Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка на третия шейх за неговото муле

— О, султан и главатар на джиновете! Някога това муле беше жена ми! Случи се така, че цяла година ме нямаше у дома, бях все на път. Върнах се най-после посред нощ и що да видя — черен роб лежи до нея в постелята, двамата си бъбрят, прегръщат се и се гъделичкат. Щом ме зърна, тя скочи, грабна стомна с вода, произнесе някакви думи над нея, напръска ме и рече:

— Излез от този образ и се превърни в куче!

Тутакси се превърнах в куче и тя ме изгони от къщата.

Излязох навън. Вървях, що вървях, стигнах пред една месарница. Месарят ме покани у дома си. Когато дъщеря му ме забеляза, тя закри лицето си от мен и рече:

— Значи мъж водиш и при мен го вкарваш!

— Че къде е този мъж? — запита месарят.

— Това куче е човек, омагьосан от жена! — каза тя. — Но аз мога да го отърва!

— За бога, дъще, спаси го!

Взе тя гърне с вода, произнесе някакви думи над нея, поръси ме и рече:

— Върни се от този образ в първоначалния си лик!

И отново станах човек. Целунах й ръка и рекох:

— Иска ми се да омагьосаш жена ми така, както тя омагьоса мен!

Тя ми даде малко вода и рече:

— Щом я видиш заспала, поръси я с тази вода! Тя ще стане такава, каквато поискаш!

Заварих жена си заспала, поръсих я с водата и казах:

— Нека се обърнеш на муле!

И тя начаса се превърна в муле.

* * *

Обърнал се джинът към мулето и го запитал:

— Това истина ли е?

И мулето кимнало с глава. Джинът се развълнувал и дарил на шейха останалата част от кръвта на търговеца…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

— А да знаете какво ще разкажа следващата нощ, ако царят ме остави жива! — казала тя.

„За бога, няма да я погубя, докато не изслушам и останалите й приказки — те са удивителни!“, казал си царят.

Така прекарали нощта прегърнати до сутринта.

* * *

И ПРЕЗ ТРЕТАТА НОЩ…

Шахразад продължила: