Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за влюбения и възлюблената

Разправят, царю честити, че едно време зад планината Исфахан имало град на име Зеленият град. Той имал цар на име Сулейман шах — щедър и благодетелен, признателен и добродетелен, богоугоден и благочестив, добър и справедлив. Имал войници от всички племена, името му се славело във всяка страна, но нямал нито деца, нито съпруги. Имал си един везир. Приличали си двамата по щедрост и благодеяние. Един ден му казал:

— Везире, сърцето ми се свива — търпението си отива, от ден на ден слабея, че без жена и без дете живея. Не може да бъде такава съдбата на царете. Казал е пророкът: „Дай ми съвет, кажи ми какво да правя!“

— Не бива, царю на времената — казал везирът, — да говоря за неща, които са в ръцете на Всевишния!

— Знаеш ли, везире! — рекъл царят. — Ако царят си купи наложница, макар да е приятна, не знае дали е знатна! Ами ако тя понесе рожба и се роди дете — лицемер, потисник и кръвопиец? Такива са като солената земя — засее ли се нещо в нея, то излиза слабо и повредено! Иска ми се да ме сгодиш за момиче от царски род. Посочи ми от род праведен някоя ислямска дъщеря и аз ще я взема за жена!

— Знаеш ли, царю, хрумна ми, че Захир шах, господарят на Бялата земя, има дъщеря с невиждана красота — възкликнал везирът. — Тя е съвършена, със снага неземна, с бузи като рози, с глава дългокоса, стан изваян, гърди възжелани. Зърне ли я някой, без сън се мята. Който я остави, умира, без да я забрави. Така е казал за нея и стихотворецът:

Тополата засрамена се кланя пред стройния й стан,

        с лика и мил дори не се сравняват ни слънце, ни луна,

блести й кожата във цвят, обагрен с мед и вино искрящо,

а зъбите й подредени — огърлица от бисери блестящи,

        от райските дървета сякаш снагата стан е взела,

        лицето — красота всевишна, взорът на чернота предел е!

От скръб убити колко много млади умираха по нея!

Опасности заставят всеки влюбен пред нея да бледнее.

        Ако си жив, тя е съдба всевечна, навек незабравима!

Без нея пък животът ми горчив е — не искам да го има!

Мисля, царю, че при баща й трябва да отиде пратеник, врял и кипял в делата, с опит в превратностите на съдбата! Ти се наслаждавай на лицето мило и бог ще е доволен от мъжката ти сила! Известно е, че пророкът е казал: „В исляма неженени монаси няма!“

— Само ти си за тази работа! — рекъл царят. — Ти си умен и учтив! Калесай ми тази мома и не се връщай без нея!

Везирът наредил да приготвят дарове, достойни за царе. Натоварили ги на мулета и камили. Потеглил той, а царят го помолил да се върне колкото се може по-скоро.

Везирът вървял, що вървял, ни ден, ни нощ не спрял, пустини и долини пресичал. Накрая стигнал до града, към който се бил отправил. Не усетил кога пред него се появил везирът на Захир шах заедно с големците на царството му. Те го посрещнали на два фарсаха от града и тръгнали заедно с него обратно към царството си. Влезли през портите на двореца, стигнали до висока зала. Посред нея — мраморен престол, украсен с бисери и скъпоценности, четирите му крака — от слонски зъби, на него — покривка от зелен атлаз, обшит с червено злато, отгоре — балдахин, посипан с бисери и скъпоценности. Цар Захир шах седял на този трон. Влязъл везирът, отпуснало се сърцето му, развързал се езикът му и той показал колко сладкодумни са везирите…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Цар Захир шах оказал висока почит на везира на цар Сулейман шах, почел го с добра дума. Везирът му се поклонил и рекъл:

— Велики царю, славен господарю! Дойдох при тебе като пратеник и годежар за дъщеря ти по молба на цар Сулейман шах, цар на Зеления град и на Исфаханската планина! Той ти праща в дар безброй неща и иска да ти стане зет.

Цар Захир шах се изправил на крака и казал:

— Велики везире, уважаеми господине! Моята дъщеря е една от неволниците на цар Сулейман шах и най-голямото ми желание е той да бъде мой стълб и опора!

Цар Захир шах отишъл при дъщеря си да й съобщи радостната вест. Кадиите обявили женитбата на всеослушание и пожелали успех и щастие. За два месеца всичко, от което имала нужда невестата, било подготвено и царят наредил да товарят шатрите.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Невестата взела най-ценните неща. Направили й паланкин от червено злато, украсено с бисери и скъпоценности, отделили й десет мулета да го носят. Сам цар Захир шах пътувал цели три фарсаха с тях, после се сбогувал с дъщеря си, с везира и свитата му и се върнал в града си радостен и доволен. А везирът с царската щерка вървели, що вървели, ни ден, ни нощ не спрели, равнини и пустини пресекли…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Везирът изпратил вестоносец при цар Сулейман шах, за да му съобщи, че невестата пристига. Зарадвал се царят, засуетил се.

Щом тя се появила, обкръжили я войници — едни отляво, други отдясно. Жив човек не останал да не излезе да погледа. Барабани трещели, копия се въртели, тръби звънели, благовония ухаели, знамена се развявали, коне се надпреварвали. Пристъпили стражите с балдахина към портата главна, блеснало мястото славно, разкрили се в ъглите красотите скрити. Ето я и невестата — между неволниците била като луна сред звездите чисти, като рядка перла между обикновени бисери. Влязла в стаята, дошъл и царят. Аллах запалил в гърдите му обич към нея. Отнел Сулейман шах моминството й, паднали от сърцето му тревога и безпокойство. Не излязъл от стаята цял месец. Тя го обикнала от първата нощ.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Царят царувал на трона си, докато минал положеният срок. През последния месец призори родилни болки обхванали съпругата му. Аллах облекчил раждането й и тя добила мъжка рожба. Щом царят чул за раждането, отишъл радостен при сина си. Целунал го между очите, замаян от приказната му хубост, която потвърждавала думите на стихотвореца:

Аллах го превърна в гора сред пустиня,

        той лъв е, звезда в хоризонта изпразнен.

Роди се — зарадва чужденци и роднини,

        войски и животни, и селища разни.

Но нека той женската гръд да не вижда —

        на конския гръб нека първом се метне!

Не майчино мляко — най-вкусна напитка

        е кръвта проклета на враговете!

Нарекли новороденото Тадж ал-Мулук Харан[1]. Сукал той от гърдите на кърмачка, раснал в палати изящни, дните си летели, годините вървели. Когато станал на седем години, цар Сулейман шах извикал учени и мъдреци и им поръчал да научат детето на държание, мъдрост и добри обноски. Учението му продължило до четиринайсетгодишна възраст.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Разправят, царю честити, че Тадж ал-Мулук Харан бил най-красивият от човешкото племе, дивели му се всички, които го виждали. Стихове редили в негова чест, жени почтени мечтали да ги остави без чест. Ето какво стихотворец един запял:

Прегърни го, с аромата му опий се!

Като вейка от ветреца насити се!

        Който пие вино, се опива,

        кръвта му кипва като виното игриво.

Човек, щом забележи красотата,

за нея жертва даже и душата!

        Че има ли утеха без страдание?

        Окови има ли без упование?

Живееш ли — живей зарад любовта!

Умираш ли — умри заради страстта!

Когато станал осемнайсет годишен, той станал още по-красив. Един ден казал на слугите си:

— Пригответе храна за десет дни! Тръгваме на лов.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

Вървели, що вървели, наближили Зеления град. Видели там множество зверове свободни, дървета плодородни, извори пълноводни. И Тадж ал-Мулук наредил на свитата си:

— Започнете залагането на примките оттук, тръгвайте с мрежите все по-широко на кръг, а после ще съберем кръга.

Послушали го и заложили примките. Събрали се в мрежата много диви животни. Заревали зверовете, хвърляли се с муцуни срещу конете, скачали едни срещу други, лаели кучета, ръмжали пантери и пищели соколи. Много зверове били хванати живи. Тадж ал-Мулук приседнал край реката и разделил дивеча между ловците.

На сутринта към тях се приближил керван от роби, слуги и търговци. Тадж ал-Мулук наредил на един от свитата си:

— Я виж тези какви са, що са, запитай ги защо са спрели на това място?

— Ние сме търговци! — отговорили дошлите на въпроса му. — Спряхме да починем, защото домовете ни са далече! Тук сме под закрилата на цар Сулейман шах! Носим скъпи платове за сина му Тадж ал-Мулук!

— Ами щом са донесли нещо за мен — казал Тадж ал-Мулук, — няма смисъл да се връщам в града, нека да го огледам.

Изпратил той да доведат търговците. Те разтворили стоката си, царският син взел, което му отивало, платил си всичко до грош. Яхнал коня си и понечил да тръгне, но се извърнал и видял красив момък, обаче хубостта му била полиняла, лицето му — прежълтяло.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

— Защо не ми показваш стоката си? — запитал Тадж ал-Мулук момъка.

— Господарю, стоката ми не е подходяща за ваше величество! — отговорил той.

— Трябва непременно да ми покажеш какво носиш, и да ми кажеш какво ти е. Ако някой ти е сторил зло — ще премахнем злото, ако си задлъжнял, ще платим дълга ти! Сърцето ми се къса, като те гледам!

— Господарю! — казал момъкът. — Не ме карай да правя това! Стоката ми не е достойна за тебе!

— Трябва да я покажеш! — настоял Тадж ал-Мулук.

Наредил на един от стражите си да донесе стоката. Донесли я въпреки волята на момъка. Щом я видял, сълзите му рукнали. Разтворил стоките си. Извадил между другото и една атлазена дреха, обшита със злато. Но когато я разтворил, от нея паднало парче плат. Момъкът бързо го прибрал и го сложил под себе си.

— Какво е това парче? — запитал Тадж ал-Мулук. — Я ми го покажи!

— Не исках да ти показвам стоката си само за да не го видиш! — казал момъкът. — Не бих искал да го гледаш…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на везира Дандан:

* * *

— Трябва да го видя! — настоял гневно Тадж ал-Мулук.

Измъкнал момъкът изпод себе си парчето плат и заредил:

Не искам да съм сам — боли ме самотата.

                Аз истината казах, но никой я не чу!

Аллах удави в бурния поток луната

                с планети обкръжена. А аз пребит, оплют,

сбогувах се със нея, без тя да се сбогува.

                Последно сбогом казах — а тя си премълча.

Аз исках да я зърна, дори без да ме чува —

                дали не заболява блестящата сълза?

И дрехата си тъмна запали самотата.

                Аз черните й дупки ще позакърпя пак.

Покой не съм намерил и бродя по земята,

                и мисля, че покоя не намери го и тя!

Пред обичта огромна изпречи се съдбата,

удари ме тя злобно — и затъмни луната!…

— Виждам, че работите ти не вървят! — казал Тадж ал-Мулук. — Защо плачеш, когато поглеждаш към това парче плат!

— Господарю, историята е странна, всичко в нея е омайно — и с това парче, и с неговата стопанка, защото тя е шила и тази картина!

Той разтворил плата и всички видели върху него газела — изписана с копринени конци, избродирана с червено злато. От другата страна на плата — още една газела, изписана със сребърни нишки, на шията й — огърлица от червено злато и три тръстики от хризолит. Тадж ал-Мулук видял хубавата изработка и рекъл:

— Хвала на Аллаха, който е научил човек на неща, които той преди не е знаел! Разкажи за онази, която е избродирала тези газели!

И момъкът заразказвал:

Бележки

[1] Корона на царете, избраник (на бога) — бел.прев.