Хиляда и една нощ (218)

Приказка за нахлебника

В някакъв град при някакъв благородник живял нахлебник. Всеки ден благородникът му давал три комата хляб с малко масло и мед. В този град маслото било много скъпо и нахлебникът събирал онова, което му давали, в едно гърне и го държал в стаичката си. Когато гърнето се напълнило, той го закачил над главата си от страх да не му го откраднат. Една вечер си седял на постелката с тояга в ръка. Помислил за маслото си и високата му цена и си казал: „Трябва да продам всичкото масло, което съм събрал. С получените пари ще си купя овца. Ще я дам на някой селянин. През първата година тя ще ми роди две агнета — мъжко и женско, през втората — женско и мъжко. Така овцата ще ражда, без да спира, мъжки и женски агнета и ще имам цяло стадо. Ще си взема колкото се полага, ще продам колкото си поискам! Ще си купя нива, ще я превърна в градина, ще построя в нея дворец, ще се облека с богати дрехи и одежди, ще си купя роби и наложници. Ще се оженя за дъщерята на някой търговец, ще вдигна сватба, каквато светът не е виждал, ще заколя много животни! Ще поканя богати и бедни, учени и сановници! Ако някой поиска нещо — ще го има начаса! Ще има ядене и пиене — каквото душа поиска! Когато невестата влезе в стаята си, ще вляза при нея, ще се насладя на тялото й и на хубостта й! Ще ям, ще пия, ще се веселя и ще си мисля: «Това е съдбата ми! Отървах се от бедното нахлебничество!» После съпругата ми ще забременее и ще добие мъжко чедо. Ще го вкарам в правия път, ще го науча на мъдрост, възпитание и смятане! Ще направя така, че името му да бъде известно сред хората! Ще му наредя да бъде любезен и с нищо да не ми се опъва! Ще му забраня да развратничи, да върши греховни постъпки! Ще го съветвам да бъде благочестив, да прави добрини! Ако видя, че е послушен — ще му дам повече дарове, каквито заслужава, но ако видя, че не ме слуша, ще стоваря на гърба му тази тояга ей така!…“

Замахнал той с тоягата да удари чедото си и улучил гърнето с маслото над главата си! Счупил го, парчетата нападали върху него, маслото се изляло на главата му, по дрехите и по брадата му и се превърнало в амбра…

Та затова, царю, човек не бива да говори за нещо, преди да е станало!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят рекъл на везира си:

— Аз вярвам на думите ти, везире! Ти говори честно, каза само истината! Ти продължаваш да бъдеш мой желан първи везир!

Шаммас се поклонил на царя и продължил:

— Аллах да възслави делата ти! Твоето доволство е и мое, твоят гняв е и мой, нямам друга радост освен твоята! Аллах ми е дал всичко благодарение на твоята щедрост!

И ето че след определения срок царската съпруга родила мъжко чедо. Щастлив бил царят и искрено благодарил на Аллаха. Написал послание до целия народ да му съобщи радостната новина и да го покани в двореца си. Събрали се емири, управители, учени, държавници — всички, които били под неговата власт. В цялото царство звънели песни, всички се радвали…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят наредил на първите си седем везири, начело на които бил Шаммас, да говорят пред него и всеки да покаже колко мъдър е в делата си. Пръв излязъл напред Шаммас и заговорил:

— Хвала на Аллаха, който ни създаде от нищото за живот, който е благодетел за всички свои роби — царете, дарил ги е с мъдрост и доброта, направил е чрез техните ръце толкова добри дела! Това се отнася особено за нашия цар, в когото Аллах е вселил душите на падналите за родината! Дано всеки цар да направи за народа на царството си онова, което нашият е направил за нас! Аллах благоволи пред народа ни именно чрез царя ни, който се грижи за народа си, пази го от врагове! Това е велико щастие! Ти си нашият достоен цар, защото си създал това велико благоденствие под сянката си! Аллах зарадва съдбата ти и отговори на призива ни! Той ни даде близка радост, така както я дал на рибите в блатото!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Джалиар запитал своя везир Шаммас:

— А каква е тази история с рибите?

И везирът Шаммас заразказвал: