Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на Змийската царица за Балукия

Знай, Хасиб, че някога в град Кайро имало цар от племето Израилево, който имал син на име Балукия. Този цар бил учен, праведен, обичал да чете книги за знанията. Когато се разболял и смъртта го доближила, дошли при него сановниците, насядали наоколо, поздравили го, а той им казал:

— Знайте, че краят ми приближава и аз ще се преселя на другия свят. Нямам какво да ви поверя освен моя син Балукия. Оставям ви го като мой завет.

Закашлял се и напуснал този свят. Направили му голямо погребение и обявили сина му Балукия за свой султан. Синът бил справедлив към народа си и по негово време хората не усещали теглила.

Случило се един ден синът да отвори бащините хазни, за да види какво има в тях. Отворил едната и видял врата. Влязъл в малка стаичка с колона от бял мрамор по средата, върху която имало абаносов сандък. Снел го Балукия, отворил го и видял в него златна кутия. Отворил я и видял в нея книга. Разгърнал я, зачел се, а там имало описание на пророка Мохамед, как той щял да бъде изпратен на земята в края на времената и ще е най-първи между първите и последните пророци. Когато Балукия схванал божественото описание на Мохамед, сърцето му се изпълнило с обич към него. Събрал той всички големци на племето Израилево, жреци, първосвещеници и монаси, извадил книгата, прочел я и възкликнал:

— Хора, аз трябва да извадя баща си от гроба и да го изгоря!

— Защо ще правиш такова богохулство? — запитали те.

— Защото е скрил от мене тази книга! — отговорил Балукия. — Той е извадил тези свитъци от Тората, оставил ги е в една хазна и никой не я е виждал оттогава!

— Царю! — замолили се всички. — Баща ти умря, той е вече в земята, делата му са в божиите ръце! Не го вади от гроба!

Балукия разбрал, че те няма да позволят да се докосне до останките на баща си, отишъл при майка си и рекъл:

— Майко! Намерих в бащините си хазни книга, където се описва идването на Мохамед. Това е пророкът, който ще бъде изпратен в края на времената! Искам да тръгна по света, за да го срещна! Не се ли срещна с него, обичта ми към него ще ме задуши и ще умра! — съблякъл дрехите си, облякъл груба аба и ботуши с дебели подметки и казал: — Не ме забравяй в молитвите си, мамо! Оставям и моите, и твоите дела в ръцете на Всевишния!

Най-напред се запътил към Шам. Вървял, що вървял, стигнал до морския бряг. Видял кораб, качил се на него заедно с други пътници и потеглил. Стигнали до един остров. Пътниците слезли, той — с тях. Усамотил се, седнал под едно дърво и заспал. Когато се събудил и тръгнал да дири кораба, той вече бил потеглил. Островът бил пълен със змии, едни като камили, други — като палми. Всички те повтаряли името на всевечния всевелик Аллах и се молели за Мохамед. Много се зачудил Балукия на всичко това…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Когато зърнали Балукия, змиите се насъбрали около него и една го запитала:

— Кой си ти? Откъде дойде? Как се казваш? Накъде отиваш?

— Казвам се Балукия — отговорил той. — И съм от племето Израилево! Тръгнах, обхванат от любов към Мохамед! Искам да го потърся! А ти коя си, благородна господарке?

— Ние сме жители на ада! — отговорила змията. — Аллах ни е създал, за да наказваме неверниците!

— А защо сте се появили на това място? — запитал той.

— Знай, Балукия — отговорила тя, — че от много кипене и от парите адът поема дъх два пъти през годината, веднъж през зимата и веднъж през лятото. Голямата миризма в него е породена от високата горещина. Когато изпуща дъх, той ни изхвърля от недрата си, а когато вдишва — ни връща отново в тях.

— А има ли в ада по-големи от вас?

— Ние се появяваме отвън, когато той изпуща дъх, само защото сме малки. В ада всяка змия е толкова голяма, че сложиш ли върху носа й някоя от нас, тя дори няма да усети!

— Вие се молите и повтаряте името на Мохамед! Откъде знаете за Мохамед, Аллах да го благослови и приветства?

— Балукия, името на Мохамед е изписано върху вратата на рая! Ако не бе той, Аллах въобще не би създал нито човешките твари, нито животните, нито рая, нито ада, нито небето, нито земята!

Балукия се сбогувал със змиите, върнал се на морския бряг и там видял кораб, който хвърлил котва край острова. Качил се на него. Потеглил корабът, плавал, що плавал и стигнал до друг остров. Балукия слязъл, разходил се и пак видял змии, големи и малки. Между тях имало една бяла змия, по-чиста от кристал, която била в златна тепсия, носена от змия, огромна като слон. Тази змия била Змийската царица, това бях аз, Хасиб! Когато видях Балукия, го поздравих, той отговори на поздрава ми и тогава го запитах:

— Кой си? Защо си тук? Откъде си дошъл? Накъде отиваш? Как се казваш?

— Аз съм от племето Израилево! — отговори той. — Казвам се Балукия! Пътувам, воден от обичта си към Мохамед, Аллах да го благослови и приветства! Него търся аз! Намерих описанието му в свещените книги. А ти каква си? Защо си тук? Какви са тези змии около тебе?

— Аз съм Змийската царица, Балукия! И те моля, когато се срещнеш с Мохамед, предай му и моите поздрави!

Сбогува се Балукия с мене и се върна на кораба си.

Пътувал после той, що пътувал и стигнал до Свещения дом. Там имало човек, който знаел всички науки, знаел наизуст Тората и Евангелието, умеел да строи. Наричал се Аффан. Той бил прочел в една от своите книги, че онзи, който сложи на своя пръст пръстена на Сулейман, ще му се подчиняват всички живи твари. Прочел в друга книга, че когато господарят Сулейман починал и го сложили в ковчега, а после го отнесли зад седем морета пръстенът все още се намирал на ръката му.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Разправят, че Аффан прочел в някаква книга, че никой — нито човек, нито джин, не можел да вземе пръстена от ръката на господаря на Сулейман, че никой капитан не можел да пресече с кораба си седемте морета, зад които бил оставен ковчегът му. Той прочел и трета книга, в която се казвало, че сред всички билки има една, от която, ако изстискаш малко сок и намажеш нозете си, ще можеш да вървиш по всяко море, без да се намокриш. Но също прочел, че никой не може да стигне до тази билка, без с него да е Змийската царица.

Влязъл Балукия в Свещения дом и приседнал на едно място да си помисли. И ето че се появил Аффан, вслушал се в думите на Балукия, чул, че той декламира Тората, и го запитал:

— Как се казваш, човече? Откъде идваш и къде отиваш?

— Казвам се Балукия! — отговорил момъкът. — Аз съм от град Кайро. Тръгнал съм да търся Мохамед.

— Ела у дома ми и бъди мой гост! — казал Аффан.

Той хванал Балукия за ръката, отвел го у дома си, там му оказал голямо уважение и му рекъл:

— Разкажи ми за себе си, братко! Откъде узна за Мохамед, за да се привърже сърцето ти толкова към него, че чак си тръгнал да го търсиш? Кой ти показа пътя насам?

Разказал му Балукия историята си. Аффан възкликнал:

— Срещни ме със Змийската царица, а пък аз ще те срещна с Мохамед, защото времето, когато ще се появи Мохамед, е след векове! Нека уловим Змийската царица, да я сложим в кафез и да отидем с нея в планината за една билка! Тази билка може да бъде намерена само ако Змийската царица е с нас. Открих в книгите, че всеки, който откъсне листо от тая билка, изстиска сока й и намаже с него нозете си, ще може да върви по всяко море, без да намокри краката си! Ако хванем Змийската царица и тя ни покаже тази билка, ние ще я откъснем, ще я изстискаме, ще съберем сока й, пък после ще пуснем царицата на свобода. Ще намажем нозете си, ще пресечем седемте морета, ще стигнем до гробницата на господаря на Сулейман, ще снемем пръстена му и ще управляваме света, както е управлявал той. Така ще постигнем каквото съм намислил! После ще отидем в Морето на сенките, ще пием там жива вода и Аллах ще продължи живота ни до края на времената! Така и ти ще се срещнеш с Мохамед!

Изслушал Балукия думите на Аффан и рекъл:

— Аз ще те срещна с Царицата на змиите, Аффан!

И Аффан приготвил железен кафез, взел две чаши, напълнил едната с вино, а другата с мляко и двамата тръгнали на път. Дни и нощи пътували, докато стигнали до острова, където живеела Змийската царица. Двамата слезли на острова, Аффан поставил кафеза на земята и нагласил в него капан…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Сложил Аффан в кафеза две чаши с вино и мляко. После двамата се отдалечили и се скрили.

А Змийската царица, това бях аз, Хасиб, се приближих до кафеза, забелязах чашите, разглеждах ги известно време и когато усетих дъха на млякото, слязох от гърба на змията, която ме носеше, измъкнах се от тепсията, влязох в кафеза, посегнах към чашата с виното, отпих от него и главата ми се завъртя. Заспах. А Аффан, като видял това, скочил към кафеза, затворил ме вътре, взели ме и двамата с Балукия тръгнали на път. Когато се свестих, видях, че се намирам в железен кафез, който е върху главата на някакъв мъж, а редом върви Балукия.

— Това е наказанието ми! — възкликнах аз. — Човешките същества никога не бива да бъдат прощавани!

— Не бой се от нас, Змийска царице! — каза ми Балукия. — Ние никога няма да ти сторим зло! Само искаме да ни покажеш една билка. Намерим ли тази трева, вземем ли я, ще те върнем на острова ти и ще те пуснем да си ходиш!

Така Аффан и Балукия вървяха, докато ме отнесоха при планината с билките. Огледаха там всички билки, всяка им разказа каква е ползата от нея. Ето че една билка заговори:

— Аз съм чудна билка, който изстиска сока ми, а после намаже с него нозете си, ще пресича всяко море, създадено от Всевишния, без дори да се мокри!

Аффан свали кафеза от главата си, събра от тези билки колкото му трябваха, смачка ги, изстиска ги, събра сока им, прибра го в две шишета, взе ги със себе си, а с последните капки двамата намазаха нозете си. После пак ме взеха със себе си и вървяха дни и нощи, докато стигнат до моя остров. Аффан отвори вратата на кафеза, аз излязох от него и ги запитах:

— А какво ще правите с този сок?

— Искаме — отговориха те — да го намажем на нозете си, за да пресечем седемте морета, да стигнем до гробницата на господаря Сулейман и да вземем пръстена от ръката му!

— Уви! — възкликнах аз. — Няма да успеете да го вземете! Всевишният оказа благодеяние само на Сулейман, като му даде този пръстен! И защо ви е той? Ако си бяхте взели от билката, която, ако човек я изяде, няма да умре до Деня на възкресението, по-голяма полза щяхте да имате!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разкажа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Балукия и Аффан много съжалиха за стореното, но продължиха пътя си. А аз се върнах при своите воини и видях, че те са се объркали, силните са отслабнали, а слабите са измрели. Щом ме видяха, много ми се зарадваха, скупчиха се около мене и завикаха:

— Какво ти се случи? Къде беше?

Разказах им аз всичко, което ми се бе случило с Аффан и Балукия, после събрах всички свои воини и отпътувахме към планината Каф, защото ние зимуваме там, а летуваме на мястото, където ни срещна ти, Хасиб Карим ад-Дин! Това е историята ми! — завърши Змийската царица.

* * *

— Моля ти се, бъди така добра! — замолил се Хасиб. — Нареди на някоя от помощничките си да ме изведе на горната земя, за да се събера с близките си!

— Ти не можеш да ни напуснеш! — рекла змията. — Ще дойде зимата, ти ще дойдеш с нас при планината Каф. Там ще видиш други върхове, пясъци, дървета, птици, маймуни, ифрити и джинове!

Затъжил се, заскърбил Хасиб Карим ад-Дин и рекъл:

— Разкажи ми тогава дали, след като се разделиха с тебе, Аффан и Балукия са пресекли седемте морета, дали са стигнали до гробницата на Сулейман и ако са стигнали, дали са успели да вземат пръстена му?

И Змийската царица отново заразказвала:

* * *

Знай, Хасиб, че когато Аффан и Балукия се разделиха с мене, те тръгнали по моретата с намазани от онзи сок нозе и заразглеждали морските чудеса. Така пресичали море след море, докато пресекли Седемте морета. Стигнали до огромна планина, цялата от зелен изумруд. От нея течал извор, чието дъно било пълно с риба. Тръгнали по брега, стигнали до високата планина, заизкачвали се и отдалеч забелязали пещера, а в нея — голямо кубе, осветено отвътре. Тръгнали към пещерата, влезли в прохода й и видели ложе, изляно от злато, с вградени в него скъпоценни камъни, а около него — неизброимо число подредени кресла! Видели и господаря ни Сулейман да лежи в онова ложе, върху него — наметка от златна коприна, тъкана със златна основа и украсена със скъпоценни камъни и драгоценни метали. Дясната му ръка била върху гърдите, на пръста му сияел пръстенът и неговата светлина затъмнявала блясъка на всички скъпоценности. Пристъпили към ложето, но когато се приближили, изпод него изпълзяла огромна змия и креснала така силно, че земята се разтресла, искри полетели от устата й.

— Не се ли върнете — ще загинете!

Аффан произнесъл своите заклинания, но тя не се стреснала от тях, издухала такава горещина, че едва не запалила всичко наоколо, и повторила:

— Горко ви! Не се ли върнете — ще загинете!

Балукия се изплашил и изскочил от пещерата. Но Аффан не се стреснал, пристъпил към останките на Сулейман, протегнал ръка, докоснал пръстена, понечил да го измъкне от пръста му, но змията духнала в лицето му, изгорила го и той за миг се превърнал в купчина пепел. Това бил краят му…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Когато видял как Аффан се превърнал в купчина пепел, Балукия паднал в несвяст. Тогава бог, да се свети славата му, наредил на Джибрил веднага да слезе на земята, преди змията да е дъхнала върху Балукия. Слязъл той, издърпал Балукия, свестил го, а когато младежът дошъл на себе си, го запитал:

— Откъде сте дошли на това място?

Разказал му Балукия цялата си история и добавил:

— Дойдох тук, за да се срещна с Мохамед! Аффан ми каза, че той ще се появи в края на времената и с него ще се срещне само онзи, който живее дотогава. А ще живее онзи, който пие от живата вода! А това щяло да е възможно само ако вземе пръстена на Сулейман! Аз дойдох с него до това място, той изгоря, а аз останах! Кажи ми за Мохамед — къде да го намеря?

— Балукия — рекъл му Джибрил, — върви си у дома, времето на Мохамед е далече напред!

И Джибрил излетял към небесата. Разплакал се Балукия, съжалил за стореното и си спомнил думите на Змийската царица: „Уви, никой не може да вземе този пръстен!“ Объркала се душата му, дълго плакал, после слязъл от планината, вървял, докато стигнал морския бряг, седнал там и заразглеждал удивено околните планини, морета и острови. Пренощувал, а на сутринта намазал нозете си със сока от билката и тръгнал през морето. Вървял, що вървял дни и нощи, дивил се на страхотиите и чудесиите на морето, докато стигнал до един остров, който му се сторил рай. Излязъл на него, дивил се на красотите му, поразходил се. Островът бил голям, земята му била от шафран, камъните му — от рубини и благородни метали, алеите и градините му — от жасмин, там растели най-плодоносните дървета, разнасяли се най-приятните и най-силни аромати. По него течали потоци, около бреговете — коморско дърво и кардамон от Ява, горите му — от захарна тръстика, наоколо — рози, нарциси, карамфили, хризантеми, лилии и момини сълзи. А птиците пеели от дърветата, всички с най-разноцветни пера по широки крила, от красиви по-красиви, събрали в себе си всички цветове и мелодии. И така — дърветата били огромни, птиците — разговорни, реките — пълноводни от изворите вода препускала, тя била сладка и вкусна, газели в полето насам-натам се втурвали, костенурки във водите плували, птици песни пеели в клони избуяли — тук и влюбени биха любов забравили. Дивил се Балукия на острова, но и разбрал, че се е отклонил от пътя, по който бил дошъл с Аффан. А когато нощта спуснала черните си криле, той се качил на едно високо дърво, за да подремне. И както си седял на дървото, морето се развълнувало и от него излязло огромно животно, което изревало така високо, че изплашило всички животинки на острова. Балукия не успял да му се начуди, когато от морето занаизлизали най-различни зверове, всеки носел в лапите си скъпоценен камък, който му служел за светилник — от светлината на тези камъни островът заблестял като ден и след малко се напълнил с такива твари — само Аллах знае какви са били! Но ето че откъм сушата дошли животни от пустинята — лъвове, тигри, леопарди и други подобни зверове. Те се смесили на брега с морските и между тях се завързал дълъг разговор, който продължил до сутринта. А когато се съмнало, всяка твар си отишла по своя път.

Изплашил се Балукия, слязъл от дървото, отишъл при морския бряг, намазал краката си със сока, който носел, и влязъл във второто море. Пак вървял дни и нощи по водата, докато стигнал до огромна планина. Камъните й били магнитни, а по склоновете й живеели лъвове, тигри и зайци. Страховита се видяла тя на Балукия, той походил насам-натам по брега, докато се мръкнало, после седнал под една скала край морето и започнал да яде суровата риба, изхвърлена от вълните. Но ето че някакъв огромен тигър го забелязал и решил да го изяде. Когато Балукия се обърнал към него, животното било готово за скок. Изплашен, той набързо намазал краката си със сока и избягал в третото море. Крачел по водата в мрачината, а нощта била черна и вятърът веел силно.

Вървял, що вървял и пак стигнал до някакъв остров. Излязъл на него и видял, че там растат дървета — едни били зелени, други — изсъхнали. Хапнал си той от плодовете на зелените дървета, поразходил се и ето че се мръкнало…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Разправят, че Балукия разглеждал острова, докато се мръкнало. Преспал спокойно, а като се съмнало, отново започнал да го обхожда. Така отпочинал десетина дни, а после слязъл на брега, намазал краката си с вълшебния сок и влязъл в четвъртото море. Вървял един ден и една нощ и стигнал до нов остров. Земята му била от ситен пясък, по него нямало ни дърво, ни тревица. Поразходил се и видял, че единствените живи същества били орли, които гнездели в пясъка. Тогава намазал краката си с онзи сок, влязъл в петото море и пак тръгнал по водата.

Вървял пак ден и нощ и стигнал до малък остров, чиято земя и скали блестели като порцелан. В тях имало жили, от които може да се добива злато, по тях растели странни дървета, каквито не бил виждал по целия си път — плодовете им блестели като златни. Когато се мръкнало и нощта пуснала своя плащ, плодовете започнали да осветяват целия остров като звезди. Балукия си помислил: „Сигурно плодовете на този остров изсъхват от слънцето, падат по земята, ветровете ги събират на купчини и те се превръщат във философски камък — който вземе от него, ще може да получава злато!“ Преспал до сутринта, а когато слънцето се показало, намазал краката си с онзи сок и тръгнал по шестото море.

Пак вървял дни и нощи и стигнал до нов остров. Излязъл на брега му и се оказал пред две планини с много дървета по тях. Плодовете на едни приличали на човешки глави, окачени за косите по клоните. Плодовете на други приличали на зелени птици, окачени за краката. Трети дървета светели като пламък — техните плодове приличали на алое и там, където капвала капка от сока им, всичко изгаряло. Видял той там плодове, които плачат, и плодове, които се смеят. И много други чудеса видял Балукия. Край брега на морето забелязал високо дърво. Поседнал под него до мръкване, а когато се стъмнило, се качил на клоните му и се замислил какви чудни творения е създал Аллах. И както седял така, морето се развълнувало и от него излезли морски момичета. Всяка държала в ръката си скъпоценен камък, който блестял като утро. Излезли те от водата, събрали се под дървото, поседнали, засмели се, заиграли, затанцували. Балукия ги заглеждал отгоре, а те се забавлявали до сутринта, а после се върнали в морето. Той слязъл от дървото, намазал нозете си със сока, влязъл в седмото море и пак тръгнал на път. Два месеца вървял, без да види нито остров, нито планина, нито суша, нито долина, не се показвал никакъв бряг в това море. От глад той започнал да лови риба в морето и да я яде сурова. Най-после стигнал до някакъв остров с много дървета и пълноводни потоци. Излязъл на брега и се заоглеждал. Било по пладне. Повървял и забелязал дърво с ябълки. Протегнал ръка да си откъсне и да хапне от тях, но някакво същество му викнало от клоните:

— Пипнеш ли това дърво, хапнеш ли от него — ще те разсека на две!

Погледнал Балукия към него и видял, че е човек, висок най-малко колкото четирийсет дървета. Уплашил се, отдръпнал се и попитал:

— Защо не ми позволяваш да хапна от тези плодове?

— Защото си човек и твоят праотец е Адам! — отговорило съществото. — А Адам е забравил обета си пред Аллах, не се е подчинил на повелята му и е ял от забранените плодове!

— А ти какво си? — запитал Балукия. — Чий е този остров? Чии са тези дървета? Как се казваш?

— Аз се казвам Шарахия! — отговорило съществото. — Този остров и тези дървета са на цар Сахр. Аз съм един от неговите помощници и той ми е поверил острова! А ти кой си? Откъде си се появил по тези краища?

И когато Балукия му разказал историята си от начало до край, Шарахия му донесъл ядене и Балукия се нахранил до насита. После се сбогувал с него и тръгнал на път. Десет дни вървял, пресичал планини и пясъци, докато видял да се вдига облак прах. Тръгнал нататък и стигнал до голяма долина, дълга две седмици път. Чул викове, удари на метал, цвилене на коне. Загледал се и видял човекоподобни същества, яхнали коне, да се бият. Кръв течала като река, гласовете им — като гръмотевици, в ръцете им — копия, пики, мечове, боздугани, лъкове и стрели, всички вплетени във велика битка.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Изплашил се Балукия за живота си. И докато ги гледал, онези го забелязали, разделили се и спрели битката. Приближили до него и започнали да се чудят на вида му. Пристъпил напред конник и го запитал:

— Ти пък какво си? Откъде си дошъл? Накъде отиваш? Кой ти показа този път, за да стигнеш до страната ни?

— Аз съм човек! — отговорил Балукия. — Тръгнах, воден от любовта си към Мохамед, но сбърках пътя и се оказах тук!

— Ние никога не сме виждали човеци! — казал конникът. — Такова нещо не е идвало по тези земи!

— А вие що за божи твари сте? — запитал той.

— Ние сме джинове! — отговорил конникът.

— А кажи ми, рицарю, защо водите тази битка? Къде живеете? Как се наричат тази долина и тази земя?

— Ние живеем на Бялата земя! — отговорил конникът. — Всяка година Аллах ни нарежда да идваме веднъж на това място и да покоряваме неверните джинове!

— А къде е Бялата земя?

— Тя е на разстояние петдесет и седем години от планината Каф. Това място се нарича Шадад бен Ад и ние сме дошли тук, за да побеждаваме. Нашата единствена работа е да възхваляваме и венцеславим Аллах! Имаме цар на име Сахр. Ти трябва да тръгнеш с нас, за да те види и разгледа!

Повели джиновете Балукия към своя стан. Там той видял огромни шатри от зелена коприна. Между тях имало една още по-висока шатра от червена коприна, широка около хиляда лакти, въжетата й били от синя коприна, колчетата й — от злато и сребро. Джиновете го довели до нея. Тя била на цар Сахр. Той седял на огромен трон от червено злато, инкрустирано от бяло злато и скъпоценни камъни. От дясната му страна седели царете на джиновете, а от лявата — мъдреците, емирите, държавните сановници. Царят го зърнал и наредил да го доведат при него. Пристъпил напред Балукия, поздравил го и целунал земята пред него. Цар Сахр отговорил на поздрава му и наредил:

— Приближи се към мене, човеко!

Балукия се приближил. Царят заповядал да му сложат стол и запитал:

— Ти какво си?

— Аз съм човек от племето Израилево! — отговорил Балукия.

— Разкажи ми историята си! — наредил царят. — Кажи ми какво ти се е случило? Как стигна до тази земя?

Разказал му Балукия всичко, което му се било случило по време на пътешествието. Зачудил се цар Сахр на думите му и наредил на слугите да сложат трапеза. Разпънали я те, подредили я, донесли съдини от червено злато, сребро и мед. В едната имало петдесет варени говеда, а в друга — двайсет камили, в трета — петдесет овце, а всички подноси били хиляда и петстотин. Всички започнали да се хранят и той ял, докато се наситил. Слугите вдигнали ястията и донесли плодове. Хапнали и от тях и царят възхвалил Всевишния и го помолил за здравето на неговия пророк Мохамед. Когато чул да се споменава името на пророка, Балукия заговорил на царя:

— Искам да те запитам някои неща!

— Питай, каквото искаш! — съгласил се царят.

— Царю — продължил Балукия, — а вие какво сте? Откъде сте се появили? Откъде знаете за Мохамед, щом се молите за него и го обичате?

— Балукия! — отговорил царят. — Всевишният Аллах е създал ада на седем ката един връз друг. Разстоянието от кат до кат е хиляда години път. Той нарече първия кат Джаханнам и го подготви за непокорните правоверни, които умират без покаяние. Вторият кат се казва Лаза — той е за неверниците. Третият кат е Джахим — той е за Яджудж и Магудж. Четвъртият кат е Саир и той е за племето на Иблис. Петият кат е Сакр и той е за онези, които са забравили да се молят. Шестият кат е Хатма и той е за евреите и християните. Седмият кат е Хауия и той е за лицемерните правоверни. Това са седемте ката на ада.

— Сигурно мъченията в Джаханнам са най-леки, защото той е най-отгоре? — запитал Балукия.

— Да, там са най-леките мъчения. Но и там има хиляда огнени планини, по всяка планина — седемдесет хиляди огнени долини, във всяка долина — седемдесет хиляди огнени града, във всеки град — седемдесет хиляди огнени калета, във всяко кале — седемдесет хиляди огнени кресла, а във всяко кресло — седемдесет хиляди вида мъчения. В никой от кръговете на ада, Балукия, няма по-леко мъчение от това, което има в първия.

Балукия заплакал и запитал:

— Царю, а какво ще стане с нас?

— Ти не се бой, Балукия! — успокоил го цар Сахр. — Онзи, който е обичал Мохамед, няма да гори в огъня. А нас Всевишният ни е създал от огъня. Първите същества, които той създаде за ада, бяха двама негови воини. Единият се казва Халит, а другият — Малит. Халит е с лице на лъв, а Малит — на вълк. Опашката на Малит бе женска и пъстра на цвят като на костенурка, а опашката на Халит бе мъжка и приличаше на змийска. Аллах нареди на тези опашки да се оплетат една в друга и да се слеят в любовна прегръдка. От тази прегръдка се заченаха и родиха змии и скорпиони. Те живеят в огъня и Всевишният чрез тях измъчва онези, които попаднат в ада. А тези змии и скорпиони се чифтосваха помежду си и се размножиха в огромен брой. Тогава Всевишният нареди опашките на Халит и Малит да се слеят отново. Те се сплетоха отново, любиха се, опашката на Малит зачена отново от опашката на Халит и в определения срок се родиха седем женски и седем мъжки чеда. Отгледаха ги, а когато пораснаха, женските се омъжиха за мъжките. Всички се подчиниха на родителите си, само едно се възпротиви. Всевишният го превърна в червей и този червей е Сатаната, Аллах го прокълнал! А бил един от най-приближените — как се молел на Аллах, преди да го изкачи на небесата, за да стане най-приближеният. Иблис бил верен раб на всевишния Аллах. Той станал старши на всички негови приближени. Но когато създал Адам, Аллах наредил на Иблис да му се покори. Не се съгласил Иблис и Аллах го прогонил и проклел. А когато станал баща, от него произлезли дяволите. А от шестте чеда произлезли правоверни джинове. Ние сме от техния корен! Това е нашият произход, Балукия!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Дълго се дивил Балукия на думите на цар Сахр, а после го помолил:

— Царю, ще ми се да наредиш на някого от помощниците си да ме върне в моята страна!

— Можем да направим това, но само ако ни нареди Всевишният! — отговорил царят. — Но ако искаш да си тръгнеш от нас, аз ще ти дам един от моите жребци. Той ще те пренесе до границата на моето царство. Там ще те пресрещнат воините на цар Барахия. Щом видят коня, те ще познаят чий е, ти ще слезеш от него и те ще ни го върнат!

Тъй и сторили. На изпроводяк цар Сахр посъветвал Балукия:

— Пази се и не слизай от коня! Не го удряй и не му викай! Направиш ли това — смятай, че си загазил! Язди го спокойно, докато спре сам. Тогава слез и върви по пътя!

Сбогувал се Балукия и потеглил. Яздил, що яздил и стигнал до границата на владенията на цар Сахр. Там конят спрял, той слязъл от него и изтръскал прахта от дрехите си. Появили се няколко същества, видели коня, повели го и тръгнали нанякъде. Балукия тръгнал след тях. Стигнали до стана на цар Барахия. Влязъл Балукия при него, поздравил го и той му отговорил на поздрава. Гледал Балукия как живее цар Барахия, и видял, че е също като цар Сахр. Донесли ястията, всички започнали да ядат, а Балукия хапнал до насита. Накрая царят запитал:

— Ти кога се раздели с цар Сахр?

— Преди два дни! — отговорил Балукия.

— И знаеш ли какво разстояние си преминал за тези два дни?

— Не знам!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия.

* * *

Цар Барахия казал на Балукия:

— През тези два дни ти си минал разстояние от седемдесет месеца път. Сигурно когато си яхнал коня, той се е изплашил от тебе, защото е разбрал, че си човешко същество! Разкажи ми какво ти се е случило, как си стигнал до тези земи?

Разказал му Балукия всичко, което бил препатил. Изслушал царят разказа му, после дълго му се чудил. И Балукия останал при него два месеца…

* * *

Слушал Хасиб Карим ад-Дин разказа на Змийската царица, дивил се на патилата на Балукия и казал:

— Моля те, нареди на някоя от помощничките си да ме изведе на Горната земя и да се срещна с близки и роднини!

— Слушай, Хасиб Карим ад-Дин! — рекла тя. — Излезеш ли на Горната земя, събереш ли се с близките си, ти ще отидеш в хамама, за да се изкъпеш! А свършиш ли с къпането, аз ще умра, защото то ще е причината за моята смърт!

— Кълна ти се, цял живот няма да стъпя в хамам! — възкликнал Хасиб. — И щом трябва да се изкъпя, ще се къпя само вкъщи!

— И сто клетви да ми дадеш, няма да ти повярвам! — рекла царицата. — Ти си човек, а човекът не държи на дадената дума! И праотецът ви Адам е дал дума на Всевишния, а после я е нарушил! А Аллах е оставил пръстта, от която го е създал, да зрее цели четирийсет дни, поставил е в негово подчинение всичките си ангели! Въпреки това той е нарушил дадената дума, забравил я е, престъпил е повелята на своя бог!

Млъкнал Хасиб и заплакал. Плакал десет дни, после рекъл:

— Разкажи ми какво е станало с Балукия, след като е стоял при цар Барахия десет дни?

И Змийската царица продължила разказа си:

* * *

След като постоял при цар Барахия, Балукия решил да продължи пътя си. Сбогувал се и тръгнал сам из пустините. Дни и нощи пътувал, докато стигнал до висока планина. Качил се на нея и видял един велик ангел, който седял на върха й, повтарял името на всевишния Аллах и се молел в името на Мохамед. Пред ангела стояла дъска, върху която имало написано нещо с бяло и нещо с черно. Той имал две крила — едното се протягало на изток, а другото — на запад. Пристъпил към него Балукия, поздравил го, ангелът отговорил на поздрава му и запитал:

— Кой си ти? Откъде си дошъл? Накъде отиваш? Как се казваш?

— Аз съм един от синовете Адамови, от племето Израилево! — отговорил Балукия. — Пътувам, воден от любовта си към Мохамед, и се казвам Балукия!

— А какво ти се е случило, докато стигнеш до тази земя?

Разказал му Балукия всичко, което бил препатил, и ангелът се удивил на разказа му. После и Балукия запитал:

— Кажи ми какво е написано върху тази дъска. Каква работа вършиш? Как се казваш?

— Аз се казвам Михаил! — отговорил ангелът. — Възложено ми е да сменям на земята деня с нощта и нощта с деня и това ще е моята работа до Деня на възкресението!

Балукия се зачудил на думите му, дивил се и на самия ангел, а после се сбогувал и продължил пътя си. Дни и нощи вървял, докато стигнал до планината Каф. Изкачил се на нея и видял там един велик ангел, който бил като прикован, бил наведен към земята, протегнал ръцете си. Балукия пристъпил към него, поздравил го. Ангелът отговорил на поздрава му и го запитал:

— Кой си ти? Откъде си дошъл? Накъде отиваш? Как се казваш?

— Аз съм от племето Израилево, от синовете Адамови! — отговорил Балукия. — Казвам се Балукия, пътувам, воден от любовта си към Мохамед, но сбърках пътя!

Той му разказал всичко, което му се било случило, и запитал на свой ред:

— А ти кой си? Коя е тази планина? Каква работа вършиш тук?

— Това е планината Каф, която обгръща целия свят — казал му ангелът. — Всяка земя, която Всевишният е създал, е в ръцете ми! Ако Всевишният пожелае на нея да има земетресение, суша, плодородие, война или мир, работата ми е да сторя това, без да мърдам от мястото си. И ръцете ми държат всички жили на земята!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

— А създал ли е Аллах друга земя зад планината Каф освен тази, на която си ти? — запитал Балукия.

— Да! — отговорил ангелът. — Той създаде Бялата земя, която е като сребро и само Всевишният знае докъде се простира тя. Той я засели с ангели, чиято единствена храна и вода е да го възхваляват. Всеки петък вечер те се събират на тази планина и се молят на Аллах цяла нощ. Чрез тези метани в името на вярата си те показват на грешниците от народа на Мохамед правия път и така ще продължават до Деня на възкресението.

— А създал ли е Аллах други планини зад Каф?

— Да! Той е създал планината Каф, която е голяма петстотин години път. Тя е от сняг и студ и предпазва видимия свят от горещината на ада — ако не бе тя, светът щеше да изгори от тази горещина! Зад нея има още четирийсет земи и всяка от тях е четирийсет пъти по-голяма от целия видим свят! Някои от тях са от злато, други — от сребро, трети — от якути. Всяка от тези земи има свой цвят. Аллах е заселил тези земи с ангели, които само възхваляват, възславят и възвисяват Аллах, те молят Аллах за народа на Мохамед, не знаят нито кой е Адам, нито коя е Ева, нито деня, нито нощта… А земите, Балукия, са седем, една върху друга! Създал е един ангел, чиито черти знае само Той, всевеликият и всевечният, и той носи всички тези земи на раменете си. Под него той е сложил бик като скала, създал е и е сложил под него кит, създал е и е сложил под кита велико море. Аллах разказал за този кит на Айса, който го помолил: „Боже, покажи ми този кит, нека да го зърна!“ Наредил Аллах на един от ангелите си да вземе Айса и да го отведе при този кит. Дошъл ангелът при Айса, взел го, довел го до морето, където бил китът, и рекъл: „Ето, виж кита, Айса!“ Погледнал Айса към кита, но не го видял, той минал пред него като мълния. Тогава Аллах запитал Айса: „Видя ли кита, Айса? Разбра ли колко е дълъг, колко е широк?“ „Не го видях, господарю!“, отговорил Айса. „Но мина пред мене огромен бик, дълъг колкото тридневен път — не разбрах що за бик е това!“ „Ех, Айса!“, рекъл Аллах. „Онова, което ти се е мярнало и е дълго колкото три дни път, е само главата на бика! Знай, Айса, че за един ден аз мога да създам по четирийсет кита като този!“

— А какво е създал Аллах под морето, в което е китът? — запитал Балукия.

— Под него Аллах е създал великия въздух, а под въздуха е създал огън. Под огъня е великата змия на име Фалак. Ако не се боеше от Всевишния, тази змия би излапала всичко, което е над нея — и огън, и въздух, и ангела, и неговия товар, без да усети дори. Но когато създал тази змия, Аллах й рекъл: „Искам да ти оставя да пазиш нещо! Отвори уста!“, наредил Бог. Отворила тя уста, той напъхал в корема й целия ад и казал: „Пази там този ад до Деня на възкресението! Когато този ден настъпи, аз ще наредя на ангелите си да дойдат и да оковат ада във вериги, ще наредя на ада да отвори портите си, а когато ги отвори, от там ще изскочи искра, по-голяма от планина! Тя ще изгори всичко грешно по света!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

После Балукия се сбогувал с ангела и тръгнал на запад. Там видял двама, души, които седели пред голяма затворена порта. Приближил се към тях и видял, че единият е с лице на лъв, а другият — на бик[1]. Той ги поздравил, а те го заразпитвали:

— Ти какво си? Откъде си? Накъде отиваш?

— Аз съм човек! — отговорил той. — Пътувам, воден от любов към Мохамед, обаче сбърках пътя. А вие какви сте? И каква е тази порта пред вас?

— Ние сме пазачите на тази порта! — отговорили те.

— А какво има зад нея? — запитал Балукия.

— Не знаем! — отговорили те.

— Заклевам ви в името на великия бог! — възкликнал Балукия. — Отворете ми я да видя какво има вътре!

— Не можем! — отговорили те. — И никое живо същество не може да я отвори освен божия помощник Джибрил, мир нему!

И Балукия се обърнал с молба към Всевишния:

— Боже, прати ми помощника си Джибрил, нека той ми отвори тази порта да видя какво има вътре!

Отговорил Аллах на молитвата му. Наредил той на Джибрил да слезе долу и да отвори портите, пък да види Балукия какво има вътре. Слязъл ангелът при Балукия, поздравил го, пристъпил към портата, отворил я и рекъл:

— Влез!

Влязъл Балукия, пристъпил, а ангелът затворил портата след него и полетял към небесата.

И видял Балукия зад портата велико море — океан, наполовина солено, наполовина сладко. Около него — две планини, и двете от якути. Тръгнал той и стигнал до тях. Видял ангели, които възхвалявали и възславяли Аллах. Той ги поздравил, те му отговорили на поздрава. Запитал ги що за море и що за планини са това, а те му отговорили:

— Това място се намира под божия престол. Това море подхранва с вода всички морета по света. Ние разделяме тази вода и я разпределяме по земята. Солената е за солената земя, а сладката — за плодородната земя. Двете планини са създадени от Аллах, за да пазят това море. И това ще е работата ни до Деня на възкресението — после го запитали: — А ти кой си? Откъде си? Накъде отиваш?

Разказал им Балукия историята си, после ги запитал накъде да върви, а те му рекли:

— Излез от тук по това море!

Измъкнал Балукия сока от онази билка, намазал с него нозете си, сбогувал се с ангелите и тръгнал по морето. Зърнал четири ангела — те вървели по водата като мълнии. Той се изпречил на пътя им, поздравил ги и запитал:

— Кои сте вие? Откъде идвате и накъде отивате?

— Аз съм Джибрил! — отговорил единият. — Този тук е Исрафил, третият е Михаил, а четвъртият — Азраил. В Машрика се е появил огромен змей, който е разрушил хиляда града и е изпоял жителите им! Всевишният ни нареди да отидем, да го хванем и да го запрем в ада!

Зачудил се Балукия на тяхната мощ и продължил пътя си. Пак вървял дни и нощи, докато стигнал до някакъв остров. Изкачил се на брега и тръгнал по него…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Змийската царица за Балукия:

* * *

Изкачил се Балукия на брега, повървял малко и видял недалече хубав момък, от чието лице се излъчвала светлина. Бил седнал между две високи гробници. Отишъл при него, поздравил го, момъкът му отговорил на поздрава.

— Кой си ти? — запитал Балукия. — Как се казваш? Какви са тези високи гробници, между които си седнал? И защо плачеш?

Погледнал момъкът към Балукия, заплакал и рекъл:

— Братко, историята ми е неповторима, разказът ми е удивителен. А ти поседни при мене, разкажи ми какво си видял през живота си, защо си дошъл на това място, как се казваш, къде отиваш, пък после и аз ще ти разкажа патилата си!

Седнал Балукия при момъка и му разказал всичко. Изслушал го момъкът и възкликнал:

— Че ти нищо не си видял в живота си, нещастнико! Аз съм виждал господаря ни Сулейман в неговото време! Видях толкова неща, че не могат да се преброят или пресметнат. Неповторим е моят разказ, удивителна е моята история. Поседи до мене и ще ти разкажа всичко за себе си и как съм стигнал дотук!

Изтръпнал Хасиб Карим ад-Дин, като чул тези думи на Змийската царица, и възкликнал:

— О, Змийска царице, за бога, стига толкова! Не ме заробвай, нареди на някоя от помощниците си да ме изведе на Горната земя! Кълна ти се с най-силна клетва, че цял живот няма да стъпя в хамам!

— Това няма да стане! — отговорила Змийската царица. — Не вярвам на клетвите ти!

Заплакал Хасиб след тези думи, всички змии се разплакали от жалост към него и започнали да увещават своята царица:

— Молим те да наредиш на някоя от нас да го изведе на Горната земя! Нали ти се закле, че цял живот няма да влезе в хамам!

Змийската царица се казвала Ямлиха. Тя се смилила над Хасиб, заклела го да не влиза в хамам, заклел се и той пред нея и тя наредила на една змия да го изведе. Дошла змията, понечила да го поведе, но той се обърнал към Змийската царица с думите:

— Все пак ще ми се да ми разкажеш историята на момъка, при когото спрял Балукия.

И тя заразказвала:

Бележки

[1] Алюзия за божествата в Древен Египет, повечето от които са с животински образи — бел.прев.