Хиляда и една нощ (173)

Приказка за крадеца и търговеца

Разправят, царю честити, че някога живял един търговец, който имал добро сърце. Отворил дюкян за платове и там си работил. Един ден затворил дюкяна си и се прибрал у дома. Дошъл през нощта ловък крадец с дрехи като неговите и измъкнал от джоба си ключове. Крадецът се обърнал към пазача на пазара:

— Я ми запали тази свещ!

Поел пазачът свещта, запалил я, крадецът отключил дюкяна, запалил там втора свещ. Пазачът надникнал, видял го да седи в дюкяна с тефтера със сметките. После казал:

— Я ми доведи един камилар да пренесе някои стоки!

Довел му пазачът камилар с камила. Крадецът взел четири топа плат и ги натоварил на камилата. После заключил дюкяна, дал два дирхама на пазача и тръгнал зад камилата.

Когато се съмнало, стопанинът на дюкяна дошъл на пазара и чул, че пазачът го благославя за двата дирхама. Той отрекъл да му е давал нещо, отворил дюкяна, забелязал капките от свещта и видял, че четири топа плат липсват.

— Какво е станало тук? — запитал той пазача. Оня му разказал всичко, което се било случило през нощта. — Я ми доведи камиларя, който е пренесъл плата! — пазачът довел камиларя и търговецът го запитал: — Къде отнесе стоката ми през нощта?

— На еди-кой си кораб, на еди-кой си пристан!

— Заведи ме там!

Камиларят го завел на мястото и казал:

— Ето, това е корабът, а този е стопанинът му!

— Ти къде откара търговеца с платовете? — запитал търговецът стопанина на кораба.

— Еди-къде си! — отговорил той. — Там ги качи пак на някаква камила и замина нанякъде.

— Доведи ми камиларя, който натовари платовете от тебе!

Довел капитанът камиларя и търговецът го запитал:

— Ти къде отнесе платовете, които онзи търговец ти даде от кораба?

— На еди-кое си място! — отговорил той.

— Ела с мен и ми покажи!

Тръгнал с него камиларят, стигнали до някакъв отдалечен хамбар. Търговецът го отворил и намерил четирите топа плат непипнати. Натоварил ги върху камилата. А крадецът бил оставил и дрехите си върху топовете плат. Търговецът взел и тях. След това затворил хамбара и тръгнал след камилата. А насреща му — крадецът. Той тръгнал след него и когато търговецът натоварил платовете си на кораба, го заговорил:

— Братко, ти си самата божия кротост! Взе си платовете, видя, че нищо не липсва, но поне ми върни дрехите!

Разсмял се търговецът, върнал му дрехите, никому нищо не казал и всеки си тръгнал по пътя…