“

— Мяра за мяра! — рекла тя. — Вземай, да се наситиш дано! Алчността ти ще те погуби, човече! Аз ти ги пробутвах, за да те баламосам! Ето ти шах — и мат! А сега сваляй дрехите!

— За бога — възкликнал той, — няма друга подобна на Тауаддуд в Багдад! Но ми остави поне шалварите, бъди милостива!

Свалил наметалото, подал го на неволницата и си отишъл засрамен.

Приближил се и табладжията.

— Какво ще ми дадеш, ако те бия? — запитала тя.

— Ще ти дам десет наметала от константинополска коприна, обшити със злато! — отговорил той. — И още — десет наметала от кадифе и хиляда динара отгоре! А ако аз те бия, искам от тебе само едно — да ми напишеш черно на бяло, че съм те победил!

— Внимавай, че много не ти вярвам! — рекла тя.

Играли, що играли — той изгубил веднъж, че дваж и триж. Изправил се, измърморил нещо на чужд език^[13] и добавил:

— Няма подобна на Тауаддуд по целия свят!

Тогава халифът извикал майстори по свирене и я запитал:

— Знаеш ли да свириш на нещо?

— Да! — отговорила тя.

Наредил той да донесат уд изтъркан, издраскан, обелен, отдавна захвърлен като негоден. Бил в торба от зелен атлаз, с ширити от коприна в шафранов цвят. Отворила Тауаддуд торбата, измъкнала уда, а на него било написано:

От нежен клон създаден съм и станах уд —

със песните по празници съм аз прочут.

                И звуци леят се под пръсти нежни, здрави —

                там бедуинът състезава се със славеи.

Сложила тя уда на скута си, навела се над него, сякаш майка кърми детето си, и запяла:

О, не ругайте, не бъдете груби!

        Това сърцето не успокоява!

Простете на разплакания влюбен,

        потънал в скърби, страдащ във забрава!

— Аллах да те благослови и да прости греховете на онзи, който те е научил! — възкликнал развълнуван халифът.

Тя целунала земята пред него. Той наредил да донесат пари, струпал пред господаря й сто хиляди динара и рекъл:

— Тауаддуд, поискай каквото щеш!

— Искам — рекла тя — да ме върнеш на господаря ми, който ме продаде!

— Добре! — отговорил Харун ар-Рашид.

Той я върнал на господаря й, дал отделно на нея пет хиляди динара, а него направил свой сътрапезник завинаги, като му давал отделно и по пет хиляди динара на месец. И така той заживял с нея весело и щастливо.