Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на втория валия за неговия дълг

Събра ми се, господарю султан, дълг от триста хиляди динара. Продадох всичко, каквото имах, и събрах сто хиляди, не повече, и не знаех какво да правя. Една нощ някой почука на портата.

— Иди виж кой е! — казах на един от слугите.

Излезе той и след малко се върна пожълтял, пребледнял, коленете му трепереха.

— Пред вратата стои полугол мъж с кожена дреха! — каза той. — Препасал е меч, с нож в пояса, с него — дружина мъже, подобни на него. Иска да те види!

Взех меч в ръка и излязох да видя кой е. Всичко бе така, както ми го бе описал слугата.

— Какво ви трябва? — запитах аз.

— Ние сме крадци! — отговориха ми те. — Днес спечелихме голяма плячка и я нарекохме на тебе, за да си помогнеш и да си върнеш дълга, който ти тежи!

— А къде е плячката? — запитах аз.

Донесоха голям сандък, пълен със златни и сребърни съдини. Аз се зарадвах и си казах: „Ще си върна целия дълг и ще ми остане още толкова! Но няма да е щедро, ако ги пусна да си ходят без нищо!“ Взех онези сто хиляди динара, дадох им ги и им благодарих за благодеянието. Те взеха парите и изчезнаха в тъмнината, никога повече не узнах нищо за тях. А когато се съмна и погледнах в сандъка, оказа се, че всичко е от мед, само позлатено и посребрено, дори калайдисано, и не струва повече от петстотин дирхама! Тежко ми стана, че парите ми си отидоха и към грижите ми се прибавиха нови. Ето най-удивителното нещо, което ми се случи, когато бях валия!