Хиляда и една нощ (59)

Приказка за Ниама и Нуам

Разправят, а Аллах най-добре знае дали е вярно, че в град Куфа живеел някакъв знатен човек. Казвал се Рабия ибн Хатим. Бил богат. Родило му се дете, което нарекъл Ниамат-Аллах. Веднъж на тържището за роби видял девойка, изложена за продан. Тя държала на ръце мъничко момиченце, хубаво като капчица. Рабия направил знак на търговеца и го попитал:

— За колко ще ми продадеш тази неволница и дъщеря й?

— За петдесет динара! — отговорил търговецът.

— Напиши договора и вземи парите!

Взел Рабия неволницата и момиченцето и ги отвел у дома си. Жена му го попитала:

— Каква е тази неволница?

— Купих я от желание да притежавам малкото момиченце — отговорил той. — Поотрасне ли, по цялата арабска и неарабска земя не ще има равна по хубост на нея.

— Как се казваш? — попитала жена му неволницата.

— Тауфик, господарке! — отговорила тя.

— А дъщеря ти?

— Името й е Саад.

— Нека щастието споходи и теб, и твоя купувач! — възкликнала жената на Рабия и казала на мъжа си: — Нека назовем детенцето Нуам.

— Добре си го намислила! — рекъл той.

Малката Нуам била отгледана заедно с Ниама, сина на Рабия, в една и съща люлка. И двамата били лика-прилика. Момчето я наричало „сестро“, а тя му викала „братко“. Когато поотраснали, Рабия се обърнал към сина си и му рекъл:

— Синко, Нуам не ти е сестра, а дете на нашата неволница. Купих я за тебе, когато беше пеленаче. Отсега нататък не я наричай своя сестра.

— Щом е така, искам да се оженя за нея! — казал Ниама, после отишъл при майка си и й казал какво смята да направи.

— Синко, ама тя е твоя робиня! — рекла му тя.

Тогава Ниама ибн Рабия влязъл при неволницата и се залюбил с нея. Така изкарали девет години. Нямало в Куфа по-красива, по-изящна и стройна девойка от Нуам. Тя порасла, прочела Корана, изучила науките, овладяла тайните на музиката, станала чудесна певица и свирела така прекрасно на всички музикални инструменти, че надминала знатните си съграждани.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на приелия правата вяра магусеец Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че веднъж Нуам взела лютнята, настроила я и изпяла следните стихове:

Ти си ми господарят, чрез теб живея аз,

ти меч си и бедите сразявам с теб завчас.

  Кълна се в теб, ти водиш ме тъй нежно за ръка:

  любов у чер завистник завчас ще отрека,

корители отхвърлила, на теб се подчинявам,

със сладостта, с покоя веднага се продавам.

  От жарка страст по тебе душата ми копае

  гроб черен. Ала сърцето ми нехае.

Но докато двамата си живеели доволно и честито, наместникът Хаджадж чул за тази красива робиня и си рекъл:

— Нещо хитро трябва да скроя, за да похитя неволницата Нуам! Искам да я пратя на повелителя на правоверните Абдул Малик ибн Маруан. В двореца му няма равна на нея, тя пее най-сладко от всички робини! — сетне повикал една старица надзирателка и й заръчал: — Иди в дома на Рабия, срещни се с Нуам и намери начин да я отвлечеш!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на приелия правата вяра магусеец Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че щом се развиделило, старицата навлякла груба власеница и окачила на врата си тежка броеница с хиляда зърна. Стигнала до къщата на Ниама ибн Рабия по време на обедната молитва.

— Аз съм скромна богомолка! — казала тя на привратника. — Но обедната молитва ме свари насред път, та искам да се помоля на това благословено място!

— Ама, бабо, тука не е джамия, а къщата на Ниама ибн Рабия! — отвърнал той.

— Аз пък знам, че няма по-добра джамия от неговия дом! — рекла старицата. — Аз съм една от надзирателките в двореца на повелителя на правоверните. Тръгнала съм да се моля и да странствам. Никой не може да забрани на такива като мен да влизат в дома на един Ниама ибн Рабия, след като ме пускат в дворците на емири и велможи!

Тъкмо тогава Ниама излизал, чул думите й, разсмял се и й казал да го последва. След малко се озовали при Нуам. Старицата се смаяла от красотата й и рекла:

— Господарке, моля се на Аллах да те пази, че е надарил и теб, и твоя съпруг с равна хубост и прелест!

И се изправила тя пред михраба, почнала да се кланя и да се моли, докато слънцето залязло. Тогава девойката й рекла:

— Майчице, остави краката си да починат малко.

— Господарке, който иска да живее добре на оня свят, трябва да се потруди на тоя! — казала старицата. — А който не се потруди на тоя, няма да е сред праведните на оня.

Нуам й поднесла да яде:

— Хапни си от моята гозбица и се помоли на Аллах да опрости греховете ми!

— Господарке, аз тъкмо сега постя! — рекла старицата. — Ала ти си млада и ти подобава да ядеш, да пиеш, да се радваш и смееш. Аллах ще ти прости!

Девойката си похортувала със старицата, а после рекла на своя съпруг:

— Господарю, разреши на бабата да поседи при нас!

— Отреди й място за молитва и не пускай никого при нея! — казал Ниама. — Дано великият и преславен Аллах ни помогне чрез нейната благословия да сме винаги заедно!

Така старицата прекарала нощта в молитви до сутринта. Щом се развиделило, тя отишла при тях и се сбогувала. Веднага довтасала при Хаджадж, който я попитал:

— Е, казвай какво направи?

— Срещнах се с неволницата. Няма друга на света с такава красота!

— Ако изпълниш поръката ми, ще те възнаградя богато! — казал Хаджадж.

— Дай ми само месец срок!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че старицата взела честичко да навестява дома на Ниама и Нуам, а те все повече я тачели. Веднъж останала насаме с девойката и й рекла:

— Господарке, кълна се в Аллаха, когато навестих светите места в Куфа, се помолих за теб! Защо не дойдеш и ти с мен да видиш светите старци, постигнали единение с Аллаха, та и те да се помолят за сбъдването на някое твое желание?

— О, майчице, трябва да ме вземеш със себе си! — рекла Нуам.

Когато Ниама дошъл, старицата взела да му целува ръцете и да го моли да пусне неволницата си, но той не се съгласил. На другия ден отново дошла, но Ниама не си бил у дома. Тя отишла при Нуам и рекла:

— Помолих се за тебе вчера! Разходи се с мен и се върни, преди да е дошъл господарят ти!

— Позволи ми да изляза с тази праведна жена, за да видя поклонниците на Аллаха по светите места! — казала неволницата на свекърва си. — Ще се върна, преди още да е дошъл господарят ми.

— Кълна се в Аллаха, че няма да й позволя да се заседи, само ще погледа, без да се бави! — додала старицата.

Старицата отвела девойката в двореца на Хаджадж. Настанила я в една стаичка, отишла и му съобщила, че девойката е пристигнала. Хаджадж влязъл и от пръв поглед се убедил, че другаде няма подобна красота. Щом Нуам го видяла, забулила си лицето. Той повикал един приближен. Дал му петдесет конници, наредил му да качи Нуам на бързонога камила и да тръгне с нея към Дамаск, а там да я предаде на повелителя на правоверните Абдул Малик ибн Маруан.

Царедворецът потеглил, като качил Нуам на една бързонога камила. Девойката все плачела заради раздялата със своя любим. Щом стигнали в Дамаск, царедворецът поискал разрешение да бъде приет от повелителя на правоверните, влязъл при него и му разказал историята на неволницата. Халифът й дал отделна стая.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че сестрата на халифа влязла при Нуам и като я видяла, възкликнала:

— Кълна се в Аллаха! Господарят на този дом ще остане доволен, даже да струваш сто хиляди динара!

— О, светлолика, кой е господарят на този дворец и кой е този град? — попитала Нуам.

— Това е град Дамаск, а дворецът е на моя брат, Абдул Малик ибн Маруан! — отговорила тя. — Оня, що те е продал и е взел парите от сделката, не ти ли е казал, че те е купил халифът?

Девойката заплакала и навела глава от неудобство. Сестрата на халифа я оставила сама през целия ден, а на другия ден донесла дрехи и накити и я нагиздила. Дошъл и повелителят на правоверните, седнал до нея и казал:

— Свали покривалото от лицето си!

Тя обаче не го сторила. В сърцето му се разгоряла любов. Казал на сестра си:

— Ще преспя при нея след три дена, дано дотогава се сприятелим!

После си тръгнал. Девойката се замислила за съдбата си и почнала да тъгува по разлъката със своя съпруг Ниама. През нощта я втресло. Казали на халифа за болестта й, той отвел при нея лекари и знахари. Но нито един от тях не успял да я излекува.

… А пък Ниама се върнал у дома и отишъл при майка си. Заварил я да седи замислена.

— Майко, къде се дяна Нуам? — попитал я.

— Синко, тя отиде с праведната старица, на която имах доверие повече, отколкото на себе си — отговорила тя. — Тръгна с нея да навести факихите и обеща скоро да се върне!

— Как си могла да я пуснеш! — възкликнал Ниама.

— Синко, старицата ме предума! — отвърнала майка му.

— Цялата сила и мощ принадлежат на възвишения и велик Аллах! — викнал гневно Ниама, после хукнал при началника на стражата и му казал: — Само ти знаеш кой е похитил неволницата ми! Ще се оплача на повелителя на правоверните!

— Че кой ще да я е похитил? — попитал началникът.

— Една старица, облечена с власеница, която носи броеница с хиляди зърна!

— Покажи ми я и ще ти върна робинята. Или си я търси сам!

Ниама се отправил към дома на Хаджадж. Нека припомним, че родителите на Ниама били велможи от Куфа. Ниама се изправил пред него.

— Какво обичаш? — попитал Хаджадж.

— С мен се случиха такива и такива неприятности! — заразказвал Ниама.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че Хаджадж извикал началника на охраната и му казал:

— Препусни с коня си надлъж и нашир! Претърси пътищата, прерови градовете, но намери робинята му!

Началникът на охраната излязъл. Ниама стоял угрижен и отчаян. Бил на четиринайсет години, още не му била набола брадата. Започнал да се вайка и не искал да си иде у дома. Тогава при него отишъл баща му и му казал:

— Сине, Хаджадж отвлече с хитрост неволницата, но Аллах всеки момент ще ни се притече на помощ!

Ниама още повече се опечалил. Заболял и не станал цели три месеца. Лекарите го прегледали и казали:

— Само връщането на робинята му може да го излекува!

Един ден до ушите на баща му достигнала мълвата за един лекар, персиец по произход. Хората разправяли, че изтънко владеел медицината, звездобройството и гадаенето на пясък. Рабия го извикал, накарал го да седне до него и казал:

— Моля те, прегледай болния ми син!

— Дай си ръката! — се обърнал към Ниама лекарят.

Ниама му подал ръката си. Лекарят опипал пулса му, погледнал го в лицето, сетне се засмял, обърнал се към баща му и отсякъл:

— Синът ти е заболял от любовна болест. Той е влюбен в една девойка, а тя е или в Басра, или в Дамаск! Синът ти ще оздравее само ако се срещне с нея!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че Рабия казал на персиеца:

— Ако ги събереш, ще те възнаградя богато!

— Лесна работа! — отговорил лечителят. — Дай ми четири хиляди динара! — Рабия извадил парите и му ги дал, а той му казал: — Синът ти трябва да дойде с мен в Дамаск!

Ниама се сбогувал с баща си и майка си и се упътил заедно с лекаря за Алеп. Но там нищо ново не научили за девойката. Сетне отишли в Дамаск. Персиецът наел дюкян. По рафтовете му наредил съдове от фин китайски порцелан. Украсил ги с позлата и скъпи платове. Наредил на тезгяха паници и шишета с мехлеми и лекарства. До тях подредил кристални купички и един астролаб. Облякъл дрехи на знахар, дал на Ниама риза от копринен плащ, препасал го с пояс от златна сърма и му рекъл:

— Чуй какво ще ти заръчам, Ниама! От днес ти си мой син и ще ми викаш „тате“, а аз ще ти казвам „синко“!

А жителите на Дамаск взели да се тълпят пред дюкяна на персиеца, като се наслаждавали на красотата на Ниама, на хубавия дюкян и на стоките. Персиецът говорел с Ниама на персийски. Ниама също се обръщал към него на този език. Персиецът се прочул сред жителите на Дамаск, които започнали да му се оплакват от своите болежки, а той им давал лекове. Един ден пред него се появила старица, яхнала магаре с покривало от брокат, обшит със скъпоценни камъни. Спряла пред дюкяна, вързала магарето си и попитала:

— Ти ли си персийският лекар, дошъл от Иран? Имам болна дъщеря!

— Господарке, как се казва тази девойка, за да узная звездата й и да ти обадя в колко часа трябва да си пие лекарството? — попитал персиецът.

— Тя се казва Нуам! — отговорила старицата.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че персиецът взел да пресмята нещо, като пишел с пръст върху ръката си. После казал на старицата:

— Господарке, не мога да й предпиша лекарство, преди да разбера от кои земи иде, защото климатът е различен. Затова ми кажи къде е израсла и на колко е години?

— Тя е на четиринайсет години, а е родена в земите на Куфа, дето е в Ирак! — отговорила старицата.

— Откога е по тукашния край?

— Едва от няколко месеца!

Старицата платила десет динара. Лекарят погледнал Ниама и му наредил да й приготви необходимите лекове. Той ги поставил в една кутийка, взел лист хартия и написал следните стихове:

Ако Нуам едничък взор ми посвети,

не ще погледна вече други красоти.

        „Я забрави я!“ — казаха. — „Такива двайсет има!“

        Но знам: тя равна няма и е незабравима.

Скрил листа в кутийката и я затворил, а на капака й написал с куфически почерк: „От Ниама ибн Рабия куфиеца“. Дал кутийката на старицата, тя я взела и се упътила към халифския дворец. Качила се при девойката и рекла:

— Господарке, в града е пристигнал персиец лекар! Не съм виждала по-вещ знахар! Досети се за болестта ти и предписа лековити билки. Синът му е най-красивото, прелестно и гиздаво момче в Дамаск! Няма и по-хубав дюкян от неговия!

Нуам взела кутийката и видяла изписано върху капака й собственото и бащиното име на нейния съпруг господар. Лицето й побледняло и тя казала на старицата:

— Опиши ми този момък!

— Името му е Ниама и има белег над дясната вежда — отговорила тя. — Облечен е разкошно и е приказно красив.

Девойката взела лекарството и го изпила. Сетне разровила кутийката и намерила листчето. Разгърнала го и го зачела. Станало й леко на душата и се развеселила. Като я видяла да се смее, старицата й рекла:

— Това се казва ден благословен!

— Дай ми да ям и да пия — казала Нуам.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че Нуам седнала да яде, но ето че Абдул Малик ибн Маруан влязъл при тях. Съзрял девойката, която се хранела, и се зарадвал. А надзирателката му казала:

— Повелителю на правоверните, поздравявам те с оздравяването на твоята неволница Нуам! В нашия град пристигна един лекар. Взех от него един цяр, тя го изпи и здравето й се възвърна!

— Вземи тези хиляда динара и имай грижата да я излекуваш докрай! — рекъл повелителят на правоверните.

Тръгнал си доволен, че неволницата му е оздравяла. Старицата отишла в дюкяна на персиеца с хилядата динара и му ги дала. Казала му, че са награда за излекуването на неволницата на халифа. Сетне му дала бележка, написана от Нуам. Персиецът я подал на Ниама, който познал почерка й. Разгърнал листчето и прочел: „От девойката, от щастие лишена, в очакванията си излъгана, опропастена и от любимия си разделена. Получих вашето писмо. Отдъхнах си облекчено и ме обзе радост. Досущ както в стиховете на поета:

Дойде писмото вече! Ръката ми не трае,

за отговор напира, той трябва да ухае.“

Очите на Ниама се напълнили със сълзи.

— Защо плачеш, сине? — попитала старицата.

— Господарке, как да не плаче синът ми, след като тази девойка е негова неволница, а той е господарят й Ниама ибн Рабия от Куфа? — казал персиецът. — Оздравяването й зависи от това, дали той ще се види с нея. Тя не е болна от друго, а от любов по него! Господарке, вземи си обратно хилядата динара, че на пари аз съм богат и пребогат. Погледни на нас благосклонно, защото само ти можеш да ни помогнеш.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че старицата отишла при неволницата и рекла:

— Твоят господар чезне от любов по тебе! Иска да те види, ти си му потребна! Какво е последното ти решение?

— И аз съм сломена от любов, искам да го видя! — отговорила Нуам.

Старицата свила на бохчица накити, скъпоценности и женски дрехи, отишла при Ниама и му рекла:

— Нека останем за малко насаме!

Той я завел в една стаичка зад дюкяна, а тя го белосала и червосала, сложила гривни на ръцете му, вплела в косите му панделки, преоблякла го в женските дрехи. Сложила му най-прекрасни накити от онези, с които се кичат неволниците, и Ниама станал красив като райска хурия. Щом надзирателката видяла колко е хубав, рекла му:

— А сега тръгни с левия крак напред, влачи десния и почни да си тресеш бедрата! — той сторил, както му наредила. Като видяла, че е усвоил женската походка, тя му казала: — Чакай ме тук до утре! Ако е рекъл великият Аллах, ще те взема и ще те заведа в палата. Пред вратаря и евнусите не се бой от нищо, стой с наведена глава и мълчи!

На следващата сутрин тя го повела към палата. Стражът поискал да го спре, но старицата му рекла:

— Презрени робе, та това е робинята Нуам, любимката на повелителя на правоверните. Как така ще й забраняваш да влиза? — а после добавила: — Влез, момиче!

Ниама влязъл със старицата и тя му казала:

— Сила влей си ти в душата, смело гледай на нещата и наляво поеми, щом в палата влезеш ти. Сетне преброй пет врати и влез в шестата — това е твоята стая.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че вратарят пресрещнал старицата и попитал:

— Каква е тази девойка?

— Нашата господарка иска да я купи! — отговорила тя.

— Никой не може да влиза тук без разрешението на повелителя на правоверните! — рекъл евнухът вратар. — Така ми е заповядано!

— Вратарю, събери си акъла! Нуам, робинята на халифа, която той тъй много обича, е на път да оздравее. Тя иска да купи тази робиня. Пусни я да влезе, за да не разсърдиш господарката! — сетне казала: — Влизай, робиньо, и не го слушай! И недей издава на господарката, че вратарят не ти е разрешавал да влезеш.

Ниама свел глава и влязъл в палата. Поискал да тръгне наляво, но сгрешил и тръгнал надясно. Рекъл да отброи пет врати и да влезе в шестата, но отброил шест и влязъл в седмата. Озовал се в стая, постлана с коприна. Стените й били покрити с копринени завеси, обшити със златна сърма. Кандилници разнасяли благоухание на алое, амбра и мускус. На видно място имало легло, също застлано с коприна. Седнал на него Ниама и докато си седял умислен, влязла сестрата на повелителя на правоверните със своята робиня. Видяла седящото момче, но го помислила за момиче.

— Коя си ти и какво те води насам? — запитала тя.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че Ниама не й отговорил. Тогава сестрата на халифа рекла:

— Момиче, ако си на моя брат любимка и ако се е разгневил, ще го помоля да бъде мил с теб! — Ниама отново не отговорил. Тогава сестрата на халифа казала на своята робиня: — Застани на вратата и не пускай никого! — сетне се приближила към Ниама, удивила се на хубостта му и рекла: — Момиче, кажи ми коя си, как се казваш и защо си влязла тук! Досега не съм те забелязвала в двореца ни!

Ниама пак не отговорил. Тогава сестрата на халифа се разгневила, опипала гърдите на Ниама и видяла, че няма бозки. Понечила да открие гръдта му, та да разкрие истината. Тогава Ниама й казал:

— Господарке, аз съм мамелюк! И те моля: купи ме, закрила ми дай, защити ме!

— Нищо лошо няма да ти се случи! Но кой си и кой те вкара в моите покои?

— Казвам се Ниама! — отговорил той. — Ниама ибн Рабия ми е името, куфиец съм! Изложих се на опасност заради моята робиня Нуам, която Хаджадж с хитрост похити и изпрати тука като наложница на твоя брат.

Сестрата на халифа извикала робинята си и й заповядала:

— Върви да повикаш Нуам!

Робинята отишла при Нуам и рекла:

— Моята господарка те кани на гости!

Нуам начаса станала и влязла в покоите на сестрата на халифа, която й рекла:

— Твоят господар е тук! Влязъл е по погрешка при мен! Но да се надяваме, че с помощта на великия Аллах няма да пострадате!

Нуам се успокоила и пристъпила към своя господар Ниама. Щом я съзрял, той прострял ръце…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че двамата се прегърнали, а сестрата на халифа им казала:

— Седнете да помислим как да ви измъкнем от бедата, в която сте изпаднали!

— Де да можех да отгатна какво ще стане с нас по-нататък! — рекъл Ниама.

— Ниама, обичаш ли своята робиня Нуам? — попитала сестрата на халифа.

— Господарке, само любовта ме накара да се изложа на тая опасност! — отговорил той.

Сетне тя попитала Нуам:

— А ти, Нуам, обичаш ли Ниама?

— Господарке, от любов по него снагата ми се превърна на вейка, ликът ми посърна! — отговорила тя.

Сестрата на халифа казала:

— Кълна се в Аллаха, вие наистина се обичате и няма сила, която да ви раздели! Затуй успокойте си душите и погледнете ведро на нещата!

И както си седели, ето че се появил повелителят на правоверните. Щом съзрял Нуам, той възкликнал:

— Нуам! Слава на Аллаха, че те спаси от отчаянието! — сетне погледнал Ниама, който си бил още в женските дрехи, и попитал сестра си: — Сестро, коя е тази робиня, дето стои до Нуам?

А сестра му отговорила:

— Повелителю на правоверните, това е една от твоите любими робини! Тя е толкова добра, че Нуам не сяда да яде и пие без нея!

После изпяла думите на поета:

Различни са и хубост несходна в тях изгрява,

че хубостта в несходството най-вече проличава.

— Тя притежава изключителна красота! — казал халифът. — Ще я възнаградя по-богато и от Нуам.

Сестрата на халифа поръчала да донесат ядене и поканила и брат си да хапне.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът напълнил стакана си и дал знак на Нуам да му попее. Тя взела уда и заредила следните стихове:

Взе моят сътрапезник да ме утешава,

наля ми три стакана сред глъч и шум, и врява,

                та почнах да пристъпвам напето, гордо аз,

                над теб, халифе, сякаш имам пълна власт!

— Нуам, голямо е красноречието и сладкодумието ти! — рекъл халифът.

Продължили да се радват и веселят до полунощ. Тогава сестрата на халифа рекла:

— Чуй какво ще ти разкажа, повелителю на правоверните! В една книга прочетох историята на един знатен велможа. Живял в град Куфа юноша на име Ниама ибн Рабия. Имал си той неволница, която обичал. Обичала го и тя. Двамата отраснали заедно и взаимна любов ги овладяла. Но връхлетели ги превратностите на съдбата. Съдено им било да се разделят. Злосторници скроили коварен план срещу робинята. Отвлекли я от дома му с подлост и лъжи. Сетне крадецът продал девойката на един цар за десет хиляди динара! Но робинята много обичала господаря си. Обичал я и той. Скоро младежът напуснал родния дом и близките си и тръгнал да дири своята възлюблена. Презрял опасностите, не се щадил, успял да намери робинята си. Тя се наричала Нуам. С нея се видял, но както си седели, видели да влиза царят, който я бил купил от вероломния й грабител. Без много да му мисли, царят наредил да ги убият. Показал се несправедлив и нетърпелив. Какво ще кажеш, повелителю на правоверните, за прибързаната постъпка на този цар?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Бахрам:

* * *

Разправят, царю честити, че повелителят на правоверните възкликнал:

— Този цар е трябвало да им прости! Трябвало е да помни три неща: първо, че те се обичат! Второ, че са в дома му и, трето, че един цар никога не бива да прибързва, когато съди хората, особено за неща, които го засягат!

— Братко, нека Нуам да попее, а ти чуй нейната песен! — казала сестра му.

И Нуам взела стихове да пее:

Изменчивото време коварно си остава,

сърцето мачка, мисли увековечава,

  разделя мили влюбени посред сърдечни срещи

  и леят се по бузите сълзите им горещи.

Да, изживях и аз на дните радостта си,

съдбата щом ни сбра — безмерна в щедростта си!

  Обилни сълзи кървави все ще проливам аз

  от жал по теб и денем, и в късен нощен час!

— Братко! — рекла сестрата на халифа. — Щом някой с нещо сам се задължи, на думата си трябва той да удържи. Ето че ти сам се задължи да извършиш едно добро дело. — А после добавила: — Ниама, стани! Стани и ти, Нуам! — и когато двамата станали, тя продължила: — Повелителю на правоверните, момичето, което виждаш пред себе си, е похитената Нуам. Отвлякъл я е Хаджадж ибн Юсуф ас-Сакафи, а после ти я е изпратил и е излъгал, твърдейки в писмото си, че я е купил за десет хиляди динара. Момъкът, който е пред теб, е нейният господар Ниама ибн Рабия! Моля те в името на твоите пречисти предци, каквото и да са съгрешили тези двамата, прости им и им позволи пак да се съберат! Аллах ще те възнагради!

При тези думи халифът възкликнал:

— Колко си права! Аз наистина поех задължението, за което ми споменаваш! Сега не мога да върна думата си назад! Не искам да ви причинявам зло! Затуй един на друг ви поверявам! — после попитал Ниама: — Как разбра къде се намира тя? Кой ти показа това място?

А Ниама му разказал всичките си патила. Халифът силно се удивил на разказа му, а после наредил:

— Веднага ми доведете персиеца!

Довели го пред халифа, а той го направил свой приближен. Сетне халифът се показал щедър и великодушен към Ниама и надзирателката, които останали да му гостуват седем дни в доволство, щастие и охолство. Накрая Ниама помолил да го пуснат да си върви заедно със своята неволница. Халифът им разрешил да отпътуват за Куфа. Ниама потеглил и отново се видял с баща си и майка си. Заживели те доволно и честито, докато не дошъл онзи, който сладостите прекъсва и близък от близък откъсва…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила: