Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Халид ибн Абдулла Касри и младия крадец

Разправят, че някога емир на Басра бил Халид ибн Абдулла Касри. Веднъж при него нахлули някакви хора. Те водели момък. Изправили го пред емира, който помолил да му разкажат какво се е случило. Хората заразказвали:

— Той е крадец! Хванахме го вчера в нашия дом!

Поогледал го Халид и много го харесал.

— Тези хора казват истината, те описаха нещата точно както си бяха! — потвърдил думите им момъкът.

— Какво те подтикна да крадеш! — попитал емирът. — Та ти си прекрасно облечен и имаш чудесна външност!

— Подтикна ме алчността ми към земните блага, дадена ми от всевишния и велик Аллах!

— Тю, да ти се не види макар! Да беше се въздържал заради голямата си красота, ума и възпитанието си!

— Остави уговорките, емире — отговорил момъкът, — и изпълни повелята на великия Аллах! Това ще бъде въздаяние за стореното от ръцете ми, а Аллах е милостив към своите роби!

Емирът замълчал за миг, обмисляйки какво да прави. После го накарал да се приближи и му прошепнал:

— Твоето признание ме накара да се усъмня! Не вярвам да си обикновен крадец! Може би имаш да ми кажеш нещо друго, несвързано с кражбата. Хайде, престраши се!

— Благородни емире — рекъл момъкът, — не се съмнявай: влязох в къщата на тези хора, откраднах колкото можах, но ме спипаха и ме довлякоха пред теб!

Тогава емирът Халид наредил да го затворят, а на глашатая заповядал да разгласи из цяла Басра:

— Който желае да погледа как ще накажат с отрязване на ръката крадец, да дойде утре на площада!

Хвърлили момъка в затвора и оковали краката му с железни вериги. Той въздъхнал дълбоко, пролял сълзи и изпял следните стихове:

 

Ръка да ми отреже емирът се зарече

и името любимо да кажа иска вече!

                Аз рекох си: „Любимата не ще разкрия, няма,

                сърцето се разтапя от обич преголяма!“

И нека по-добре отрежат ми ръката,

отколкото с позор да опетня жената!

Пазачите чули стиховете на момъка, отишли при емира и всичко му разказали. Той заповядал да му го доведат. Когато момъкът се явил, Халид му казал:

— Разбрах, че таиш нещо, което не е свързано с кражбата! Утре заран, когато дойдат хората с кадията и той те попита за кражбата, ти започни да отричаш! Кажи нещо за свое оправдание, което да ти спести отрязването на ръката. Та нали самият пророк, Аллах да се помоли за душата му и да й даде мир, е казал: „При съмнителни обстоятелства се въздържайте от налагането на наказание!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че след като си поговорил с момъка, емирът Халид заповядал да го върнат в затвора. Щом се развиделило, дошли хората, които трябвало да му отрежат ръката. Стекло се мало и голямо, цялото население на Басра. Пристигнал и емирът Халид на кон. Той наредил да се свикат съдиите и да бъде доведен момъкът.

Кадията рекъл на крадеца:

— Тези хора твърдят, че си се вмъкнал в дома им и си отмъкнал разни вещи! Може пък да си откраднал по-малко от онова, за което се предвижда такова наказание!

— Напротив, откраднах повече!

— Да не би някои от вещите да са ваше общо притежание?

— Не, всички неща са си техни и аз нямам никакво право над тях!

Халид се разгневил и го ударил с бич по лицето, после извикал палача, за да отреже ръката му. Палачът извадил меча си. Момъкът протегнал ръка. Тогава от тълпата се втурнала девойка, облечена в мръсни дрехи. Тя изпищяла и се хвърлила връз момъка. После открила лицето си, което заблестяло като ясна месечина. Тълпата зароптала, а девойката се развикала:

— Заклевам те в Аллаха, емире, не бързай да му режеш ръката, преди да си прочел ей това! — и девойката му подала едно листче.

Халид го отворил, прочел го. На него били написани следните стихове:

О, Халид, туй е влюбен, на страстта във плен,

от моите две очи със две стрели сразен:

                  а пък срази го мечът остър на очите,

                  че влюбен е дълбоко и страстно ме почита!

Призна веднага той несторения грях,

да издаде любимата изпита срам и страх!

                  Със момъка печален ти не бъди припрян,

                  той личен е сред хората, не е крадец презрян!

Халид извикал жената и я помолил да му разкрие цялата истина. Тя му признала, че момъкът е неин любим. Бил решил да я навести и тръгнал към дома на родителите й. Хвърлил камъче в прозореца, за да й съобщи, че се качва при нея. Бащата и братята й чули шума и се качили подире му. Щом ги усетил да приближават, момъкът насъбрал где що видял покривки из къщата, и се престорил на крадец само за да прикрие своята любима.

— После го поведоха при тебе. Той призна, че е крал, и настояваше на своето, за да не ме опозори.

Тогава Халид повикал момъка и заповядал да доведат бащата на девойката. Казал му:

— Знаеш ли, старче? Възнамерявах да изпълня присъдата на този момък и да му отрежа ръката! Но великият и преславен Аллах го опази! Той не пожали своята ръка, за да запази твоята чест и честта на щерка ти и да ви спаси от позор! Дъщеря ти ми разкри цялата истина! Моля те, разреши да я оженя за момъка!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Халид прославил Аллаха и произнесъл чудесна проповед, а после казал на момъка:

— Женя те за девойката с нейно позволение и съгласие и с разрешението на баща й!