Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за женитбата на цар Бадр Басим — сина на цар Шахраман, за дъщерята на цар Самандал

Разказват също, царю честити, че едно време, в много древни времена, в земята на персите живял цар на име Шахраман. Имал си той сто наложници, но през целия му живот ни една от тях не добила нито мъжко, нито женско чедо. Затъжил се царят, че си нямал чедо, което да наследи царството му. И както си седял така един ден тъжен, влязъл един от мамелюците му и казал:

— Господарю! Пред портата някакъв търговец води неволница — по-хубава не съм виждал!

Довели търговеца с неволницата. Той я загледал — била като вретено източена, в копринен изар с шевици от злато. Търговецът открил лицето й и стаята просветляла от нейната хубост, отпуснали се седем сплитки като конски опашки, които стигали до глезените й. Тя имала очи тъмно-жежки, гръд тежка, тънка снага, която може болен да успокои и жаден да напои, както е рекъл поетът:

Огледах я — тя беше сред всички най-отбрана!

   Спокойствие, достойнство и хубост съвършена!

И нищо й не липсва! Излишно — нищо!… Само

   че дрехата е тясна за тази гръд отляна

от мрамор… Прав стан кротко се люшка и полита,

   тя нито е висока, нито пък много ниска,

под глезена прескачат вълните на косите,

   и в тъмнината грее денят в лицето чисто!

Удивил се царят на такава хубост и запитал:

— Колко струва тази неволница?

— Господарю! — отговорил търговецът. — Аз я купих за две хиляди динара от търговеца, който я притежаваше преди мене! От три години я водя, докато стигна до тебе, и това ми струва още три хиляди! Но нека ти бъде дар!

Царят наредил да му броят десет хиляди динара.

Царството на този цар се намирало на брега на морето, а градът се наричал Белият град. Въвели неволницата в стая с прозорци към морето…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Шахраман влязъл при неволницата, но тя даже не го поздравила. „Май е живяла сред невъзпитани хора!“, помислил си той, огледал я отново и се убедил, че е от хубава по-хубава. Седнал, притиснал я към гърдите си, прилепил я между бедрата си, изпил влагата на устните й — била по-сладка от мед. Наредил да сложат трапеза от най-отбрани гозби. Хапнал той, започнал да храни и нея, но през цялото време тя не промълвяла нито дума. Той й говорел, питал я как се казва, но тя на въпросите му не отговаряла, а седяла забила поглед в земята. „Нищо, че не говори — нали само Аллах е съвършен!“, помислил си царят и запитал евнуха:

— Тя въобще приказва ли?

— Откакто е дошла, не е проронила нито дума, гласа й не сме чули! — отговорил той.

Довел царят няколко неволници да се повеселят с нея. Пели те така, че и глухият би се развълнувал, но неволницата гледала мълчаливо и не се засмивала. Царят ги пуснал да си вървят, отпуснал се в ложето й, със собствени ръце я разсъблякъл, зацелувал я, обгалил я и отнел моминството й. Много се зарадвал, че била девица, и си помислил: „Как може една неволница да е толкова хубава, пък търговците да са я оставили девица!“

Привързал се царят към нея, други жени не поглеждал. Цяла година минала като един ден, любовта му към нея все повече растяла. Един той й рекъл:

— Обичта ми към тебе е безмерна! Превърнах те в единствен мой късмет! Душата ми не може да се откъсне от теб! Аз моля всевишния Аллах да смили сърцето ти към мен и да ми заговориш! Ако си няма, дай ми знак, за да се простя с надеждата, че някога ще ми продумаш! Моля Аллах да ми прати мъжко чедо от тебе, което да наследи царството ми, защото съм сам-самичък и няма кой да продължи рода ми! Пък съм и вече на възраст! Заклевам те в името на Аллах, проговори!

Навела неволницата поглед към земята и се замислила. После вдигнала глава, усмихнала му се и на него му се сторило, че мълния е блеснала в стаята.

— Великодушни царю, силен мой лъв! — заговорила тя. — Аз нося дете от тебе и наближава времето да го родя! Но не знам дали чедото ще бъде мъжко или женско! И ако не бях го понесла, нямаше да ти проговоря!

С голямо вълнение царят целунал ръцете и главата й и рекъл:

— Аллах ме дарява с нещо, което винаги съм желал! Първото са твоите думи, а второто — че носиш дете от мене! — и наредил на везира си да раздаде на бедни, нещастни и вдовици сто хиляди динара от благодарност към Аллах…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят се върнал при неволницата и заговорил:

— Царице на моята доброта! Защо цяла година, денем и нощем, будна и спяща ти мълча, а ми проговори едва днес?

— Царю честити! — рекла неволницата. — Аз съм нещастна, чужда съм в тези земи, отделена съм от майка, брат и близки!

Царят усетил мъка в гласа й и рекъл:

— Думата нещастна не е на мястото си! Всичко, което имам, е на твоите услуги! Кажи ми в кои краища са твоите близки, и аз ще наредя да ги доведат!

— Царю честити! — заговорила тя. — Аз се казвам Джуланнар Бахрия! Баща ми бе един от царете в морето. Той умря, тръгна срещу нас някакъв друг цар, който ни го отне. Имам брат на име Салих. Майка ми също е от морските жени. Веднъж заспорихме за нещо с брат ми и аз се заклех, че ако той е прав, аз ще се омъжа за човек от сушата. Той спечели и аз от инат излязох от морето. Мина някакъв мъж и ме отведе у дома си. Настойчиво ме съблазняваше, но аз го ударих така силно, че едва остана жив. Той ме продаде на човека, от който ме купи ти — случи се добродушен и достоен търговец. Ако не те бе обикнало сърцето ми и ако ме бе оставил равна сред останалите ти наложници, бих се хвърлила в морето, за да се върна при близките си! А ме беше срам да се появя бременна при тях — щяха да ме сметнат за пропаднала жена, нямаше да ми повярват, че ме е купил цар! — и когато царят я целунал по очите, тя добавила: — Наближава времето да родя и непременно трябва да ги извикам!

— А те как вървят по морето, без да се давят? — запитал той.

— Ние вървим по морето, както вие вървите по сушата със силата на заклинанията, записани върху пръстена на Сулейман! Но знай, царю, когато тук дойдат роднините ми, аз ще им кажа, че си ме купил с твои пари, че си бил добър към мене! За да ми повярват, те трябва да видят с очите си кой си, да разберат, че си цар, син на цар!

— Аз ще приема всичко, което правиш!

Тя измъкнала от ръкава си парче коморско алое, отчупила малко, запалила огън в мангала и хвърлила парченцата в него. Вдигнал се голям пушек.

— Владетелю, скрий се в килера! — наредила тя. — Ще ти покажа брат ми, майка ми и близките ми, но така, че те да не те видят! Искам да видят този дворец и да ахнат!

Царят влязъл в килера, а Джуланнар кадяла и произнасяла заклинанията, докато морето побеляло и се развълнувало.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че от морето най-напред излязъл момък с прекрасно лице и чаровен лик, а след него — побеляла старица с пет неволници. Те вървели по повърхността на водата към Джуланнар, влезли при нея, прегърнали я и рекли:

— Джуланнар, как можа да ни оставиш четири години, без да знаем къде си! Голяма е мъката ни по тебе!

Тя започнала да целува ръката ту на брат си, ту на майка си, ту на братовчедките си. Те я заразпитвали как е, а тя им разказала какво й се било случило:

— Хвала на Аллаха, който ни срещна! Но аз искам, сестро, да тръгнеш с нас! — рекъл брат й.

Царят изгубил ума и дума от страх да не би неволницата да послуша брат си и той да не успее да й попречи.

— За бога, братко! Човекът, който ме купи, е велик цар, умен и благонравен мъж, няма равен по великодушие на него, има огромно имане! Откакто съм дошла при него, не съм чула от него лоша дума! Ако се разделим — и той, и аз ще погинем от мъка! Виждате, че нося дете от него! Хвала на Аллаха, който ме е създал дъщеря на морския цар, а мъжът ми е най-могъщият цар на сушата! Моля Аллах да ме дари с мъжко чедо, което да го наследи!

Насълзили се очите на гостите и те рекли:

— Джуланнар! Ти знаеш, че си ни най-скъпото същество! Ако не се чувстваш доволна, върни се в страната си! Ако пък си доволна — такова ще е и нашето желание! Само ти да си добре!

— За бога, аз живея в пълно спокойствие, благоденствие, слава и щастие! — рекла Джуланнар.

Зарадвал се царят, мислено й благодарил. Разбрал, че тя го обича така, както и той нея. Поднесли гозби, тя се нахранила с близките си и те й рекли:

— Джуланнар, все още не познаваме твоя господар! Влязохме в дома му, без да поискаме разрешението му! Ядохме от хляба му, без да сме го видели, пък и той не ни е виждал! Той не седна с нас на трапезата, за да разделим с него хляб и сол!

Всички спрели да ядат. Били гневни, огън пламъци заизскачали от устата им. Царят загубил ума и дума от страх. Обаче тя ги успокоила, отишла в килера и му рекла:

— Господарю, ти видя и чу моята признателност към теб! Чу, че искат да ме вземат със себе си, нали?

— Чух и видях! — отговорил царят. — За бога, разбрах колко много съм те обичал, едва в този благословен час и не се съмнявам в любовта ти към мен!

— Господарю! Сега искам и те моля да дойдеш, да поздравиш роднините ми, те да те видят и ти да ги видиш, да се възцарят между вас искреност и обич! Знай, царю честити, че всички те искат да те погледат и да станете приятели!

— Такова е и моето желание! — казал царят.

Отишъл той при гостите, поздравил ги най-любезно, седнал при тях, хапнали на една трапеза.

Роднините на неволницата останали при него трийсет дни, а после пожелали да се върнат в своята страна. Сбогували се и си тръгнали.

Но ето че предопределеният за Джуланнар срок изтекъл и дошло време тя да ражда. Родила момче — месец в пълнолуние! Огромна радост обзела царя. На седмия ден дошла майката на царица Джуланнар заедно с брат й и с братовчедките й — тя вече успяла да предаде вестта, че е родила мъжко чедо. Посрещнал ги царят, радостен, че пак са му на гости…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Шахраман възкликнал:

— Дадох дума, че детето ми ще остане безименно, докато дойдете и го наречете с име, което на вас ви харесва!

Нарекли детето Бадр Басим. Предали го на вуйчо му Салих. Той го взел на ръце, излязъл с него от двореца и навлязъл навътре в соленото море, докато се скрил от очите им. Царят започнал да охка, но Джуланнар го успокоила:

— Не бой се, царю честити! Аз обичам детето си не по-малко от тебе! Но докато то е с брат ми, не се боя! Той не би направил това, ако дори за миг предполагаше, че с него може да се случи беда!

Не минало много време, морето се развълнувало и от него излязъл вуйчото с царския син, който бил жив и здрав. Детето стояло мълчаливо в ръцете му. Погледнал вуйчото към царя и рекъл:

— Сигурно се изплаши за чедото си!

— Да, изплаших се! — отговорил царят.

— Царю на сушата — рекъл вуйчото, — ние го обмазахме с едно мазило, което само ние си знаем, прочетохме му заклинанията, записани върху пръстена на Сулейман! Ако при нас се появи новородено, правим с него същото! Не бой се — то няма да се удави в което и море да влезе оттук нататък! Както вие живеете на сушата, така ние живеем във водата!

Измъкнал той от джоба си кесия и от нея се изсипали скъпоценни камъни, бисери и якути.

— Царю честити! — заговорил Салих. — Тези скъпоценности са дар за тебе! Сега сме едно цяло семейство! Тези скъпоценности при нас са повече от камъните по сушата!

Те останали да гостуват четирийсет дни. После Салих целунал земята пред цар Шахраман и казал:

— Ти бе много любезен към нас, царю! Молим да ни разрешиш да си тръгнем! Ние винаги ще сме на услугите ти! Тази раздяла не ни е по сърце, но какво да правим, когато сме израсли в морето и сушата не ни е по душа?

Те потеглили към морето и се изгубили от поглед.

Детето растяло бързо, с годините ставало все по-хубаво, накрая станало петнайсетгодишен млад мъж. Усвоил писане, четене, история, красноречие и стрелба с лък, научил се да мята копие, да язди кон и да прави всичко, което един царски син трябва да знае.

Шахраман много обичал своя син. Събрал един ден той държавните сановници и взел от тях силна клетва, че след смъртта му ще сложат Бадр Басим да царува на престола. На другия ден го сложил да седне на царския трон. Бадр Басим започнал да раздава правосъдие, затварял престъпниците и награждавал справедливите. Започнал всеки ден да излиза на мегдана и да раздава правосъдие, без да дели емир и бедняк. С една дума, държал се като истински цар.

Но се случило така, че цар Шахраман се разболял и разбрал, че скоро ще отпътува към вечния свят. Извикал сина си и му поверил народа си, поверил му майка му, а всички държавни големци и цялата си свита заклел отново да се подчиняват на сина му. След няколко дни се преселил в лоното на Аллаха. Погребали го и цял месец останали в траур. Дошли морските роднини, споделили тъгата по починалия цар и рекли:

— Джуланнар, царят почина, но остави след себе си този прекрасен момък! Който е оставил такова наследство, той не е умрял. Така е пожелал Невидимият, който всичко вижда…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Бадр Басим седнал на царския трон и започнал да раздава правосъдие, да защитава слабия от силния, да взема от богатия онова, което трябва да дава на бедния. Много го обикнали поданиците му. Понякога го посещавали роднините му от морето.

Случило се една нощ в двореца да дойде вуйчо му Салих. Той влязъл при сестра си, тя му сложила нещо да хапне, после между двамата се завъртяла приказка, споменали за цар Бадр Басим. По това време той си дремел, но като ги чул да споменават името му, се разсънил, но се престорил, че спи, и се заслушал в разговора им.

— Синът ти е вече на седемнайсет години! — рекъл Салих. — А още не е женен! Ще ми се да го оженя за някоя от морските царкини, ама да му е равна по хубост и добродетели!

— Ти ми изброй някои, аз ги познавам! — рекла Джуланнар.

Салих започнал да изброява царкините, но тя все повтаряла:

— Не искам тази! Ще го оженя само за достойна по външност, потекло и по душа девойка!

— Изброих ти повече от сто девици, а ти не хареса нито една! — рекъл Салих. — Но я провери дали синът ти спи? Стори ми се, че шавна…

Докоснала царицата лицето на Бадр Басим и решила, че спи.

— Спи! А защо се притесняваш дали спи?

— Досега не споменах една от дъщерите на морските царе, която е родена точно за сина ти! — отговорил той. — Боях се, че ако я спомена и синът ти е буден, сърцето му ще бъде покосено от обич към нея, защото никога няма да може да стигне до нея! Ще бъде тежко и за него, и за всички. Поетът е рекъл:

Любовта в началото е капка нищожна,

но изпълни ли окото — става тя море огромно!

— Коя е тази мома? — запитала Джуланнар. — Ако наистина е подходяща, ще я поискам от баща й, пък нека похарча за това всичко, което притежавам! Разкажи ми за нея — синът ми спи!

— Боя се да не е буден все пак! Казал е поетът:

Аз влюбих се, когато незнаен я описа,

преди окото ми — ухото в обич се стъписа!

— Казвай, казвай! Не се бой, братко!

— За твоя син най-подходяща е Джаухара, дъщерята на цар Самандал! Тя е равна на него по хубост и дарования, по съвършенство и очарование! Нито в морето, нито на сушата има друга нежна и красива като нея! Тя е като слънце лъчезарна, с бузи — ален мак в поляна, с чело мраморно, блестящо, с коса гъста и искряща, с поглед — като въглен черен, с кръшен стан наперен, с гръд изпъчена и снага източена, по лицето хубостта ликува, болка всяка погледът лекува, тя слънцето, луната затъмнява, който я погледне — ослепява!

— Вярвам ти, братко! Виждала съм я много пъти като малка, но скоро не съм я виждала! За бога, само тя подхожда на сина ми!

Чул Бадр Басим разговора им, представил си момата по описанието на Салих и макар че се преструвал на заспал, я обикнал чрез слуха си. Пламнал силен огън в душата му и той сякаш потънал в море бездънно и безбрежно…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Салих рекъл на сестра си:

— Сред морските царе няма по-глупав от баща й, но няма и по-властолюбив! Не говори на сина си за тази неволница! Ние ще направим това. Ако той благоволи да ни отговори положително — ще благославяме Аллах, пък ако ни върне — ще потърсим друга мома!

Джуланнар се съгласила с доводите на брат си. А в душата на Бадр Басим пламтял огън. Спотаил се той, но от любов към Джаухара сякаш седял върху жарава.

Когато се съмнало, цар Бадр Басим помолил вуйчо си да поостане, да погостува. Салих се съгласил и племенникът му предложил:

— Хайде да излезем из градината!

Седнал царят под едно сенчесто дърво, в главата му се появило описанието на Салих за онази неволница, той заплакал с обилни сълзи и изпял следния куплет:

Ако ми кажат: „Огънят гори,

   сърцето ти, жесток, изпепелява!“

Ще кажа: „Да ме изгори дори,

   с вода не искам да го изгасявам!“

Вуйчо му Салих плеснал с ръце и възкликнал:

— „Няма сила и воля освен у Аллах!“ Синко, ти да не си подслушал разговора ни с майка ти?

— Да, вуйчо! — отговорил Бадр Басим. — И се влюбих в царкиня Джаухара! Сърцето ми копнее за нея!

— Царю — рекъл Салих, — помоли майка си да те пусне с мене, за да поискаме Джаухара! Боя се, че ако те взема без позволението й, тя ще ми се разсърди. И с право, защото така ще стана причина градът ти да остане без цар! Може тронът да изпадне от ръцете ти!

— Ако се върна при мама, вуйчо, няма да мога да тръгна! — рекъл Бадр Басим. — Ще тръгна с тебе още сега, без да й се обаждам, пък после ще се върна!

Когато го видял в това състояние, Салих се съгласил. Двамата се потопили в морето, стигнали до двореца на Салих. Там царят видял баба си. Тя го прегърнала, целунала го по очите и възкликнала:

— Добре си дошъл, чедо мое!

Салих разказал на майка си как Бадр Басим се влюбил в дъщерята на цар Самандал, и рекъл:

— Той дойде да я поиска от баща й и да се ожени за нея!

Много се разгневила майката на Салих и рекла:

— Сбъркал си, като си разказал за царкиня Джаухара пред племенника си! Самандал е глупав, но силен, не дава и дума да се продума дъщеря му да се омъжи! Всички морски царе я искаха от него, но той не хареса нито един. Боя се, че ще откаже и на нас! Ние си имаме гордост, а той няма да пропусне да ни скърши хатъра!

— А какво да правим, майко? — рекъл Салих. — Бадр Басим обикна тази девойка и пожела непременно да я поиска от баща й, пък дори да загуби царството си! Той твърди, че ако не се ожени за нея, ще умре от любов! Баща му бе цар на всички перси, сега той стана техен цар! Джаухара му най подхожда! Ако онзи започне да ми твърди, че бил цар — този също е цар, син на цар! Ако рече, че тя е хубава — той е още по-хубав! Ако каже, че царството му е широко — този има по-широко царство от неговото!

— Прави каквото щеш! — рекла майка му. — Но когато го заговориш, трябва да приказваш любезно с него! Ти познаваш и глупостта му, и силата му!

Салих взел две торби, пълни със скъпоценни камъни, натоварил ги на двама слуги и потеглил с тях и с племенника си към двореца на цар Самандал. Целунал земята пред него, поздравил го най-учтиво. Самандал приел поздрава му и заговорил:

— Добре си ми дошъл! От какво имаш нужда?

Изправил се отново Салих, пак целунал земята и рекъл:

— Царю честити, имам молба към Аллаха и към разумния цар пред себе си. Ти си като безстрашен лъв! Дълго трябва да говоря, докато изброя достойнствата ти, защото вестта за теб се носи сред народи, където си известен с великолепие, щедрост, милост, дружелюбие и признателност! — Салих отворил двете торби, разсипал пред Самандал различни скъпоценности и добавил: — Царю честити, дано приемеш дара ми и внесеш покой в душата ми, че си го приел…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Самандал запитал:

— Защо ми даваш този дар? Кажи ми какво ти е нужно! Ако мога да го изпълня, ще го изпълня начаса! Ако пък не мога — значи Аллах ми е дал само толкова сила, колкото мога да нося!

Целунал Салих за трети път земята пред него и рекъл:

— Царю честити, в ръката ти е онова, което търся! Да не съм луд, че да искам от цар нещо, което той не може да изпълни! Някакъв мъдрец е рекъл: „Ако искаш да изслушат молбата ти, искай само възможни неща!“

— Моли каквото искаш! — рекъл цар Самандал.

— Царю честити! — отговорил Салих. — Дойдох да търся и пожелая един самотен бисер, една скрита скъпоценност — царкинята Джаухара, която е дъщеря на най-славния владетел! Не обръщай лицето си от онзи, който чака благоволението ти!

Царят се разсмял така, че се разтресъл и паднал по гръб.

— Абе, Салих! — възкликнал той. — Мислех те за умен мъж! Искай нещо благоразумно, не говори слова безумни! Какво те е прихванало да се подлагаш на опасност, като искаш дъщери на царе? Нима е по силата ти да се качиш на такова високо стъпало?

— Аллах да направи царя справедлив! — рекъл Салих. — Аз не я искам за себе си! Ако я исках за себе си, пак бих бил достоен за нея, че и за нещо повече — знаеш, че баща ми бе един от морските царе, макар че сега ти си царят на всички морета! Но аз я искам за цар Бадр Басим, владетеля на земята на персите. Неговият баща бе цар Шахраман и ти познаваш силата му! Казваш, че си велик цар, но цар Бадр Басим е по-велик! Казваш, че дъщеря ти е хубавица, но цар Бадр Басим е по-хубав от нея, от по-висок и по-знатен род! Знаеш, че царкиня Джаухара все един ден трябва да се омъжи! И ако си решил да я омъжваш, синът на сестра ми най-много от всички женихи заслужава ръката на дъщеря ти!

Царят много се разгневил, едва не полудял и викнал:

— Как смееш да ми държиш такъв език, как смееш да споменаваш името на дъщеря ми и да ми твърдиш, че синът на сестра ти Джуланнар е достоен за нея? Че кой си ти? Коя е сестра ти? Кой е и синът й, че да ми говориш подобни приказки? В сравнение с дъщеря ми вие сте кучета! — после викнал на стражите си: — Стражи, отсечете главата на този проклетник!

Посегнали стражите към мечовете си, но Салих се затичал към портите, изскочил навън и видял пред нея цялата мъжка половина на племето си, повече от хиляда воини, целите в стоманени ризници, с копия и бляскави мечове в ръцете — майка му ги била изпратила да го подкрепят. Разказал им той набързо за станалото. Те слезли от конете, оголили мечовете, влезли при Самандал. А той още седял на трона, не ги поглеждал, много бил гневен на Салих. Стражите му не били готови за такава схватка. Те се разбягали, а Салих хванал цар Самандал и го завързал…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато разбрала, че баща й е пленен, царкиня Джаухара избягала на някакъв остров. Качила се на високо дърво и се скрила в клоните му.

А когато двете дружини се сбили, някои от стражите на цар Самандал успели да избягат. Видял ги Бадр Басим, запитал ги защо бягат, и те му съобщили за станалото. Той се изплашил за живота си и си рекъл: „Тази размирица стана заради мене! Сега всички мен ще търсят!“ Решил да избяга. Сляпата съдба го отвела на същия остров, при същото дърво. Отпуснал се момъкът на сянка да си почине. Легнал по гръб, погледнал нагоре и погледът му се срещнал с погледа на Джаухара. „Ако предчувствието ми не ме лъже, това ще да е дъщерята на цар Самандал!“, рекъл си той. „Ако не е тя — тази е по-хубава от нея! Ако е тя — ще я поискам от нея самата! Нали затова съм дошъл!“ Изправил се и викнал:

— Коя си ти, възжелана? Кой те е довел тук?

Огледала Джаухара Бадр Басим, видяла, че е като месец, изплувал иззад черен облак, със стройна снага и приятна усмивка, и рекла:

— Хубавецо! Аз съм Джаухара, дъщерята на цар Самандал! Избягах тук, защото Салих и дружината му избиха хората на баща ми, а него самия плениха!

„Щом са пленили баща й, значи вече съм достигнал каквото търсех!“, помислил си Бадр Басим и рекъл:

— Слез, господарке! От страст по теб съм изгорен, от погледа ти съм пленен! Тази размирица е заради теб и мен! Аз съм Бадр Басим, царят на персите! Оставил съм царството си заради тебе! Слез при мен, ще отидем в бащиния ти дворец, ще помолим вуйчо ми Салих да пусне пленника си, а ние ще се оженим според закона!

А царкинята си помислила: „Значи заради този нищожен разбойник стана цялата работа! Ако не измисля някаква хитрост, той ще постигне каквото му се ще, защото влюбеният не се отказва от целта си, каквото и да го правиш!“

— Господарю, светлина на очите ми, ама ти ли си цар Бадр Басим, синът на царица Джуланнар? — заговорила тя.

— Аз, господарке! — отговорил той.

— Аллах свали баща ми и му отне царството! — продължила тя. — Нека никога не се връща от плен, щом ми търси по-голям хубавец от тебе! За бога, та той е изгубил ум и разум!… Ако обичта ти се побира в шепа, моята е по-голяма и от обятие!

Слязла тя от дървото, прегърнала го и го зацелувала. Бадр Басим още повече я обикнал, въобразил си, че и тя се е влюбила в него, запрегръщал я, зацелувал я. Притиснала го тя към гърдите си, произнесла някакви неразбираеми думи, изплюла се в лицето му и рекла:

— Излез от човешкия си образ и се превърни в красива бяла птица с червена човка и червени крака!

И не била свършила още думите си, когато цар Бадр Басим се превърнал в птица, най-красивата сред най-красивите птици, потръпнал и застанал на двата си крака, като гледал учудено Джаухара. Точно тогава случайно се появила Марсина, неволницата на царкинята. Джаухара я викнала и й рекла:

— За бога, ако не се боях за живота на баща си, щях да го убия! Тази размирица е родена в неговата глава! Отведи го на Жадния остров и го остави там да умре от жажда!

Взела неволницата птицата, отнесла я на Жадния остров, понечила да си тръгне, но после си рекла: „Който носи такава хубост и прелест, не заслужава смърт от жажда!“ Взела го от Жадния остров и го отнесла на остров с много дървета, плодове и потоци, оставила го там и се върнала при господарката си.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Салих пленил цар Самандал и го отвел със себе си, потърсил Джаухара, но не я намерил. Върнал се при майка си и запитал:

— Мамо, къде е цар Бадр Басим?

— Нищо не знам за него, синко! — отговорила тя. — Щом научи, че си се сбил с цар Самандал, той избяга!

Натъжил се Салих за племенника си и рекъл:

— За бога, мамо, трябваше да сме по-грижовни към него! Ще станем за срам пред майка му, защото го взех без нейно разрешение!

Изпратил той навсякъде стражи и съгледвачи да го търсят, но никой нищо не намерил.

А през това време майката на Бадр Басим — Джуланнар, разбрала, че синът й и брат й са заминали тайно. Затъжила се за чедото си, разгневила се на брат си, че го е взел в морето, без да й иска разрешение. Поседяла, поседяла, пък влязла и тя в морето. Отишла при майка си и от нея научила какво се е случило.

— Майко! — рекла тя. — Боя се за съдбата на царството ни! Не съм казвала нищо на поданиците… Ако синът ми се забави още, ще изтървем работите от ръцете си! По-правилно ще е да се върна на сушата и да водя царството, докато Бадр Басим се прибере и Аллах оправи съдбата му!

Бабата пак проводила хора да търсят изчезналия царски син, а Джуланнар се върнала в царството си.

А Бадр Басим бил още на онзи остров. Ядял от плодовете, пиел от потоците. Доста дни и нощи стоял там в образа на птица. Един ден към острова минал ловец птицелов, който бил тръгнал да улови нещо за прехрана. Видял той царя в образа на птица с бели пера, с червени крака и червена човка, харесал го и си помислил: „Каква прекрасна птица! Не съм виждал равна на нея по красота, нито пък от такъв вид!“ Хвърлил той мрежата, уловил птицата и отишъл с нея в града, като си мислел: „Ще я продам и ще взема добри пари!“ Отишъл в царските палати. Когато видял птицата, царят я харесал и пратил слугата си да я купи от птицелова за десет динара. Той ги взел и си отишъл. Слугата отнесъл птицата в двореца, сложил я в красива клетка, закачил я и сложил пред нея някаква птича храна. Но царят забелязал, че пернатата твар не хапва нищо. „За бога, помислил си той, какво ли яде тази птица?“ Седнал сам да се нахрани и я сложил до себе си, а тя започнала да яде от царската трапеза. Зачудил се царят и се обърнал към слугите и мамелюците:

— Никога не съм виждал птица да яде такива неща!

— И ние не сме виждали! — рекли те.

Царят се разпоредил да дойде жена му, за да разгледа птицата. Тя я погледнала, разбрала начаса каква е, защото била най-голямата магьосница на времето си, покрила лицето си и се затичала назад. Скочил царят след нея и викнал:

— Защо покри лицето си? От кого се срамиш?

— Царю, тази птица не е птица, а е мъж като тебе! — отговорила тя.

— Как така не е птица? — възкликнал царят.

— Тази птица е цар Бадр Басим, синът на цар Шахраман, владетел на земите на персите, а майка му е Джуланнар Бахрия!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят възкликнал:

— А как цар Бадр Басим е придобил този образ?

— Омагьосала го е царкиня Джаухара, дъщерята на цар Самандал… — отговорила тя и му разказала цялата история.

— За бога! — замолил се царят. — Освободи този момък от магията, не го оставяй да се мъчи!

Царицата станала, закрила лицето си, взела в ръка тас с вода, произнесла някакви неразбираеми думи над нея и рекла:

— В името на тези велики заклинания и благородни прокоби, в името на всевишния Аллах излез от образа, в който си, и си върни лика, с който те е създал Аллах!

И още не била свършила думите си, когато Бадр Басим трепнал, върнал се в човешкия си лик и възкликнал:

— „Няма бог освен Аллах и Мохамед е неговият пратеник! Всемилостив е Всевишният, създател на всичко живо, който дава препитание и определя дължината на живота!“

Целунал той ръцете на царя и му пожелал дълъг живот, а царят го целунал по главата и рекъл:

— Бадр Басим, разкажи ми какво ти е нужно!

— Царю честити, моля те за щедрост! — отговорил Бадр Басим. — Приготви ми кораб, дай ми няколко от слугите си и всичко за из път! От дълго време ме няма у дома и се боя да не загубя царството си!

Когато царят видял колко е хубав и красноречив, му приготвил кораб, натоварили на него всичко, което му било нужно за из пътя, дал му и дружина от своите слуги, простил се с него и го качил на кораба. Потеглили. Духал попътен вятър. Десет дни пътували, но на единайсетия морето се развълнувало, вълните се разбунтували, корабът политал ту нагоре, ту надолу, доближил се до скала посред морето. Блъснали се, корабът се разтрошил и всички се издавили. Бадр Басим се спасил, защото се бил уловил за някаква дъска. Носила го тя из морето с теченията и ветровете и го извела на някакъв бряг. Видял град, снежнобял като гълъб, с високи стени, красиви сгради, здрави бойници, а морето се плискало в основите на крепостта.

Много се зарадвал Бадр Басим. Бил полумъртъв от глад и жажда. Понечил да се качи на брега. Изведнъж около него се събрали мулета, магарета и коне, колкото са песъчинките по морския бряг, започнали да го ритат, за да му попречат да излезе. Той заплувал и излязъл на сушата от обратната страна на града, но не видял никого и си рекъл: „Чий ли е този град? Сякаш в него няма жив човек! И откъде се пръкнаха тези проклети мулета, магарета и коне?“ Тръгнал без посока. Зърнал някакъв възрастен мъж и го поздравил. Шейхът му отговорил на поздрава и го запитал:

— Откъде си дошъл, момко? Какво те е довело в този град? — разказал му цар Бадр Басим историята си и шейхът рекъл: — Синко, ти никого ли не видя по пътя насам?

— Дядо, аз се чудя що за град е това! — рекъл Бадр Басим. — Че в него жив човек няма!

— Влизай в колибата ми, за да не загинеш, синко! — влязъл Бадр Басим в колибата му, която била нещо като дюкян. Старецът му донесъл това-онова за хапване и рекъл: — Стой вътре! Хвала на онзи, който те е отървал!

— Какви са тези думи, дядо? — запитал царят. — Що за град е това? Какви са жителите му?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че старецът отговорил на Бадр Басим:

— Синко, този град принадлежи на магьосници! Царица му е една магьосница, истински шейтан в рокля! Тя е подла и хитра! Онези животни, които си видял, са като тебе и мене — потомци Адамови! Всеки, който влезе в този град и е млад като тебе, магьосницата го вижда, взема го, живее с него четирийсет дни, а на четирийсет и първия го омагьосва и той се превръща в муле, кон или магаре! Те са знаели, че тя ще те види и ще те омагьоса като тях, затова са те избутвали назад, искали са да ти кажат: „Не излизай!“ Мъчили са се да те предпазят, да не би тя да стори и на теб онова, което е сторила на тях! Тя е взела този град от жителите му с магия! Казва се царица Лаб, а на арабски това означава Поправящата слънцето! Но ти излез, синко, седни на скамейката пред дюкяна! Разгледай ей онези хора — те не са омагьосани! Жителите на града ме обичат и ме пазят, не ми скършват хатъра!

Бадр Басим седнал пред вратата на дюкяна и се заоглеждал. Край него започнали да минават хора и те нямали брой и чет. Те също го видели и запитали шейха:

— Шейх, това твой пленник ли е, или ти е ловна плячка?

— Това е мой братов син! — казал той. — Чух, че баща му е умрял, и пратих да го извикат!

— Този момък е хубав и гиздав! — рекли хората. — Но да не би царица Лаб да стори някоя подлост и да ти го отнеме!

— Царицата в моите работи не се бърка! — рекъл шейхът. — Като узнае, че ми е братов си, нищо няма да му стори!

Така останал Бадр Басим при него цял месец. Шейхът много го обикнал. Но един ден, както си стоял пред дюкяна, изскочили хиляда слуги с извадени мечове, на кръстовете им — колани с вградени скъпоценни камъни. Всеки яздел коне арабски, а мечовете им били индийски. Спрели те пред дюкяна, само поздравили и си отишли. След тях се появили хиляди неволници в най-красиви дрехи от атлаз, обшити със златни шевици и обсипани със скъпоценни камъни. Всички носели копия, а сред тях яздела арабски кон неволница, седлото й от злато, с вградени в него якути и други скъпоценности. Това била самата царица Лаб с голяма свита. Тя видяла Бадр Басим, развълнувала се от хубостта му, слязла от коня и запитала шейха:

— Ти откъде имаш този хубавец?

— Братов син ми е, наскоро дойде при мене! — отговорил той.

— Нека дойде при мене да се погушкаме двамата!

— Ама ако го вземеш, нали няма да го омагьосаш?

— Няма! — обещала царицата.

— Закълни ми се! — настоял шейхът.

Тя му се заклела, че няма да мъчи или да омагьосва момъка. Наредила да доведат хубав жребец, оседлан със златни поводи. Дарила шейха с хиляда динара и рекла:

— Нека да ти помогна за прехраната!

Повела тя Бадр Басим, всички му се любували и му съчувствали:

— За бога, този момък не бива да бъде омагьосван!

Бадр Басим си мълчал. Стигнали до портата на двореца. Стените му били облепени със златни плочи, посред голяма градина блестяло огромно езеро. Царицата приседнала край един прозорец, който гледал към градината, върху ложе от слонова кост с дебел дюшек върху него. Бадр Басим седнал до нея. Тя го притеглила към себе си, целунала го по устните и наредила да сложат трапеза. Донесли трапеза от червено злато, обсипана с бисери и скъпоценни камъни, а върху нея — ястия най-отбрани. Нахранили се двамата. Неволниците донесли нови съдини от злато, сребро и кристал, различни цветя и ядки. Царицата наредила да дойдат и певци. Появили се десет неволници с различни музикални инструменти. Царицата напълнила чаша и отпила от нея, напълнила друга, подала я на цар Бадр Басим и той я изпил. Пили, що пили, а в това време неволниците пеели най-различни песни. Отпуснало се сърцето на царския син, забравил, че е чужд на това място, и си помислил: „Тази царица е хубава и щедра! Я да остана аз при нея — царството й е по-широко от моето, а и тя е по-хубава от царкиня Джаухара!“ Вечерта тя запалила светилниците и свещите, из въздуха се разнесъл аромат на благовония, легнала в ложето, наредила на неволниците да си ходят и поканила на Бадр Басим да легне при нея. Легнал той и прекарал една сладка нощ до съмване…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Бадр Басим и царица Лаб така живели цели четирийсет дни. Но посред нощ той се събудил и не я намерил до себе си. „Къде ли е отишла? Сигурно е слязла към градината!“, рекъл си той и излязъл навън. Покрай течащия поток видял бяла птица. Изведнъж към нея се спуснала огромна черна птица и започнала да я храни, както гълъбите се хранят един друг преди любов. После три пъти възкачила бялата. След малко бялата приела човешки образ и Бадр Басим видял, че това е царица Лаб. Разбрал, че черната птица е някой омагьосан мъж, в когото тя е влюбена, и за да може да се съвкупи с него, също приема образа на птица. Обхванала го ревност, разгневил й се. Върнал се и си легнал. След време тя се върнала и започнала да го целува. Той не промълвил нито дума. Тя се досетила, че е видял всичко. А той си свършил работата, която един мъж върши с една жена, и рекъл:

— Царице! Искам да ми позволиш да отида в дюкяна на чичо си! Домъчня ми за него — от четирийсет дни не съм го виждал!

— Иди, но не се бави, бързо се връщай! — рекла тя.

Яхнал Бадр Басим коня, отишъл в дюкяна на шейха, а той го прегърнал и запитал:

— Как си с тази жена?

Бадр Басим му разказал историята с птиците, шейхът го изслушал и му рекъл:

— Пази се от нея! Тези птици на дървото са били все млади чужденци, които тя е превръщала в птици! Черната птица бе един от нейните мамелюци! Обичаше го много, но когато той се загледал в някаква неволница, тя го омагьосала и го превърнала в черна птица! Всеки път, когато зажадува близост с него, тя самата се превръща в птица! Щом вече е разбрала, че знаеш тайната й, значи ще ти измисли някое зло! Но ти не се бой! Аз съм мюсюлманин, казвам се Абдуллах и няма по-голям магьосник от мене! Обаче използвам магиите само в краен случай, и то само за да разваля магиите на тази проклетница! А тя не може друго, освен да се бои от мене! Утре ела и ми разкажи какво ти е направила, защото тази вечер ще се опита да те погуби! После ще ти кажа какво да направиш, за да се спасиш от капана й.

Бадр Басим се върнал при царица Лаб. Тя го сложила до себе си, до насита яли, пили и ръцете си измили. Наредила да донесат вино и двамата пили до полунощ, наливала му чаша след чаша и го напила, накрая той изгубил ума и дума. Тогава го запитала:

— За бога, в името на божеството, в което вярваш, ще те питам нещо, пък ти честно ще отговориш! Онази вечер, когато видя всичко, ти ми се разгневи! Но аз, кълна се в огъня, светлината, тъмнината и горещината, те обикнах заради това още повече!

— Вярно е, разгневих ти се! — рекъл той.

Тя го зацелувала, сякаш наистина била влюбена, и той страстно я обладал. В полунощ тя станала от леглото. Бадр Басим се преструвал на заспал и я наблюдавал изпод клепачи какво ще прави. Тя извадила от една червена кесия нещо червено, изсипала го посред двореца и на това място бликнала река. Взела шепа ечемик, засяла го, поляла го с вода от тази река и той тутакси поникнал и изкласил. Събрала зърното, смляла го на брашно, скрила го в един ъгъл, легнала си до Бадр Басим и спала до сутринта. Когато се съмнало, той поискал да отиде при шейха и тя му разрешила…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че цар Бадр Басим отишъл при шейха и му разказал какво бил видял. Той се разсмял и рекъл:

— За бога, тази магьосница ти е приготвила капан, но ти въобще не й обръщай внимание! — после измъкнал около ратл суик и рекъл: — Вземи това с тебе! Тя ще ти извади суик и ще ти рече: „Яж!“ Ти се престори, че го ядеш, а яж от твоя! Горко ти, ако хапнеш от нейния! Тогава магията й ще те победи! А иначе нищо лошо не ще може да ти стори! Като види, че нищо ти няма, тя ще се притесни и ще ти каже: „Аз само се пошегувах!“ Ще ти се покаже любезна, но всичко това ще бъде лицемерие и хитрост! Ти също се престори на влюбен и й кажи: „Господарке, хапни си и ти от този суик!“ Хапне ли, макар и трошила, грабни шепа вода, плисни я в лицето, викни й: „Излез от човешкия си образ!“ и я превърни в какъвто друг образ искаш! После ела при мене!

Бадр Басим се върнал в двореца.

— Здравей! Забави се, господарю мой! — възкликнала царица Лаб.

— Бях при чичо ми! Той ме почерпи с този суик!

— Аз имам по-добър суик! — казала тя. — Хапни от този!

Бадр Басим се престорил, че яде. Тя решила, че той е хапнал, грабнала шепа вода, пръснала го в лицето и викнала:

— Излез от този образ, нещастнико, и приеми образа на еднооко муле с отвратителен лик!

Но той си останал същият. Щом видяла, че не се е променил, тя скочила, целунала го по очите и възкликнала:

— Любими мой, аз само се пошегувах!

— За бога, убеден съм, че ме обичаш! — възкликнал той. — Хапни си ти пък сега от моя суик!

Взела тя една хапка, лапнала я и всичко в нея се разтресло. Грабнал той шепа вода, пръснал я в лицето и викнал:

— Излез от човешкия си образ и приеми лика на муле!

Така и станало. Сълзи потекли от очите й. Оставил я, върнал се при шейха и му разказал какво се случило. Извадил шейхът юзда и рекъл:

— Сложи й точно тази юзда!

Бадр Басим се върнал при мулето, опънал устата му с юздата, яхнал го и се върнал при шейх Абдуллах.

— Всевишният Аллах те наказа, проклетнице! — викнал той, после се обърнал към него: — Няма защо да стоиш в този град! Яхни я и карай, накъдето искаш! Дай я заедно с юздата на някого!

Бадр Басим тръгнал на път. След три дни и три нощи стигнал някакъв град. Насреща му вървяла възрастна жена. Тя погледнала мулето, заплакала и рекла:

— Това муле толкова прилича на мулето на сина ми, което умря! За бога, господине, продай ми го!

Тя много настоявала и молела, докато накрая той рекъл:

— Ще го продам, но само за хиляда динара!

Мислел си: „Откъде тази бедна старица ще намери хиляда динара?“ А тя взела, че извадила хиляда динара от пояса си. Тогава Басим й го продал. Тя снела юздата му, взела шепа вода, пръснала го и рекла:

— Дъще, излез от този си образ в предишния си лик!

Мулето трепнало и станало отново царица Лаб. Двете жени се прегърнали. Разбрал Бадр Басим, че старицата е майка на Лаб. Понечил да избяга, но тя свирнала високо и пред него се изправил ифрит като огромна планина. Старицата възседнала ифрита, сложила дъщеря си зад себе си, а Бадр Басим — пред себе си и ифритът полетял. И те отново се оказали в двореца на царица Лаб. Тя седнала на царския трон и креснала:

— Проклетнико, ти получи от мене всичко, което желаеше! Ще ти покажа аз, ще видиш какво ще направя с тебе и с този бакалин! — тя взела вода, пръснала го и викнала: — Излез от този си образ и влез в образа на грозна птица!

Бадр Басим потръпнал и начаса се превърнал в грозна птица. Царицата я затворила в кафез и не й давала нито да яде, нито да пие. Някаква неволница я съжалила и започнала да я храни, без царицата да знае. Един ден тя видяла, че господарката й се е разсеяла, отишла при шейха бакалин и му разказала за станалото.

— Когато й отнема града, ще те сложа за царица на мястото й! — рекъл той на неволницата. После свирнал с уста, пред него се появил четирикрил ифрит и старецът му наредил: — Отведи тази неволница в града на Джуланнар Бахрия! — после се обърнал към девойката: — Стигнеш ли там, съобщи им, че цар Бадр Басим е пленник на царица Лаб!

Не минал и час, когато ифритът кацнал на двореца на Джуланнар. Слязла неволницата от покрива на двореца, влязла при царица Джуланнар и й разказала какво се е случило със сина й. Тя заедно с майка си Фараша и брат си Салих събрала всички племена на морски джинове и войскари, защото, след като цар Самандал бил пленен, те вече се покорявали на тях. Полетели всички, спуснали се в града на магьосницата и ограбили двореца.

— Къде е синът ми? — обърнала се Джуланнар към неволницата. Тя взела кафеза на ръце, показала птицата в него и рекла:

— Ето, това е синът ти!

Царица Джуланнар го измъкнала от кафеза, взела го на ръце, напръскала го с вода и рекла:

— Излез от този си образ и се върни в предишния!

И още не била свършила, когато птицата трепнала и се превърнала в човек, какъвто бил преди…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царица Джуланнар прегърнала сина си и се разплакала. Тя извикала шейх Абдуллах, благодарила му за доброто, което бил направил, и го оженила за неволницата, която той бил изпратил да съобщи за съдбата на сина й. Направила го цар на този град и заселила там останалите живи мюсюлмани. Сбогували се с него и се върнали в града си. Всички поданици ги срещнали с радостни възгласи. А Бадр Басим рекъл на майка си:

— Майко, сега остава само да се оженя!

— Съгласна съм, синко! — казала Джуланнар. — Но почакай да потърсим коя от царските дъщери най ти е лика-прилика!

— Майко, я остави тази работа! — рекъл той. — Аз си харесвам само Джаухара, дъщерята на цар Самандал!

— Разбрах какво искаш! — отвърнала майката.

Изпратила тя да й доведат Самандал. Когато той видял, че Бадр Басим се насочва към него, скочил на крака. Царят поискал дъщеря му за жена и той отговорил:

— Тя е на услугите ти, твоя неволница в твоите ръце!

Цар Самандал пратил да доведат царкиня Джаухара. Щом зърнала баща си, тя се затичала към него и той й рекъл:

— Дъще, омъжвам те за мъдрия цар Бадр Басим, сина на царица Джуланнар Бахрия, най-хубавия, най-благороден, най-красив и най-личен мъж на нашето време! Той най ти е лика-прилика и ти си му лика-прилика!

— Не мога да не те послушам, татко! — рекла тя. — Да забравим времето на трудности. Занапред ще бъда най-покорната му неволница!

Довели кадии и свидетели и сключили брака на цар Бадр Басим с царкиня Джаухара. Вдигнали голяма сватба. Бадр Басим благодарил на цар Самандал и го върнал в страната му. И така си живели най-сладък живот, яли, пили и се веселили, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Това е краят на приказката за тях и Аллах да прости всички!…