Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за крадеца и сарафина

Разказват също, че някакъв сарафин имал кесия със злато. Веднъж той минал край няколко крадци и един от тях казал:

— Аз мога да му взема тази кесия! Гледайте!

Той тръгнал зад сарафина до къщата му. Сарафинът влязъл и оставил кесията на скамейката. Дощяло му се да пусне една вода, свършил нуждата си и рекъл на неволницата да му подаде ибрика. Неволницата му го занесла. Вратата останала отворена. Крадецът влязъл, грабнал кесията, отишъл при приятелите си и им разказал какво му се случило.

— За бога — рекли те, — онова, което си направил, е ловка работа и не всеки го може. Но ей сега сарафинът ще излезе, няма да намери кесията и ще започне да бие неволницата. Значи не си направил работа, за която да те хвалим! Щом наистина си толкова ловък, спаси момичето от бой!

— Ако е пожелал Аллах — казал крадецът, — хем ще отърва момичето, хем ще си взема кесията!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че крадецът се върнал в къщата на сарафина и го заварил да измъчва девойката. Почукал на портата.

— Кой чука? — запитал сарафинът.

— Аз съм калфата на твоя съсед на пазара! — отговорил крадецът. — Господарят ми каза да ти кажа: „Ти да не си променил навиците си? Как може да оставиш кесия като тази до дюкяна, да тръгнеш и да я забравяш?“ Ако той не я бе видял и запазил, пиши я похарчена!

Показал кесията и сарафинът възкликнал:

— Това е моята кесия! Същата е!

Протегнал ръка да си я вземе, но крадецът рекъл:

— А, не, за бога, няма да ти я дам, докато не подпишеш разписка и не сложиш печат, че си я получил!

Сарафинът влязъл в къщата да напише разписката, но крадецът си тръгнал, а неволницата се отървала от наказание…