Хиляда и една нощ (145)

Приказка на шестия везир за жената, която купила ориз

— Научих също, царю — продължил везирът, — че мъжът на една жена й дал един дирхам да купи ориз. Взела тя дирхама, отишла при продавача, той й претеглил ориза, започнал да я закача и да й намига, като казвал:

— Оризът е хубав, когато е със захар! Ако искаш, влез вътре за минутка, пари няма да ти взема!

Влязла тя вътре в дюкяна, направила с продавача каквото направила, после той казал на своя чирак:

— Претегли й и захар за един дирхам!

И му направил знак. Взел чиракът бохчата на жената, изсипал скришом ориза, сложил вместо ориз пръст, а вместо захар — чакъл и го оставил при жената.

Когато тя си тръгнала, взела бохчата, като мислела, че там има ориз и захар. Върнала се вкъщи, сложила бохчата пред мъжа си, а той намерил в нея само пръст и чакъл. И когато жената донесла тенджерата, мъжът й рекъл:

— Не съм ти казал, че ще строим нещо, та си ми донесла пръст и камъни!

Жената разбрала, че чиракът на търговеца й е скроил шегата, и казала на мъжа си, като продължавала да държи тенджерата:

— Мъжо, от обхваналата ме грижа тръгнах за сито, пък донесох тенджерата!

— А каква ти е грижата? — запитал той.

— Мъжо, дирхамът, който ми даде, падна на пазара. Срам ме беше пред хората да го търся, а не ми бе леко, че съм го изгубила! Посъбрах пръстта и чакъла на мястото, където падна, исках да го пресея, за да го намеря, тръгнах за ситото, а донесох тенджерата!

Тя отишла за ситото и докато го подавала на мъжа си, пуснала дирхама между пръстта и камъните.

— Пресей го, че твоите очи по-добре виждат! — рекла тя.

Човекът седнал, пресял всичко, намерил дирхама и се зарадвал, макар че лицето и брадата му се били покрили с пръст!

* * *

— Та ето, виж, господарю царю, какви коварства вършат жените! — завършил разказа си везирът. — Разказах ти това, за да се увериш колко са лековерни те, колко са пошли в ума си! Не слушай думите им, не убивай чедото си, защото така ще заличиш спомена за себе си завинаги след смъртта си!

И царят пак се отказал да погуби сина си.

На седмия ден неволницата пак се появила при него, запалила голям огън, престорила се, че ще се хвърли в него, но я задържали.

— Защо правиш такива работи? — запитал той.

— Ако не отмъстиш на сина си за мене, ще се хвърля в този огън! — закрещяла тя. — Намразих живота! Преди да дойда тук, написах завещанието си, раздадох парите си като милостиня и реших да умра, за да съжаляваш много, както съжалявал един цар, че е измъчвал пазачката на женския хамам!

— И как е станало това? — запитал царят.

И неволницата заразказвала: