Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за заклинателя на змии и неговото домочадие

Живял някога заклинател на змии, който имал жена и голямо домочадие. Имал голяма кошница с три змии в нея, но никой в дома му не знаел нищо нито за занаята му, нито за съществуването им. Всеки ден той излизал в града, въртял се насам-натам, карал змиите да танцуват и така вадел хляб за себе си и за семейството си. Връщал се вечер у дома, запирал тайно влечугите в кошницата, а на сутринта ги вземал и отново тръгвал из града. Никой в дома му не знаел какво носи в кошницата. Един ден жена му го запитала:

— Няма ли веднъж да ни кажеш какво има в тази кошница?

— За какво толкова ти трябва да знаеш? — възкликнал човекът. — Имате си достатъчно да се храните и да се обличате! Задоволявайте се с това, което ви е дал Аллах, и не искайте повече!

Премълчала си жената, но си помислила: „Трябва аз да претърся тази кошница и да видя какво има в нея!“ Решила да го направи, убедила и децата си да настояват пред баща си да им покаже какво има в кошницата. А те пък си помислили, че вътре има нещо вкусно за ядене, и всеки ден започнали да го задяват да им покаже съдържанието й. Той ги усмирявал, забранявал им да питат, но минало време, те пак настоявали, а майка им ги подтиквала към това. Накрая тя ги убедила да отказват да хапват хапка и да пийват глътка пред бащата, докато той не отвори кошницата.

Една вечер заклинателят се върнал и донесъл доста неща за ядене и пиене. Седнал на трапезата, поканил всички да седнат и да хапнат с него. Те отказали да седнат, като му дали да разбере, че са му ядосани, и му рекли:

— Татко! Ние не искаме друго, освен да отвориш тази кошница и да погледнем какво има в нея — иначе ще посегнем на живота си!

— Деца! — заговорил човекът. — В нея нищо добро за вас няма! Отворя ли я — само беди ще ви сполетят!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на шестия везир за заклинателя на змии:

* * *

Разгневило се още повече домочадието, като чуло отговора на бащата. Той от своя страна започнал да им се кара, да се заканва, че ще ги набие, ако не престанат. Това разгоряло по-силно желанието им да надникнат в кошницата. Ядосал се той, грабнал тояга да ги напердаши, но те избягали. Кошницата си стояла насред къщата — мъжът още не бил я скрил на мястото й. Жената забелязала, че той е зает с децата, и бързо я отворила. Изскочили змиите от вътре, ухапали я и тя умряла начаса. После те плъзнали из къщата, изпохапали мало и голямо. Останал само заклинателят, който успял накрая да събере влечугите в кошницата и изоставил къщата…

* * *

— Сигурно вече си се убедил, царю честити — завършил везирът, — че човек не бива да си пожелава нещо, което всевишният Аллах не иска да му даде! Заради дълбокия ти ум Аллах възрадва очите ти, като ти изпрати син! Ние молим всевишния Аллах да го направи твой справедлив наследник!

Пристъпил напред седмият везир и заговорил:

— Ти, царю, чу и се убеди в онова, което говореха моите братя мъдрите везири! Техните думи потвърждават онова, което те отличава от други царе! Те никога няма да предпочетат друг цар, защото това е наш дълг, наследен от бащи и майки! Сега и аз ти казвам: Хвала на Аллаха, който те възнагради с благоволението и с милостта си и ти даде опора за бъдещето на царството ти! Казват, че най-добри поданици са онези, чийто цар е справедлив, а най-лоши — онези, чийто цар е жесток! Казват също, че е по-добре да живееш при сакат негър, отколкото при жесток цар! Хвала на всевишния Аллах, защото ти даде този благословен син. Най-добрият дар на света е праведният син! Казано е: „Който няма син, той не оставя следа и спомен!“ С тебе се случи онова, което се случило с паяка и вятъра…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че царят запитал своя везир:

— А какво е станало с паяка и вятъра?

И везирът заразказвал: