Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за овчаря и крадеца

Разказват, че един овчар си пасял овцете в полето и пазел стадото си. Една нощ се появил крадец, който искал да открадне някоя овца. Видял, че овчарят е добър пазач, не спи нощем, не притваря очи денем. Цяла нощ двамата разговаряли, но крадецът така и не сполучил да извърши своето. Когато се уморил, измислил хитрост. Отишъл в пустинята, убил един лъв, одрал кожата му и я напълнил с трева. Изправил чучелото на висока могила сред равнината, така че овчарят, щом го види, да го помисли за истински лъв. После се върнал при пастира и му рекъл:

— Този лъв ме праща при тебе — искал една овца за вечеря!

— Къде е лъвът? — запитал овчарят.

— Вдигни поглед — ей го там стои!

Вдигнал овчарят глава, видял чучелото на лъва, помислил, че е истински лъв, много се изплашил и рекъл на крадеца:

— Братко, вземай за него каквото искаш — няма да ти преча!

Избрал си крадецът една от най-хубавите овце, но като видял страха на овчаря, желанието му да вземе още станало по-голямо. Ден подир ден идвал при пазача на стадото и го плашел:

— Лъвът пак иска овца — иначе не знам какво щял да направи! И продължил така, докато овчарят изгубил цялото стадо…

* * *

— Казах ти това, царю — завършила жената, — за да не се покоряваш! Тези хора искат да им бъдеш покорен! Най-правилното е да умрат!

Съгласил се царят с думите й, рекъл:

— Приемам съвета ти! Не ми се иска нито да разговарям с тях, нито да се показвам пред тях!

Когато се съмнало, събрали се везирите, държавните първенци и народните избраници, всеки взел оръжие в ръце и тръгнали да нападнат царя, да го убият и да въздигнат друг на мястото му. Стражите не им отворили. Тогава нападащите решили да донесат огън, да запалят портите и така да влязат. Стражите чули думите им, втурнали се вътре и съобщили за това на царя.

„В голяма беда попаднах!“, помислил си царят, пратил да повикат жена му и й рекъл:

— Шаммас ми съобщи нещо и виждам, че е било истина! Насъбрало се е мало и голямо, куцо и сакато, искат да ме погубят, а и вас след мене! Искали да изгорят двореца, докато сме вътре! Какво ще ме посъветваш сега?

— Струва ми се — рекла тя, — че трябва да вържеш мокра кърпа на челото си и да се престориш на болен! Изпрати да викнат везира Шаммас, за да види на какъв хал си, и му кажи: „Исках да изляза пред хората, но тази болест ми попречи! Излез и им кажи, че съм болен! Утре ще се явя пред тях и ще разгледам делата им!“ На сутринта извикай десет от робите на баща си — нека това са смели и силни мъже, на които можеш да се довериш! Нека те позволяват; тези хора да влизат при тебе един по един! Когато някой влезе, ти им нареждай да го убиват! Тогава нареди да отворят вратата. Когато онези видят, че вратата се отваря, духовете им ще се успокоят. Ала трябва да започнеш с великия Шаммас! Той е, който взема решенията им! Убий го най-напред, а после и останалите! Когато направиш това, ще си отдъхнеш изцяло от тях, ще се пречисти царуването ти и ще правиш каквото искаш!

— Добре си го измислила! — казал царят.

Наредил да му донесат мокра превръзка, пристегнал главата си, престорил се на болен, пратил да викнат Шаммас и му рекъл:

— Слушай, Шаммас! Знаеш, че те обичам и се вслушвам в думите ти! Бе ме посъветвал да изляза пред народа и да раздавам правосъдие! Приех съвета ти, исках вчера да изляза, но ме налегна тази болест — не мога да се надигна! Разбрах, че народът в царството ми се е разгневил и е решил да ми стори нещо, което не съм заслужил! Те не знаят за тази болест! Ти си мой съветник, преди си бил съветник на баща ми, умееш да оправяш хорските дела! Ако е пожелал Аллах, аз утре ще се появя пред тях! Дано болестта ми тази нощ изчезне!

Поклонил се Шаммас пред Аллаха, възхвалил царя, излязъл пред народа и съобщил какво му бил казал той. Така спрял онова, което били решили. Всички се прибрали по домовете си…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че докато Шаммас разказвал това на народа, цар Уарадхан повикал при себе си десет силни роби юнаци, които подбрал между най-силните бащини си роби, и им рекъл:

— Вие помните колко благосклонен бе към вас баща ми, как високо ви ценеше, как ви уважаваше! Ще получите от мен същото и много повече! Искам да ви запитам: ще се подчините ли в негово име на повелята ми, ще скриете ли тайната ми? Ако сега ме подкрепите, ще се радвате на по-голямо благоволение, отколкото сами желаете!

И десетмината отговорили с едни и същи думи, сякаш от една уста:

— Ще изпълним всичко, което ни наредиш, господарю наш!

— Аллах да ви възнагради! — казал царят. — Знаете какви добрини направи баща ми за народа на царството ми! Видяхте какво стана вчера, когато всички се насъбраха около двореца и поискаха да ме убият! От това зло може да ги удържи само едно наказание за пример, което искам да им наложа! Трябва да убиете всеки, когото ви посоча, за да отстраня бедата над страната ни! Утре ще седна на този трон и ще им разрешавам да влизат един по един! За когото ви подавам сигнал, го вкарвате в другата стая, убивате го и скривате тялото му!

— Изпълняваме повелите ти! — отговорили десетимата.

Когато се съмнало, царят облякъл царските си дрехи, взел Корана в ръце и наредил да отворят вратата. Глашатаят викнал:

— Който има някакво дело, нека се яви пред царя!

Събрали се пред вратата везири, военачалници и нахлебници, подредили се всеки според сана си. Царят наредил да влизат при него един по един. Както бил обичаят, първи при него влязъл Шаммас. Спрял пред царя и в същия миг десетимата роби го заобиколили, грабнали го, вмъкнали го в съседната стая и го убили.

Влезли и другите везири, после — учените, след тях — хората на вярата. Един след друг ги избили, накрая никой не останал. Извикал царят палачите, наредил им да приберат мечовете и ги наградил, че не оставили жив. Отървали кожата само хора нищожни, от простолюдието, които били разгонени и се прибрали по домовете си.

Царят отдал душата си на сладострастия без граници. Настъпили разврат, жестокост и гнет по царството.

В страната на цар Уарадхан имало леярница, в която се обработвали злато, сребро, рубини и скъпоценности. Всички околни царе завиждали на това богатство. Веднъж един от съседните му царе си рекъл:

— Защо аз да не завладея царството от ръцете на това невежо хлапе? Той стори главното — изби първенците на държавата си, най-смелите и най-юначни мъже по земята му! Така сам се лиши от опита им във военните дела, сега няма кой да го насочва и подкрепя. Аз ще му напиша писмо и ще го разплача с неговото съдържание! Ще видя какъв ще е отговорът му!

И му написал писмо със следното съдържание: „В името на Аллаха, всемилостивия и милосърден! Научих какво си направил с везирите си, мъдреците и юнаците си! Ти вече нямаш сила срещу този, който те нападне, заради твоя гнет и разврат! Дано Аллах ми даде победа над тебе! Построй ми красив дворец посред морето! Ако това не е по силите ти, напусни страната си! Аз ти изпращам от Индия дванайсет отряда конници, във всеки отряд — дванайсет хиляди воини! Те ще навлязат в страната ти, ще ограбят богатствата ти, ще избият мъжете ти, ще осквернят харемите им! Техният предводител ще бъде моят първи везир — ще му наредя да разпъне стан на границата! Изпращам ти писмото си по този страж — той ще остане при тебе само три дни! Ако доброволно ми се подчиниш, ще се спасиш, ако ли не — ще те сполети това, което казах!“

Запечатал той писмото и го дал на един пратеник. Стражът стигнал до града на цар Уарадхан и му дал писмото. Царят го прочел, пребледнял, объркал се. Нямало с кого да се посъветва, на кого да се опре, кой да му помогне. Отишъл при жена си ни жив, ни умрял и й казал:

— От днес вече не съм цар, а роб на цар! — разгърнал писмото и й го прочел. Тя заплакала и заридала. — Имаш ли някакъв лек от такова дело? — запитал царят.

— Жените не умеят да воюват! — отговорила тя. — Те нямат ни сила, ни мисъл! Начините да се борави с подобни дела са мъжка работа!

Царят бил обзет от огромно съжаление и мъка за онова, което бил сторил. Дощяло му се да умре, вместо да отговори на такова ужасно писмо!

— Случи ми се заради вас онова, което се случило на яребицата с костенурките! — казал той на жените си…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДВАНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че жените запитали своя цар:

— А какво се е случило на яребицата и костенурките?

И той заразказвал: