Хиляда и една нощ (92)

Приказка за влюбените, умрели от любов

Разправят също, че Касим ибн Ади така преразказал думите на някакъв човек от племето бану тамим:

* * *

Веднъж бях излязъл да търся една заблудена камила. Стигнах до земите на племето бану и видях, че друго племе бе обкръжило тамошното. Съзрях сред тълпата момък, изпит от незнайна болест. Кожата му беше изсъхнала като стар мех. Докато го гледах, той изпя следните стихове:

Красавице, това, което искаш, стана:

аз заболях, при мама и тате ще остана!

                Да беше болна ти, дотичал бих веднага,

                останал бих със тебе, тъй както се полага.

Дали ще ме отхвърлиш, или ще бъдеш с мен?

Разлъката ни дебне във тоя страшен ден.

                Пред никакви заплахи не се огънах аз,

                но дружбата ни свърши и сам е моят глас!

Щом дочу стиховете, една девойка от обкръжаващото племе се втурна към него, преследвана от своите роднини, които се опитваха да я спрат. Момъкът скочи на крака и се устреми към нея. Хората от неговото племе на свой ред го задърпаха. Накрая и двамата се отскубнаха от преследвачите си и се срещнаха. Прегърнаха се и паднаха мъртви на земята.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Махмуд ал-Анбари заразказвал: