Хиляда и една нощ (233)

Приказка за човека и камилата

Един човек имал камила и искал да пие от млякото й. Радвало го, че тя имала хубаво мляко. А камилата била завързана с повода си винаги когато той я доял. Веднъж решил да я издои, но забравил да я завърже. Усетила камилата, че не е завързана, дръпнала се и избягала в пустинята! Така той изгубил и камилата, и млякото й! Вредата от свободата на камилата била по-голяма от печалбата!…

* * *

— Ето, царю — продължил Шаммас, — това представлява твоето благочестие за поданиците ти! Човек има нужда от храна, но това не значи той постоянно да стои пред вратата на кухнята! Човек може да има слабост и към жените, но не бива да прекалява със седенето при тях! Човек се нуждае от храна само толкова, колкото да премахне болката от глада, а от пиене — само да премахне жаждата! Мъдрият цар трябва да използва само два часа от двайсет и четирите часа на денонощието, за да стои при жените си и да задоволява там желанията на тялото си, а останалото време да използва в интерес на поданиците си! По-дългото стоене при тях е вредно за духа и за тялото! От тях не бива да се приемат нито съвети, нито дела! Много мъже са загинали заради жените си! Имало един, който загинал само защото изпълнявал всичко, което му повелявала съпругата му.

— А как е станало това? — запитал царят.

И Шаммас заразказвал: