Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за пътуващия син на царя

В някаква страна живял цар. Бил несправедлив и жесток потисник, гневен и груб както към поданиците си, така и към онези, които посещавали царството му. Никой не влизал в царството му, защото той си присвоявал четири пети от притежанията на всекиго.

Аллах отредил така, че този цар да има добър и умен син. Като видял всички бъркотии в бащиното си царство, той се отрекъл от този свят и тръгнал свободен по земята, минавал през планини и равнини, посещавал градове. Един ден царският син влязъл в страната на баща си. Още на границата стражите го хванали, претърсили го и видели, че има само две наметала — старо и ново! Съблекли му новото, оставили му старото, а на всичко отгоре му се присмели. Заоплаквал се момъкът, заговорил:

— Срамота е, потисници! Аз съм беден човек, постоянно съм на път! И какво толкова ще спечелите от тази дреха? Не ми ли я върнете, ще отида при царя и ще се оплача от вас!

— Та ние правим това тъкмо по заповед на царя! — отвърнали те. — Пък ти върви и му се оплаквай!

Момъкът стигнал до царския дворец. Понечил да влезе, но слугите не го пуснали. Върнал се той и си помислил: „Нищо не ми остава, освен да го изчакам да излезе, пък тогава да му се оплача!“ И докато си мислел така и чакал царят да се появи, някакъв войник му направил знак да се приближи. Той спрял пред портата и ето че царят излязъл навън със свитата си. Пътникът пристъпил към него, пожелал му победа и му казал накратко какво били направили с него двамата стражници. Споделил, че е един от рабите на Аллаха, че се е отрекъл от този свят, че пътува по земята, че всичко, което притежава и с което живее, му е дадено от хора, които са били добросърдечни и жалостиви, че така преживява във всяко село и всеки град. После рекъл:

— Когато влязох в този град, се надявах и неговите жители да бъдат като другите, но твоята стража излезе насреща ми, смъкна ми едната наметка и болно ме наби! Моля ти се, върни ми наметката — и аз няма да остана в този град нито час повече!

— Че кой ти е казал да влизаш в този град? — запитал остро царят.

— След като си взема дрехата, прави с мен каквото щеш! — отвърнал пътникът.

Царят страшно се намръщил и викнал:

— Глупако, за да престанеш да бъдеш такъв кресльо, който ми препречва пътя, ще ти отнема душицата!

Той наредил да го хвърлят в затвора. Там момъкът започнал да ругае себе си, че си е разрешил гневът да надделее в душата му. А когато станало полунощ, се изправил и произнесъл следната молитва:

— О, Аллах! Ти си велик и справедлив! Виж ме на какви мъки съм подложен от този несправедлив цар! Моля те, спаси ме от ръката на тиранина, който дори не знае, че ми е баща, а и аз не искам да си спомням, че съм му бил син! Ти виждаш как са угнетени тук всички хора! Прати му тази нощ своята мъст, прати му мъки, защото твоята присъда е справедлива!

И докато се молел, в двореца избухнал пожар, огънят изгорил и царя, и всичко останало, дори и вратата на затвора. Спасили се само стражниците и техният затворник. Момъкът тръгнал на път и те тръгнали с него по неговия път. А градът на царя тиранин изгорял до последното дърво заради безпричинната му жестокост!…

* * *

— И ние, царю честити — завършил везирът, — си лягаме и ставаме с молитви за твое здраве и благодарим на Аллаха, че живееш с нас, доволни сме от справедливостта и доброто ти здраве! Бояхме се да не стане някой чужденец цар вместо тебе! Сега Аллах ни даде радост след появата на този благословен юнак! Молим Всевишния да го направи твой достоен и праведен заместник!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че петият везир пристъпил напред и заговорил:

— Убедихме се, че Аллах възнаграждава онзи, който му благодари и защитава вярата в него! Ти, царю честити, си справедлив и се отнасяш еднакво към поданиците си! Затова Аллах ощастливи дните ти, като те дари с това благословено момче! Така ние се изпълнихме с радост — а допреди месеци бяхме в плен на велика тревога и грижа, че си нямаш син! Мислехме, че това ще те накара да затвориш вратите на справедливостта си към нас! Бояхме се да не би Аллах да ти е отредил смърт и да няма кой да те замести! И с нас стана онова, което се случило на гарваните!

— А какво е станало с гарваните? — запитал царят.

И везирът заразказвал: