Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за ястреба и яребицата

Веднъж бях влязла в едно лозе и видях ястреб да връхлита върху яребица. Тъкмо да я сграбчи, тя му се изплъзна и се скри в гнездото си. Ястребът я проследи и изписка:

— Ей, глупачко, аз още в пустинята видях, че си гладна, но се смилих над теб. Даже ти събрах зрънца да си похапнеш, но ти побягна! Щом се боиш от мен, няма да ти дам подаръка. Хайде, покажи се, клъвни си от зрънцата, дето ти събрах.

Яребицата повярва и излезе от гнездото си, а той впи остри нокти в нея и здраво я сграбчи.

— Такъв ли е подаръкът от пустинята? — горко проплака яребицата. — Уж ми каза да си хапна, а ме излъга. Дано в утробата ти месото ми се скапе и стане на отрова.

Щом ястребът изяде яребицата, перата му окапаха, силите му отмаляха и той начаса умря.

* * *

Сетне лисицата додала:

— Запомни, вълчо! Който копае гроб другиму днес, сам пада в него утре за зла чест! А ти вече се показа вероломен!

— Стига празни уговорки, стига кухи поговорки! — викнал вълкът. — Не говори за минали работи! Измисли някаква хитрина да ме измъкнеш от тук! Редно е заради приятел да минеш през най-тежки изпитания, да понесеш несгоди и страдания. Нали е казано: „Приятел милостив е от брат по-отзивчив“. Спасиш ли ме — ще ти подаря превъзходна зимнина.

— Колко добре са го рекли книжовниците за такива кръгли невежи като тебе! — засмяла се лисицата. — Те твърдят, че недодяланите грубияни от ум и разум са далече, те скудоумни са най-вече. Вярно е, че приятелите трябва да минат през изпитания един за друг. Но когато с тебе другарувам, с предател все едно братувам. От тези мои думи ще те заболи, че те са остри кат стрели. А колкото до обещанието за зимнина, защо не си помогнеш с хитрина, та сам от дупката да се измъкнеш? Ти май си като оня болен, при когото дошъл друг болен от същата болест и го попитал: „Искаш ли да те излекувам от болестта ти?“ Човекът на свой ред му рекъл: „Ти първо себе си излекувай!“ И онзи го оставил на мира. Същото важи и за тебе, вълчо. Затуй на мястото си стой — в бедата намери покой!

Вълкът се разплакал и занареждал:

— Ако и този път Аллах ми помогне да отърва кожата, начаса ще се разкая, че съм бил жесток към по-слабите от мен, ще ида в планината, ще възвеличавам бога, ще се отрека от зверската си природа, ще помагам на поборниците за правата вяра и на бедняците.

Омекнало сърцето на лисицата, обзела я жал към него, застанала на ръба на ямата, клекнала и спуснала опашка. Вълкът протегнал лапа към нея, дръпнал я и лисицата паднала в ямата. Тогава вълкът й казал:

— Гиди лисицо, уж приятелка ми беше, робиня да ми станеш се гласеше! Падна и ти в тази яма. Та нали мъдреците са казали: „Не кори брат си, ако го видиш да бозае от кучка, защото и ти можеш да изпаднеш дотам“. Трябва да те убия, преди да си ми видяла сметката. Колко добре го е казал поетът:

Не е съдбата лоша само към едни,

поравно разпределя тя своите злини.

                Ти на злорад завистник кажи да се опомни,

                че него също чакат злочестини огромни!

А лисицата си помислила: „Хубаво се подредих! Сега вече трябват хитрост и притворство. Нали е казано, че жената пази накитите си за празник? А пък пословицата гласи: «За черни дни пази ти твоите сълзи». Ако не измисля как да го надхитря, спукана ми е работата! Колко хубаво го е казал поетът:

Живей с измама в тия времена опасни!

Чадата им са лъвове могъщи и всевластни.

        Отприщиш ли потока на своето коварство,

        ще завъртиш живота на всяко земно царство.

Не заловиш ли плячка, сръбни една водица

и си хрупни в замяна от сочната тревица!“

— Ако избързаш да ме убиеш, нищо няма да спечелиш! — рекла лисицата. — И двамата ще умрем в ямата!

— Толкова ли ти е скъпо общото ни спасение, та искаш даже и отсрочка? Но нека да чуя какво имаш предвид! — викнал вълкът.

— Бих ти го казала, но ти няма да ми отвърнеш с добро! Нали те чух как обещаваше, как греховете си признаваше, как се закле да не правиш зло на приятел, ноктите си да скъсиш, зъбите си да смалиш, ако Аллах те избави от бедата. Стана ми мъчно за теб. Ти не пожела да се спасиш с добро, а така ме дръпна, че дъхът ми спря. Ето ни и двамата пред смъртна опасност. Сега има само един изход! Ще се изправиш на задните си крака, ще стъпя на главата ти и ще се добера до ръба на ямата. Щом изляза, ще ти подам да се хванеш за нещо и ще се спасиш.

— Не ти вярвам! Нали мъдреците са казали: „Стари грешки който повтаря, съжалява накрая“. И: „Който не различава зърното от плявата, изневерява му доброто, застига го злото“. Колко добре го е казал поетът:

Съмнявай се във всяко начинание,

съмнението — то е висше прорицание!

        Помни, че тласкат към унищожение

        дела богоугодни и благи намерения!

— Съмнението невинаги е похвално! — отвърнала му лисицата. — Добрият помисъл присъщ е на всеки съвършен и щом добронамерен си, от неприятностите си спасен. Да се спасим и двамата, е по-добре, отколкото да умрем заедно. Нали в поговорките е казано: „Верността е качество прекрасно, вероломството е грозно и опасно“. Имай доверие в мен.

— Макар и да не ти вярвам, виждам, че си намислила как да се спасим! Пък аз си казвам: „Ако е искрена, значи върви по правилния път, ако ли пък не е, бог да я съди“. Приемам, но постъпиш ли вероломно, зло те чака!

Вълкът се изправил на задните си лапи, качил лисицата на раменете си и тя стигнала до ръба на ямата. Отскочила от раменете му, излязла на свобода, а после легнала на земята по гръб. А вълкът се провикнал:

— Не ме забравяй, спасението мое не отлагай!

— Паднах ти в лапите, защото гледах с леко око на теб! — изкикотила се лисицата. — Как ще се погрижа за твоето спасение, след като чух слова на озлобление? Много ми е притрябвало да те спасявам: нали книжовниците са казали, че смъртта на нечестивеца носи облекчение на хората и прочиства света?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че вълкът си прехапал езика от яд, а после заговорил мазно-мазно, защото нищо друго не му оставало:

— Вашият род е страшно сладкодумен, шеговит и остроумен. Ала не е време за шеги, ела и бързо ти ми помогни!

— А ти не си въобразявай, че Аллах отново ще ме хвърли в лапите ти, след като веднъж ме е отървал от тях. Мъдреците са казали: „Не се побратимявай с лъжец: направиш ли му добро, ще го отрече; сториш ли му зло — ще го раздуе“. Мъдреците са казали също: „За всяка болка има цяр и лек, но не и за смъртта. Всичко е поправимо освен порочната човешка природа. Непредотвратима е само съдбата“. Аз ще сравня наградата, която ми обещаваш, със змията, която видяла един човек, докато уплашено бягала от змиеловеца.