Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за мъжа и жената

Разправят, че някакъв мъж си имал жена. Обичал я той и я уважавал, вслушвал се в думите й, правел, каквото тя му кажела. Имал си и градина — бил я създал със собствен труд, всеки ден ходел да я окопава и напоява. Един ден жена му запитала:

— Какво си сял в градината?

— Всичко, каквото обичаш и каквото искаш! — отвърнал той. — Само да видиш как съм я окопал, как съм я напоил!

— Няма ли да ми я покажеш? — запитала тя. — Нека да я видя, да отправя в нея една праведна молитва, пък може бог да ми отговори!

— Добре! — съгласил се мъжът. — Утре ще те взема!

На съмване човекът взел жена си и отишъл с нея в градината. Отдалече ги забелязали двама момци, които си рекли:

— Този мъж е развратник, пък тази жена — прелюбодейка! Те се вмъкнаха в тази градина, за да прелюбодействат там!

Последвали ги те да ги видят какво ще правят, и се скрили зад оградата. А човекът и жената влезли вътре.

— Хайде, помоли се за мене, както ми обеща! — казал мъжът.

— Няма да се моля, докато не си вземеш от мене онова, което жените желаят от мъжете! — рекла тя.

— Горко ти, жено! — възкликнал мъжът. — Не ти ли стига онова, което правим вкъщи! Пък и от работата ми ме отвличаш! Не се ли боиш, че ще ни види някой?

— Не бой се! — отговорила тя. — Ние не правим нищо осъдително! Колкото до градината — има време и ще я напоиш, когато си искаш!

Тя не приела от него никакви извинения и настоявала да се любят насред градината. Накрая той склонил, легнал върху нея, а двамата момци само туй чакали, скочили, хванали ги и викнали:

— Вие сте развратници! Ако не ни оставиш и ние да легнем върху жената, ще ви заведем при кадията!

— Горко ви! — възкликнал мъжът. — Това е жена ми! Аз съм стопанинът на тази градина!

Те не го слушали, а се нахвърлили върху жена му. Завикала тя мъжа си за помощ:

— Не ги оставяй да ме опозорят!

Втурнал се той към тях, като сам викал за помощ. Никой не го чул, но един от двамата се обърнал към него, ударил го с ханджара си и го убил намясто. После двамата съборили жената и я опозорили…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Шаммас продължил да говори на царя:

— Разказах ти това, царю честити, за да знаеш, че мъжът не бива да се подчинява на женски повели, да приема женски съвети! Ако правиш това, то значи, че си тръгнал по пътя на невежеството! Не следвай преходните удоволствия — ползата от тях е нищожна в сравнение с вредата, която носят!

— Добре, утре, ако е пожелал Аллах, ще изляза пред сановниците си! — рекъл царят.

Излязъл Шаммас при царските първенци и им предал думите му.

Чула и жената тези думи, отишла при царя и му рекла:

— Поданиците са роби на царя! Сега виждам, че ти, царю, си роб на поданиците си, защото им се подчиняваш и се боиш от злините им! Те искат да те изпитат! Ако видят, че си слаб, ще те пренебрегват, а ако си силен — ще те уважават! Ако се съгласиш на това, което искат, ще те отклонят от делата ти и това ще стане по твоя воля, ще те мъкнат непрекъснато от една работа в друга, докато те доведат до гибел, и с тебе ще стане същото, което станало между търговеца и крадците!

— А какво е станало с тях? — запитал царят.

И тя заразказвала: