Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

* * *

Разправят, царю честити, че Амджад и Асаад изслушали историята на Бахрам, който вече бил станал мюсюлманин. Щом пукнала зората, те се метнали на конете и тръгнали към двореца на царя. Помолили да влязат и царят ги поканил при себе си. Както си седели, жителите на града взели да викат и да молят за помощ. Един от царедворците влязъл при царя и му казал:

— Някакъв цар е обсадил града с войската си!

— Ще ида при този цар да видя каква е работата! — рекъл Амджад.

Той тръгнал към покрайнините на града. Видял, че царят стои начело на многобройно войнство и безчетна конница от мамелюци. Щом и те на свой ред съзрели Амджад, разбрали, че е пратеник на царя на града. После го завели при техния султан. Щом се изправил пред него, Амджад видял, че царят е жена с фередже на лицето. Тя му казала:

— Нямам намерение да превземам този град! Търся един голобрад бял роб! Ако го намеря при вас, няма да ви сторя зло! Но ако не ми го предадете, ще ви унищожа. Търся само него, дайте ми го!

— Царице, как се казва този роб? — попитал Амджад.

— Казва се Асаад, а моето име е Марджана! — отговорила царицата. — Този роб дойде при мен заедно с Бахрам магусееца, който не пожела да ми го продаде, и аз му го отнех насила! Но Бахрам една нощ тайно го похити от мен!

Амджад разбрал, че става дума за брат му Асаад, и казал:

— Могъща царице, слава на Аллаха, който ни изпраща радостна вест! Този роб е моят брат!

После й разправил своята история и патилата им по чуждите земи. Царица Марджана се зарадвала, че скоро ще види Асаад. Обсипала с дарове брат му Амджад, който се върнал при царя и му разказал за случилото се.

Прашен облак полетял до небесата и покрил земята. След малко прахта се снишила, появила се безчетна войска. Войниците били с брони и въоръжени до зъби. Стигнали до града и го обкръжили. Амджад и Асаад казали:

— Това ще да са врагове! Ако не се спогодим с царица Марджана и не им дадем отпор, ще затрият града ни! Няма друг изход, освен да излезем и да видим какво става!

Амджад излязъл от градските порти. Минал покрай войнството на царица Марджана и стигнал до вражеската войска.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Амджад стигнал до царя, навел се, целунал земята пред нозете му и го попитал:

— Как е твоето име, царю?

А той отговорил:

— Казвам се цар Гаюр! Поех на път, защото съдбата ме раздели с дъщеря ми Будур, която ме напусна и не се върна! Тя и съпругът й Камр аз-Заман пропаднаха без вест! Чували ли сте по тези земи нещо за тях?

Амджад разбрал, че това е дядо му, бащата на майка му. Сетне му разкрил, че той е син на дъщеря му Будур. Царят се спуснал към него и двамата се разплакали. Амджад му казал, че дъщеря му Будур и неговият баща Камр аз-Заман са добре и се намират в един град на Абаносовия остров. После му обяснил защо баща му Камр аз-Заман се бил разгневил на него и брат му. Тогава цар Гаюр казал:

— Ще се върна с теб и брат ти при баща ти, ще ви помиря и ще остана да живея при вас!

Амджад целунал земята пред нозете на дядо си, а цар Гаюр отрупал внука си с дарове. После везирът се върнал при царя и му разказали кой е цар Гаюр. Докато разговаряли, ето че се вдигнал прашен облак чак до небесата, покрил земята, прогонил светлината. Иззад облака се разнесли ужасни викове и гръмогласни ревове, блеснали мечове, размахали се копия. Когато тази войска приближила до града и видяла другите две, задумкали барабани. Царят видял войските и възкликнал:

— Велик е Аллах, който досега ни помири с две войски! Дано е рекъл да се помирим и с тази войска! Върви ти, Амджад, с брат си Асаад и разберете кои са и какво искат! Това е страшна войска, по-голяма от нея не съм виждал.

Амджад и Асаад излезли от града. Царят затворил подире им градската порта от страх. Двамата братя стигнали до войската. Разбрали, че това са воини на царя на Абаносовия остров, водени от баща им Камр аз-Заман. Щом го видели, Амджад и Асаад целунали земята пред нозете му и се разплакали. Камр аз-Заман се спуснал да ги прегръща. После им поискал прошка. Амджад и Асаад му казали, че цар Гаюр е пристигнал при тях. Камр аз-Заман възседнал коня си и повел свитата, като взел Амджад и Асаад със себе си. Приближил стана на цар Гаюр. Един от свитата отишъл да предизвести царя, че е пристигнал Камр аз-Заман. Царят излязъл да го посрещне, а жителите на града устроили празненство.

През това време се вдигнал прашен облак до небесата и покрил земята. Показала се войска в ризница, въоръжена до зъби, цялата в черно. Насред войската стоял старец с брада до пояса. Бил в траур. Жителите на града видели грамадната войска. А царят на този град казал на останалите царе:

— Слава на великия Аллах, по чиято воля се събрахте на едно място в един и същи ден и че се оказахте рода! Но каква е тази нова войска? Така се е разляла, че зачерня хоризонта.

А те му отвърнали:

— Не се плаши от войската! Ние сме трима царе! Всеки от нас има многобройно войнство! Ако тези там са врагове, ще ги ударим заедно с теб и ще ги победим!

През това време от войската пристигнал вестоносец. Завели го при Камр аз-Заман, цар Гаюр, царица Марджана и царя владетел на града. Вестоносецът казал:

— Моят цар е от земята на персите! Загуби сина си преди много години и тръгна да го дири по света! Ако е тук, при вас, Аллах добро ще ви прати и никой от нас не ще си изпати. Ако ли не го открие, града ви ще затрием!

— Няма да се стигне дотам — рекъл Камр аз-Заман. — Как наричат този цар в земите на персите!

Отговорил вестоносецът:

— Наричат го Шахраман, владетел на островите Халидат.

И Камр аз-Заман казал на Амджад и Асаад и на свитата им:

— Вървете, деца, с вестоносеца и предайте много здраве на дядо ви цар Шахраман! Зарадвайте го с добра вест за мен! Защото той още тъгува, че ме е загубил, и досега носи траур заради мен!

После разказал на присъстващите царе всичките си премеждия. Царете се удивили на разказа му. После слезли от конете и се отправили към баща му. Камр аз-Заман поздравил баща си и двамата се прегърнали. Царете пожелали на цар Шахраман да живее в мир. А Марджана върнали в нейната страна, след като я оженили за Асаад, като й заръчали да им пише. Амджад оженили за Бустан, дъщерята на Бахрам. После всички отпътували към Абаносовия остров. Сетне цар Гаюр, бащата на царица Будур, отишъл при дъщеря си. Поздравил я и разтушил тъгата си по нея. Останали в Абаносовия град цял месец.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на персиеца:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Гаюр отпътувал с дъщеря си и свитата си за своята страна. С тях тръгнал и Амджад. Като пристигнал, цар Гаюр оставил Амджад да царува вместо него. А пък Камр аз-Заман поставил сина си Асаад да управлява вместо него в града на неговия тъст Арманус. Дядото се съгласил. Сетне Камр аз-Заман се стегнал за път и потеглил с баща си цар Шахраман. Стигнали до островите Халидат. Градът бил украсен в чест на благополучното му завръщане, а тържествата продължили цял месец. Камр аз-Заман дълго царувал, докато не дошъл онзи, който сладостите прекъсва и близък от близък откъсва. Защото Аллах е най-добрият съдник!

* * *

Тогава царят възкликнал:

— Любезна Шахразад, тази история наистина е удивителна!

А тя казала:

— Милостиви царю, тя не е по-удивителна от историята на Ала ад-Дин Абу Шамат.

Царят попитал:

— Че каква ли ще да е неговата история?

 

 

И тя заразказвала: