Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

* * *

Кан Макан се превил от смях и рекъл:

— Какъв чудноват разказ, дойке. Не съм чувал досега подобен. Хайде, разкажи ми още нещо!

И тя му заразказвала. Така се изнизала почти цялата нощ. Тогава Бакун си рекла: „Най-сетне сгода да го убия!“ Измъкнала ханджара, но изневиделица влязла майка му. Кан Макан отворил очи и я видял. А пък тя била дошла, защото Када Факан я предупредила, че царят се готви да убие сина й. Била й казала:

— Стринко, тичай! Пази го! Развратната Бакун се готви да го убие!

Робинята се изнизала тихомълком. Не й се вярвало, че е отървала кожата. С лукавата си досетливост разбрала, че някой е предупредил майката.

— Сине! Тази нощ е благословена, защото Аллах те спаси от тая проклетница! — казала майката и му съобщила как е научила за заговора срещу него.

— Мамо, кой смее да посегне на живота ми? — запитал той. — Не виждаш ли, че съм жив и здрав! Но я най-добре да се махнем от тези злодеи и Аллах да прави каквото желае!

Кан Макан напуснал града и се присъединил към везира Дандан. Веднага след това цар Салсан се скарал с жена си Нузхат аз-Заман, която — заедно с дъщеря си — също напуснала града и побързала да догони Кан Макан при везира Дандан. Настигнали ги още Салсанови сановници, които били решили да преминат на тяхна страна.

Отцепниците мислили, мислили и измислили да нападнат ромейския цар Румзан и да покоря земите му. Тръгнали на поход, но паднали в плен след дълги премеждия, за които няма надълго да разказваме[1].

* * *

Когато се съмнало, цар Румзан заповядал да му доведат Кан Макан, везира Дандан и останалите пленници.

— Везире — казал той на Дандан, — сънувах, че съм паднал в един трап, като в черен кладенец! Измъчваха ме така, че не можех да се изправя на крака! Не щеш ли, в краката си видях златен колан. Протегнах ръка и що да видя — в ръката ми два колана! Препасах се с тях, а те пак станаха един!

— Всемогъщи господарю — заговорил Дандан. — Твоят сън показва, че скоро ще откриеш свой изчезнал брат, племенник, братовчед или друг някой от своя род!

Царят огледал Кан Макан, Нузхат аз-Заман, Када Факан, везира Дандан и останалите пленници и си рекъл: „Ако избия тези хора, бързо ще се върна в моята страна и няма да има опасност царството да се изплъзне от ръцете ми“.

Румзан повикал палача и му заповядал да обезглави Кан Макан. Но ненадейно се появила дойката му Марджана и попитала:

— Царю честити, какво си намислил?

— Решил съм да убия пленниците и да хвърля главите им в краката на техните войскари! — отвърнал Румзан. — Така ще приключа решителната битка и бързо ще се върна в страната си!

— Как ти дава сърце да убиеш племенника, сестра си и племенницата си? — попитала тя на ромейски.

— Нещастнице! — викнал царят, пламнал от гняв. — Не помниш ли, че те убиха майка ми, а баща ми отровиха? Нали тогава ти ми даде едно скъпоценно мънисто и ми каза, че то било на баща ми?

— Така е… Обаче нещата са твърде заплетени. Майка ти беше чудна хубавица, а за смелостта й се говореха легенди. Баща ти пък беше Омар ал-Нуаман, владетел на Багдад и Хорасан. Брат ти Шар Кан, също син на Омар ан-Нуаман, бе пратен на война. Той попадна в двореца на майка ти царица Абриза, където прекара цели пет дена. Но Шауахи Зат ал-Дауахи, побърза да каже на баща ти. Майка ти прие исляма от брат ти Шар Кан, а после двамата тайно потеглиха за Багдад. Аз, Рейхана и още двайсет робини я съпроводихме, след като също приехме исляма! Цар Омар ал-Нуаман видя майка ти Абриза и сърцето му пламна от любов по нея. Една нощ той влезе в покоите й и после майка ти забременя с теб. Тя имаше три скъпоценни зърна. Даде ги на баща ти, а той на свой ред даде едното мънисто на дъщеря си Нузхат аз-Заман, второто — на брат ти Дау ал-Макан, а третото — на брат ти Шар Кан. После царица Абриза си взе мънистото от Шар Кан и го скъта за тебе. Когато наближи време да се родиш, тя извика един черен роб на име Гадбан и го помоли да ни придружи. Той ни помогна да излезем от града, но беше голям мръсник, реши да се погаври с нея. Тя пламна от гняв и тъй ти се роди. Робът се уплаши, прободе я с камата си и побягна. Тогава дойде твоят дядо Хардуб, царят на ромеите. Видя, че свидната му дъщеря лежи убита. Пренесохме майка ти и я погребахме в двореца й, а аз те взех при себе си и те отгледах. Окачих на врата ти скъпоценното зърно. Когато порасна, не посмях да ти кажа истината, за да не пламне братоубийствена война! Дядо ти ми заповяда да запазя тайната. Затова и никой не ти каза, че твой баща е цар Омар ал-Нуаман. Когато стана господар на царството, аз вече трябваше да ти кажа, но едва сега се осмелявам да разбуля тайната.

* * *

Чули пленниците думите на робинята Марджана и Нузхат аз-Заман радостно възкликнала:

— Най-сетне те открих, братко мой, царю Румзан, син на баща ни Омар ал-Нуаман и на царица Абриза!

Цар Румзан не знаел къде да се дене от гняв. Но решил да изслуша какво имат да му кажат пленниците. Обърнал се към Нузхат аз-Заман и я помолил да му разкаже патилата си. Думите й съвпаднали с разказа на дойката. Разбрал, че двете жени говорят истината и че той самият е син на цар Омар ал-Нуаман. Смъкнал оковите на сестра си. Преляло сърцето му от братска нежност и към племенника му Кан Макан. Грабнал меча от ръцете на палача, разрязал въжетата и казал на дойката Марджана:

— А сега кажи истината и на тези хора!

И Марджана заразказвала историята. Към края на разказа си тя посочила третото зърно. То висяло на врата на Кан Макан. Дойката се обърнала към цар Румзан:

— Чадо мое! Зърното на врата на ей този пленник е също като онова, което бях вързала на твоя! Той е твоят племенник Кан Макан!

На шията на Нузхат аз-Заман също висяло такова зърно. Тя го показала и цар Румзан се убедил, че е чичо на Кан Макан и син на цар Омар ал-Нуаман.

Така двете войски — на отцепниците и на цар Румзан, се обединили. А царете си рекли:

— Сърцата ни няма да се успокоят и гневът ни няма да стихне, докато не си отмъстим на Зат ал-Дауахи!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че после царете заповядали да се сложат трапези и да се заколи много добитък. Дълго яли, пили и се веселили.

Както си седели доволни и щастливи, съзрели в далечината търговец, който викал за помощ:

— Как можах да остана невредим в страната на неверниците, а да бъда ограбен във вашата страна, която се слави като справедлива и безопасна? Много отдавна съм напуснал родината си. Двайсет години бродя по чужбина! А нося писмо от град Дамаск! Даде ми го покойният цар Шар Кан, комуто подарих една робиня! А пред вратите на Багдад ме пресрещнаха бедуини разбойници, избиха хората ми и похитиха стоката ми!

* * *

Царете обещали да му помогнат. Пратили му сто въоръжени конници. Търговецът тръгнал напред да им показва пътя. На разсъмване навлезли в долина с пенливи потоци и гъсти гори. Разбойниците се били пръснали из нея, след като си били поделили стоката на търговеца. Оставало още малко неподелена плячка. Стоте конници се спуснали към тях и ги обкръжили. Заловили ги — пленниците били триста, все бедуински отрепки. Прибрали стоката на търговеца, вързали ги и ги повели към Багдад. Там цар Румзан и цар Кан Макан седнали един до друг, извикали пленниците и почнали да ги разпитват откъде са и кои са главатарите им.

Разбойниците им отговорили:

— Събрани сме от разни краища и имаме трима главатари.

Посочили ги. Двамата царе задържали главатарите, а останалите пуснали на свобода. Търговецът установил, че една четвърт от стоката му липсва. Двамата владетели обещали да му възстановят загубеното. Той извадил две писма. Едното било с почерка на цар Шар Кан, а другото — на Нузхат аз-Заман. Оказало се, че търговецът бил купил Нузхат аз-Заман от бедуина Хаммад още когато била девица, и я завел при брат й Шар Кан. Цар Кан Макан прочел писмата. Изслушал и историята за леля си Нузхат аз-Заман. Отишъл при нея с второто писмо, което тя някога била дала на търговеца с ограбените стоки. Тя познала писмото и собствения си почерк. Заръчала да възнаградят богато търговеца и поискала да се срещне с него. Той я познал, гостувал й три дена и после отпътувал. Тогава царят наредил да повикат тримата главатари на разбойниците. Попитал ги какви са. Единият пристъпил и казал:

— Аз съм прост бедуин! Похищавах момчета и девици и ги продавах на търговци! Тъй я карах досега!

— Разкажи ни най-интересната случка, която си преживял, когато си отвличал момчета и девици! — рекли царете.

— Най-чудноватото, което съм преживял, беше преди двайсет и две години, когато задигнах едно девойче от Ерусалим. То беше ненагледна хубавица, макар че беше слугиня със стари, износени дрехи. Натоварих я на една камила и отпраших. Исках да я заведа при нашите в пустинята да пасе камилите и да събира тор в долината, но тя се разрева и аз й светнах един. Заведох я в Дамаск. Там я видя някакъв търговец и много я хареса. Продадох му я за сто хиляди дирхама! Той я нагиздил, пременил, отвел я при владетеля на Дамаск, а той я откупил за двойно повече пари!

Царете го изслушали смаяни. Помръкнало лицето на Нузхат аз-Заман и тя се провикнала към брат си Румзан:

— Ей богу, този е бедуинът, дето ме отвлече от Ерусалим! Истина ви казвам!

Грабнала меча и замахнала, но бедуинът се развикал:

— Милост, господари! Не я оставяйте да ме убие! Ще ви разкажа и други чудновати случки!

И им заразправял най-странната случка в живота си:

Бележки

[1] В нито една от достигналите до нас версии няма подробности за тези перипетии, а също и за някои други започнати и незавършени сюжетни линии в разказа. Вероятно са съществували в първообраза, но очевидно са били изгубени още при устните преразкази на „Хиляда и една нощ“ през Средновековието — бел.прев.