Хиляда и една нощ (35)

Приказка за хашишаджията

Най-прекрасният разказ, който са чували ушите ми, е за един човечец, дето разпилял по жени парите си и останал без пукнат грош. Притъмняло му пред очите и тръгнал из тържищата да дири нещо за ядене. Стигнал до една баня. Влязъл, свалил си дрехите и ги свил на вързопче.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО СЕДЕМДЕСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила приказката, която дойката разказвала на Кан Макан:

* * *

Човечецът тръгнал към басейна. Наоколо нямало жива душа. Решил да подъвче късче хашиш. Лапнал го, но главата му се замаяла. Строполил се върху мраморните плочи. Привидяло му се, че двама роби са застанали до главата му. Единият държал таса за баня, а другият — кесето и други теляшки принадлежности. Телякът му казал:

— Господарю, време е да си вървиш! Току-виж ти прилошало! — дръпнал го за ръката и го препасал с пещемал от черна коприна. Стигнали до стая, напръскана с благовония. Разрязали му диня и го сложили да седне на абаносово столче. Телякът почнал да го търка, а другият го поливал. Хубавичко го разтрили и му рекли:

— Честита ти баня, благодетелю! — и излезли.

Човекът си свалил пещемала и почнал да се смее. Помислил си: „Какво ги е прихванало да се обръщат към мен като към везир? Май ме бъркат с някого. Ако се разчуе, като нищо ще ми хвръкне главата!“

Сетне се озовал на някакъв чардак с голямо царско легло. Роби го настанили да седне. Присънило му се как държи в прегръдките си чудна девойка. Целунал я и легнал до нея. Тъкмо я бил хванал за бедрата и се притиснал до нея, когато изведнъж го разбудил вик:

— Ставай, голтако! Пладне стана, а ти още спиш!

Отворил очи и разбрал, че е заспал до басейна с хладката вода. Наоколо му се били струпали хора. Те се подигравали на щръкналата му мъжка сила — пещемала го имало само насън! Разбрал, че всичко е било само халюцинация от хашиша. Натъжил се, погледнал към оня, дето го бил събудил, и казал:

— Да бе почакал поне края на съня!

— Не те ли е срам, хашишаджия такъв? — развикали се хората. — Затворил си очи за сън, а срамотиите си показваш навън?

И го посинили от бой…