Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Хишам бен Абдул Малик и бедуинчето

Разправят също, че Хишам бен Абдул Малик бен Маруан отишъл веднъж на лов. Съзрял газела и я погнал с кучетата си. Докато я гонел, видял едно бедуинско момче, което пасяло своите овчици. Хишам му извикал:

— Хей, момче, хвани газелата и ми я доведи!

— Що за поведение! Защо гледаш на мене с такова презрение? — казало момчето. — Защо ме подлагаш на унижение? На големец подхождат словата, но магаре си явно в делата.

— Тежко ти! Не виждаш ли на кого говориш? — провикнал се Хишам.

Момчето му рекло:

— Разбрах, че си със скверно възпитание! Дори да поздравиш не прояви желание!

— Горко ти! Не знаеш ли, че аз съм Хишам бен Абдул Малик!

— Далеч от дома да те прати Аллах и да не те възкреси от гробната прах! Много думи изрече, но не се показа учтив, човече!

— Хванете бедуинчето! — рекъл Хишам на войниците си. Те хванали момчето, а Хишам се върнал в двореца си и заповядал: — Доведете ми това момче!

Видяло детето насъбралите се халифски сановници и велможи, но не се побояло, не се разколебало, а свело глава към земята и пристъпило напред, докато стигнало при Хишам и застанало точно пред него. Стояло с наведена глава и нито поздравило халифа, нито промълвило дума. Тогава един от слугите се обърнал към бедуинчето и го нахокал:

— Бедуинско псе, защо не поздрави повелителя на правоверните?

Момчето погледнало гневно слугата и рекло:

— Пречат ми магарешкото седло, дългият път, стръмните стълби и това, че вече съм изморен!

Тогава Хишам викнал, силно разгневен:

— Момченце, не виждаш ли, че така скъсяваш живота си?

— Живота ми да вземеш ти не се кани, че всеки има своите отредени дни! — отвърнало бедуинчето.

— Ах ти, бедуинска измет, как се осмеляваш да държиш такъв език! — възкликнал един царедворец.

— Дано полудееш, в беда да живееш, ума си дано запилееш! — отговорило бедуинчето. — Не си ли чувал думите на Аллах: „Ще дойде ден, когато всяка душа ще трябва сама да се защитава според делата си“?

Тези думи разгневили Хишам, който се провикнал:

— Палачо, отсечи главата на това момче! То изрече твърде много дръзки слова и не се побоя от укор!

Палачът размахал меча над главата му. Бедуинчето се разсмяло така, че всичките му зъби се белнали. Хишам още повече се разгневил и му казал:

— Момче, да не си полудяло? Не виждаш ли, че се разделяш с белия свят? Как можеш да се подиграваш сам на себе си?

— Повелителю на праведните, ти няма да ме впечатлиш с туй, че ще продължиш живота ми! — отговорило бедуинчето. — Дойдоха ми на ум едни стихове! Чуй ги! Обезглавяването ми няма да ти убегне!

Чух, някакъв сокол бил хванал един ден

за него от съдбата врабеца отреден.

                Във ноктите врабецът обаче заговорил,

                докато небесата соколът бързо порел:

„Такива като мен не ще задоволят

глада ти, че нищожна е врабешката плът“.

                Усмихнал се соколът дотолкоз унизен,

                врабеца си изпуснал — учуден и смутен.

Усмихнал се на свой ред и Хишам и рекъл:

— Кълна се в родството си с пророка на Аллаха! Ако беше изрекъл тези стихове още от самото начало, щях да ти дам всичко освен халифския си престол! Ей, слуга, напълни му устата със скъпоценни камъни и добре го възнагради!

Слугата дарил бедуинчето с великолепен подарък. То го взело и си тръгнало.