Хиляда и една нощ (166)

Приказка за Хосров, Ширин и рибаря

Разказват също, че Хосров, който бил цар на някаква страна, много обичал риба. Един ден той си седял с жена си Ширин, когато при тях дошъл рибар и донесъл голяма риба, която му подарил, а той наредил да му дадат четири хиляди дирхама.

— Ще съжаляваш! — рекла Ширин. — Ако дадеш после на някого от свитата си толкова пари, той няма да ги вземе, ще каже: „Даде ми колкото на някакъв рибар!“ А дадеш ли му по-малко, той ще рече: „Той ме е намразил и ми дава по-малко, отколкото на някакъв рибар!“

— Така е! — съгласил се Хосров. — Но пък не е хубаво царете да си искат обратно дара! Станалото — станало!

— Ще измисля нещо, за да си върнеш парите! — рекла Ширин. — Викни рибаря и го запитай дали тази риба е мъжка или женска. Ако каже, че е мъжка, му кажи, че си искал женска, а ако ти каже, че е женска, му кажи, че си искал мъжка!

Пратил царят да викнат рибаря и той се върнал от пътя си. Но този рибар си имал ум и разум.

— Тази риба мъжка ли е, рибарю, или женска? — запитал царят.

— Тази риба е хермафродит, нито е мъжка, нито е женска! — отговорил рибарят.

Засмял се Хосров и наредил да му дадат още четири хиляди дирхама.

Рибарят взел осемте хиляди дирхама и си ги прибрал в торбата. Понесъл я на гръб, но като тръгнал да излиза, от нея паднал един дирхам. Снел я от плещите си, навел се и взел дирхама. А царят и жена му го наблюдавали…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Ширин казала на Хосров:

— Царю, видя ли колко е алчен този старец? Един дирхам само беше паднал — нямаше ли да е по-добре да го остави на някой царски слуга да си го вземе!

Намръщил се царят и рекъл:

— Права си! — после наредил да върнат рибаря и му викнал: — Ти съвест нямаш! Как можа да снемеш такъв товар от гърба си, за да вземеш един паднал дирхам, вместо да го оставиш да го прибере някой?

Целунал рибарят земята пред него и отговорил:

— Царю! Не вдигнах този дирхам от земята, защото така ми се е дощяло. Вдигнах го, защото от едната му страна е изобразен царят, а от другата — неговото име! Побоях се да не би някой да го настъпи — това би било унижение за образа или за името на царя! Пък после мене ще нарочат за виновен!

Учудил се царят на тези умни думи и наредил да му платят още четири хиляди дирхама. Освен това заповядал глашатаите да възвестят из царството му:

— Никой не бива да слуша женски думи! Който ги слуша, за един спечелен дирхам два ще загуби!…