Хиляда и една нощ (104)

Приказка за справедливостта в царството на Ану Ширван

Разказват, че справедливият цар Ану Ширван един ден усетил, че е болен. Извикал верните си хора и писари и им наредил да му намерят вкиснато мляко от разрушено село, за да се лекува. Казал, че лекарите са му предписали този цяр.

Тръгнали хората му, ходили, що ходили, всички кътчета на страната пребродили, накрая се върнали и рекли:

— По цялата страна не намерихме нито разрушено село, нито вкиснато мляко!

Зарадвал се Ану Ширван на тази вест, благодарил на бога и възкликнал:

— Исках да проверя как съм управлявал царството си, да знам дали някъде не е останало разрушено кътче, за да го въздигна отново. И тъй като такова кътче вече няма, значи, че делата ми са завършени!

* * *

Знай, царю, че тези древни царе са мислили и полагали усилия за изграждането на страните си, защото са били убедени, че щом е царство — то трябва да бъде уредено. Мъдреци са казвали: „Вярата създава царщината, царщината създава военната служба, военната служба дава парите, парите са за изграждането на страната, а изграждането е, за да има справедливост, както се изисква от молитвата“. Тези царе не са били съгласни някой да гнети, не са били доволни, когато членовете на свитата им се карат помежду си, защото са знаели, че народите гнет не търпят, че ако начело застанат потисници, градовете се разрушават, хората ги напускат и бягат по други места. Тогава благата липсват, държавните доходи намаляват, хазните се изпразват, животът на хората се разстройва…