Хиляда и една нощ (232)

Приказка за момчето и крадците

Веднъж седмина крадци излезли да крадат. Минали край градина, а в нея — зрели орехи. Видели някакво момче да спи под сянката край оградата. Събудили го и му рекли:

— Момче, искаш ли да влезем заедно в тази градина, ти ще се качиш на едно дърво, ще ядеш там орехи, докато се наситиш, а и на нас ще хвърляш по някой друг орех!

Съгласило се момчето, влязло с тях в градината. Помогнали му да се качи на едно дърво и му рекли:

— Момче, седни там и разтърсвай силно всеки клон, за да изпада всичко, което е по него, а ние ще събираме. Когато на дървото не остане нищо, ще слезеш и ще вземеш от събраното частта, която ти се полага!

Качило се момчето на дървото, затръскало всеки клон поотделно, докато изпопадат орехите от него, а крадците ги събирали. Не щеш ли, довтасал стопанинът на градината и викнал:

— Кои сте вие и какво правите край това дърво?

— Ние нищо не сме вземали от дървото! — викнали крадците. — Минавахме от тук, видяхме момчето горе, помислихме, че то е стопанинът, и го помолихме да ни даде някой орех, а то поразтърси някой и друг клон да изпопадат орехите от него, та така си събрахме!

— А ти, бе, какво ще кажеш? — обърнал се стопанинът към момчето.

— Те лъжат! — отговорило то. — Дойдохме заедно тук, те ме накараха да се покача на това дърво и да тръскам клоните му, за да изпопадат от тях орехите! Аз само се подчиних!

— А успя ли да хапнеш някой орех? — запитал стопанинът.

— Нищо не съм ял! — отговорил то.

— Разбра ли колко си глупав и тъп! — възкликнал стопанинът. — Тръгнал си да вършиш работата на другите само за тяхна полза! — после се обърнал към крадците: — С вас аз работа нямам, вървете си по пътя! — после хванал момчето и го напердашил…

— Така и твоите везири и народът на царството ти искат да те погубят! — завършила царската съпруга.

— Право говориш! — казал Уарадхан. — Аз вече няма да изляза при тях и да изоставя удоволствията си!

Останал с жена си в най-големи наслаждения до съмване. Дошли сановниците. Спрели весели пред царската врата, но тя не се отворила, царят не се появил пред тях и не им разрешил да влязат при него. Отчаяли се и рекли на Шаммас:

— Везире с богатство необятно и мъдрост всеобхватна! Виж този момък — отново се отдава на грехове! Виж как нарушава обещанието си пред тебе! Молим те отново да влезеш при него, да видиш защо закъснява, какво го спира да излезе! Той е достоен за порицание!

Отишъл везирът Шаммас при царя и му рекъл:

— Мир на тебе, Уарадхане! Виждам те, че отново си изоставил великото дело, за което си предопределен. Стана онова, което станало с човека и камилата…