Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказки за Маан ибн Заида

Разказва се, че един ден Маан ибн Заида излязъл на лов, но ожаднял, а слугите му не носели вода. Ето че до него се приближили три девойки, които носели три меха с вода…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА И СЕДЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Маан помолил девойките да му дадат да се напие и те изпълнили желанието му. Заповядал на слугите си да им подарят нещичко, но се оказало, че нямали пари. Тогава той раздал на всяка от тях по десет стрели от колчана си. Върховете на стрелите били от злато. Една от девойките казала на дружката си:

— На такова великодушие е способен само Маан ибн Заида!

* * *

Разказват също, че Маан ибн Заида излязъл с хората си на лов. До тях приближило стадо газели. Ловците се пръснали да преследват животните. Маан също се спуснал да гони една газела. Успял да я рани, слязъл от коня си и я заклал. Видял насреща му да се задава човек, който идел от пустинята, яхнал магаре. Маан възседнал коня си, понесъл се насреща му и го попитал откъде идва.

— Ида от земите на кудаа — отговорил той. — Последните няколко години там се оказаха сушави и безплодни. Но тази година беше плодоносна. Събрал съм най-хубавите краставици и съм тръгнал да ги продам на Маан ибн Заида, защото щедростта му е голяма и милостта му няма равна!

— Колко се надяваш да получиш? — попитал Маан.

— Хиляда динара! — отговорил човекът.

— Ами ако той ти каже, че искаш твърде много?

— Ще му поискам петстотин.

— А ако ти каже, че е много?

— Тогава ще му поискам сто.

— А ако ти каже, че искаш твърде много?

— Тогава ще му поискам петдесет.

— А ако той все пак настоява, че искаш много?

— Ще вляза с магарето си в харема му и ще се върна при близките си с празни ръце!

Разсмял се Маан на думите му. Пришпорил коня си и догонил воините си. Прибрал се у дома си и казал на вратаря:

— Ако ме потърси един човек на магаре, който носи краставици, въведи го при мен!

Не след дълго пристигнал краставичарят. Вратарят го пуснал да влезе. Човекът не могъл да познае, че тъкмо него бил срещнал в пустинята. Маан седял на емирския си престол. Човекът го поздравил и рекъл:

— Надявам се на тебе, емире, и ти донесох ранни краставици! — отговорил човекът.

— За колко ги даваш?

— За хиляда динара.

— Това е много!

— Тогава ще ти ги дам за петстотин.

— Множко е!

— Добре, за двеста.

— И това е много!

— Тогава за сто.

— Пак е много!

— Свалям на петдесет! — рекъл човекът.

— Много е! — казал Маан.

— Дай трийсет тогава. Кълна се в Аллаха, човекът, когото срещнах в пустинята, се оказа прав за мое нещастие! Нима ще ми дадеш по-малко от трийсет?

Маан се разсмял и замълчал. Тогава бедуинът разбрал, че той е човекът, когото бил срещнал в пустинята. Рекъл му:

— Господарю, ако не ми дадеш трийсет динара, магарето ще остане вързано на вратата, а Маан ще продължава да си седи на трона.

Маан се разсмял, извикал своя ковчежник и му казал:

— Дай му хилядата динара, които той ми поиска, отброй му отгоре петстотин динара, после още двеста, след туй още сто, още петдесет и най-подир прибави трийсет. А магарето остави вързано на мястото му!

Бедуинът щял да си глътне езика от удивление, когато получил всички тези пари.