Хиляда и една нощ (85)

Приказка за честния момък

Шериф Хусейн Ибн Райян разказва, че повелителят на правоверните Омар ал-Хаттаб седнал един ден да раздава правосъдие на хората си. Довели при него красив младеж с чисти дрехи. Водели го двама други младежи, които се били вкопчили в яката му. Омар ал-Хаттаб им заповядал да го пуснат. Накарал го да се приближи.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Омар ал-Хаттаб запитал двамата младежи каква е историята им, те казали:

— Повелителю на правоверните, ние сме двама братя близнаци. Имахме един стар баща, почитан и уважаван, носеше чисто и неопетнено име, беше известен с добрите си дела, отхвърляше беззаконието! Един ден излезе да се поразходи в градината. Този младеж го уби, като се отклони от пътя на праведните. Искаме да отмъстиш за станалото и да го осъдиш така, както ти повелява бог!

Омар ал-Хаттаб пронизал младежа с тежкия си поглед и го попитал:

— Ти чу какво казаха тези двамата. Имаш ли да добавиш нещо за свое оправдание?

Третият бил храбър, с дързък език, усмихнал се, заговорил красноречиво и рекъл:

— Кълна се в Аллаха, повелителю на правоверните, чух това, което казаха моите обвинители! То е вярно! Самият бог е предопределил съдбата ми. Но въпреки това ще разкажа пред теб историята си и ти ще отсъдиш. Аз съм чистокръвен бедуин. Израснал съм в шатри. Племето ми беше застигнато от тежки изпитания. Дойдох по тези земи със съплеменниците си, с добитъка и децата. Тръгнах по тия пътища, вървях между градините, водейки със себе си няколко породисти камили, които ми бяха много скъпи. Сред тях имаше и една чистокръвна мъжка камила, която даряваше женските с обилен приплод. Няколко от моите камили се спряха пред градината на ей тия двама младежи. Плодовете бяха надвиснали над дувара и те започнаха да ги зобят. Аз ги разпъдих, но изведнъж иззад стената се появи оня старец, който сипеше гневни клетви и в дясната си ръка държеше камък! Удари мъжката ми камила и я уби. В сърцето ми пламна гняв, грабнах същия камък и ударих стареца с него! Това причини смъртта му! Така отвърнах на злото със зло. Побързах да се отдалеча от мястото, но синовете му ме настигнаха, хванаха ме и ме доведоха пред теб!

— Кълна се в бога, ти призна своето престъпление — рекъл халифът Омар. — Трудно ще е да те спася. Трябва да те осъдя!

Халифът го осъдил, момъкът се съгласил с постановленията на шариата и казал:

— Доволен съм от шариатското решение! Но аз имам по-малък брат. Преди да умре, баща ни остави в наследство много добитък и злато. Поръча ми да се грижа за него. Аз взех завещаното за брат ми богатство и го зарових в земята, така че никой освен мен не знае къде е то! Сега богатството на брат ми ще се изгуби и ти ще бъдеш причината за това! Ако ми дадеш на разположение три дена срок, ще намеря човек, на когото ще оставя да се грижи за момчето, и ще се върна тук, верен на дълга си! Ще се намери ли някой сред вас, който би ми станал гарант?

Повелителят на правоверните поклатил глава в знак на съгласие, после се обърнал към присъстващите:

— Кой ще гарантира, че този човек ще се върне отново тук?

Момъкът започнал да оглежда лицата на насъбралите се за съда сановници и посочил сред присъстващите Абу Зур, като рекъл:

— Ей този тук ще ми стане гарант!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ТРИНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът Омар ал-Хаттаб рекъл:

— Абу Зур, ще станеш ли гарант за завръщането на този момък?

— Ще му стана гарант, но само за три дена! — отговорил Абу Зур.

Халифът позволил на момъка да тръгне на път. Ала когато изтекъл тридневният срок и наближило уреченото време, момъкът не се явил. Ето че се задал Абу Зур. Двамата ищци вече го чакали.

— Абу Зур, къде е нашият длъжник? — попитали го. — Няма да мръднем от мястото си, докато не ни го доведеш!

— Кълна се във всезнаещия наш цар — рекъл Абу Зур, — че ако момъкът не се яви в тридневен срок, аз ще изпълня своето обещание и ще се предам в ръцете на халифа.

— Бога ми, ако момъкът закъснее, Абу Зур ще изтърпи наказанието, което то е предвидено от шариата! — казал Омар.

В очите на присъстващите се появили сълзи и те завъздишали. Раздали се възгласи на негодувание. Най-верните сподвижници на пророка предложили на двамата младежи да приемат откуп. Те отказали и настоявали за кръвно отмъщение. Докато присъстващите се вълнували и шумели, ето че се задал момъкът и застанал пред халифа. Лицето му сияело, а челото му било покрито с пот. Той казал на Омар:

— Предадох по-малкия си брат на грижите на вуйчовците ми, а на тях показах къде съм заровил имането на брат си. И ето ме отново при вас!

Съдниците се удивили на неговата честност, на смелостта му пред смъртта и на дързостта му. Раздали се възгласи:

— Какъв достоен момък! Колко е верен на обещанията си, колко е точен!?

— Не се ли убедихте — попитал момъкът, — че почука ли смъртта на вратата, щом му дойде времето, никой не може да се спаси от нея! Изпълних обещанието си, за да не се каже, че верността е напуснала хората!

— Кълна се в бога — възкликнал Абу Зур, — че станах гарант на този момък, без да зная от кое племе е и без да съм го виждал преди! Когато той ме посочи, за миг се побоях, че няма да оправдае доверието ми!

— Повелителю на правоверните, ние прощаваме на този момък пролятата кръв на нашия баща, защото той замени жестокостта с човечност! — рекли двамата младежи. — Нека не се говори, че благодарността е напуснала хората!

Халифът се зарадвал, възхвалил мъжеството на Абу Зур, одобрил и това, че двамата младежи се смилили. Похвалил ги и им благодарил, като си послужил със стиховете на поета:

На хората добро онези, дето правят,

човеците и бог тях нивга не забравят.

Заповядал да се изплати откуп за пролятата кръв на баща им от държавното съкровище, а те казали:

— Нашата прошка ще допринесе за това лицето на милостивия бог да засияе още по-ярко, защото едно от неговите намерения е да правим добро, а не зло!