Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на бедуина Хаммад

Една нощ ме беше налегнало безсъние. Едва дочаках утрото, препасах меча, яхнах жребеца, грабнах копието и тръгнах на лов. По пътя срещнах непознати. Попитаха ме накъде съм подранил. Отговорих им, а те предложиха:

— Хайде да станем дружина!

Отпреде ни излезе щраус. Юрнахме се да го гоним, но той бягаше бързо с разперени криле и скоро ни отведе в гола пустиня, без стръкче тревица, без капка водица. Чувахме само съскане на змии, вопли на джинове и крясъци на пустинни демони. Щраусът се изгуби от погледа ни. Понечихме да се върнем, но размислихме — в такъв пек беше опасно. Почна да ни мъчи жажда. Конете отказваха да вървят. Не щеш ли, в далечината ни се мярна китна поляна с бедуинска шатра. До нея имаше вързан кон и побито копие. Поехме натам. Спряхме до извора. Пихме вода и напоихме конете. Изведнъж усетих някаква безумна жажда за подвиг. Надзърнах в шатрата. Там седеше голобрад момък, хубав като ясен месец, до него — стройна като фиданка девойка. Сърцето ми пламна от любов. Поздравих момъка и му казах:

— Арабино брате, кажи ми кой си и каква ти се пада тая девойка?

— Я първо ми кажи ти кой си и кои са тия конници? — отговори той.

— Аз съм Хаммад, прочут като Конника! Тръгнали бяхме на лов, но ни застигна жажда. Та рекох да надникна в шатрата ви!

— Я дай на този човек да хапне и да пийне! — рече момъкът на хубавицата. Хапнах, пийнах и момъкът ми каза: — Тая мома е моя сестра!

— Дай ми я за жена с добро! Инак живота ти ще взема и ще я грабна насила!

Момъкът вдигна глава и ме погледна:

— Вярвам, че си голям юнак, но убиете ли ме с измама, похитите ли сестра ми, ще се покриете с позор! Ако ли пък наистина сте доблестни смелчаци, почакайте да надяна бойните си доспехи, да взема меча и копието си и да застана на седлото! Тогаз ще видим кой е по-голям юнак. Няма да ви дам сестра си, преди да сте ме победили!

— Нямам нищо против! — отвърнах.

Дръпнах юздите на коня и го пришпорих назад. Върнах се при другарите си, описах им всичко. Те надянаха доспехи, възседнаха конете и тръгнаха на бой. Сестрата се беше втурнала към брат си, увиснала бе на стремето на коня му и го обливаше със сълзи. Вайкаше се тя от страх за него.

— Горко ти! Жив няма да се отървеш!

Брат й извърна жребеца към нея и рече:

Постой, погледай и ще видиш неземни чудеса —

щом срещнем се, аз удар страшен ще им нанеса!

        За удар дяволски жесток не ще се аз забавя

        и копието да стърчи в гръдта им ще оставя!

И ако, сестро, се покажа аз страхлив в борбата,

убит ще падна, лешояд да ми кълве месата!

        За тебе ще се бия аз! Честта ми повелява!

        А подвигът ми в книгите след нас ще се предава.

И додаде:

— Сестрице, ако падна убит, не се давай в ръцете на враговете!

Целуна я по челото и се прости с нея. Извърна се към нас и рече:

— О, конници, на гости ли сте ми дошли, или желаете битка? Ако сте ми гости, добре сте ми дошли, но ако искате да се сразим, един след друг заставайте пред мен!

Излезе пред него един юнак и момъкът го попита:

— Кажи ми как се казваш, защото съм се заклел да не влизам в двубой с човек, чието собствено и бащино име са като моите! Ако имената ни съвпадат, ще ти дам сестра си за жена.

— Казвам се Билал! — отговори юнакът и момъкът продължи в стихове:

Ако си доблестен, чуй моите слова:

Герои аз сразявам! Запомни това!

                Че полумесец ясен е моят остър меч.

                Разтърсва планините. Готов бъди за сеч!

След това се впуснаха в двубой. Момъкът прободе гръдта му, копието щръкна зад гърба му. Изправи се друг юнак. Момъкът проля и неговата кръв и се провикна:

— Кой е следващият!

Пред него излезе друг конник и той прободе гръдта му. Същата участ постигна и другите му съперници. Като видях, че другарите ми са избити до един, си рекох: „Ако се сразя с него, едва ли ще устоя, но пък ударя ли на бяг, сред всичките араби ще ми се понесе името на страхливец!“ А момъкът налетя върху мене, сграбчи ме, смъкна ме от седлото, грабна ме с една ръка и ме понесе като перце. Повери ме на сестра си и й заръча:

— От него се пази и добре го скрий! Той е наш пленник!

Тя ме поведе като куче. Потънах в земята от срам. Замислих се над жалката си орис. По страните ми се търколиха сълзи.

Девойката приготви гозба на брат си и той ме покани да хапна с него. Зарадвах се — разбрах, че не ме грози опасност. Сестра му поднесе паница вино. Той пи, главата му се замая и лицето му порозовя.

— Не ти провървя, Хаммад! — рече ми той. — Но добре, че Аллах е милостив! Живота ще ти подаря и ще ти дам сестра си за жена!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на разбойника Хаммад:

* * *

После момъкът вдигна наздравица, аз изпих чашата си. Сетне заръча на сестра си да ми даде десет копринени одежди — една от тях виждаш на гърба ми. Каза й да ми даде и една яка камила. Тя доведе камилата, натоварена с чудесни подаръци и храна. Заръча й да ме дари и с един риж жребец и тя ми го доведе. Останах му на гости още три дни и само ядох и пих. До ден-днешен пазя всичките му подаръци. След третия ден той ми каза:

— Братко Хаммад, ще ми се да подремна, да си поотдъхна! Мина ми вече страхът.

Подложи меча под главата си и се унесе. Тогава дяволът ме изкуши да го убия. Рипнах, измъкнах меча изпод главата му и с един замах я отсякох. Но сестра му дочу какво става, изскочи от шатрата и се хвърли върху трупа на брат си. Заскуба коси и занарежда:

До близките ти вест достигна, злокобна изненада.

Но знае ли смъртта зловеща за мъдрите пощада?

        Проклет да е денят, когато избра те участ зла,

        тя копието твое славно да скърши бе дошла!

В убиец хладнокръвен, странен Хаммад се днес превърна,

на твоето гостоприемство с коварство той отвърна!

        Подобни цели долни има, подобни са делата

        на всеки, който се оплита на дявола в лъжата!

— Защо уби брат ми? — обърна се тя към мен. — Та той искаше да те прати у дома по живо, по здраво! Канеше се след месец да ме омъжи за теб! — след тези думи грабна меча, опря дръжката му о земята, насочи острието му към гърдите си и се наниза на него.

Задигнах всичко ценно и потеглих. В бързината не погребах девойката и момъка. Както виждате, тази случка е още по-чудновата от онази със слугинчето, което отвлякох в Ерусалим!