Хиляда и една нощ (151)

Приказка на седмия везир за коварствата на една старица

Някога живяла една жена — невиждана хубавица, прелестна девица. Видели я някакви момци разпътници, един от тях я харесал и силно я пожелал. А тази жена се въздържала от плътски наслади.

Случило се тъй, че мъжът й веднъж отпътувал за някаква страна. Всеки ден момъкът започнал да изпраща вести до жената, но тя не му отговаряла. Тогава момъкът отишъл при една старица, която живеела близо до жената, и започнал да й се оплаква — каква страст го била обзела, а как тя бягала от него като газела.

На сутринта старицата отишла при жената и всячески се постарала да спечели приятелството й. Започнала да наминава при нея всеки ден, обядвала и вечеряла, вземала и храна за децата си. И ето че веднъж, като излязла от дома на жената, старицата взела хляб, сложила в него доста лой и подправки, започнала да храни в течение на няколко дни с тази храна някакво улично куче, така че заради нейната грижа и милост то започнало да я следва по петите.

Един ден старицата сложила повече подправки и сланина и нахранила с тях кучето. Хапнало то, но очите му се насълзили от лютивината на черния пипер. То тръгнало зад старицата с разплакани очи. Когато жената видяла кучето да плаче, много се зачудила и запитала:

— Майчице, защо плаче това куче?

— Ех, дъще, то има удивителна история! — отговорила старицата. — Това някога бе жена, моя приятелка и съседка. Към нея се привърза един момък от нейната улица, усети към нея силно влечение и страст, така че се поболя и не ставаше от постелята си. Пращаше й много пъти вест за себе си с надежда, че тя ще се смили и ще го пожали, но тя отказваше. „Дъще!“, съветвах я аз. „Послушай го за всичко, което ти казва, пожалей го, бъди ласкава с него!“ Тя не приемаше съвета ми. Когато търпението на момъка се изчерпа, той се оплакал на някакви свои приятели, те й сторили магия и човешкият й лик се превърна в кучешки. Като видя какво е станало с нея, тя дойде в моя дом, започна да се гали и да ми целува ръцете и нозете. Познах я и й рекох: „Аз те съветвах, но съветите ми не дадоха полза!“ Но като я видях как е, дъще, стана ми жално и я оставих да живее при мене! Ето, тя е такава, каквато я виждаш, и всеки път, когато си спомни какво е била, оплаква себе си!

Изплашила се жената при този разказ на старицата и възкликнала:

— Майчице, колко ме изплаши със своя разказ! Един хубав момък е обхванат от любов към мене. Няколко пъти ми праща вест, а аз все отказвам! Сега се боя да не ми се случи същото както с това куче!

— Пази се, дъще! — рекла старицата. — Аз много се боя за тебе! Ако не знаеш къде живее, кажи ми как изглежда, и аз ще го доведа при тебе! Не позволявай на никое сърце да се огорчава заради тебе!

Описала жената момъка на старицата и тя рекла:

— Ще отида да го потърся! — отишла тя при момъка и му рекла: — Успокой душата си! Аз сложих капан на тази жена. Утре след пладне ела и ме чакай в началото на сокака. Ще отидем в нейния дом и ти ще прекараш весело и доволно целия следобед и следващата нощ!

Много се зарадвал момъкът, дал й два динара и рекъл:

— Когато си задоволя страстите си, ще ти дам десет динара!

Върнала се старицата при жената и й рекла:

— Поговорихме за тази работа и аз усетих, че той много ти се сърди и му се ще да ти направи зло. А аз през цялото време го молех да дойде при тебе утре, когато призоват за обедна молитва!

Много се зарадвала жената и възкликнала:

— Майчице, ако сърцето му се успокои и той дойде при мене по пладне, ще ти дам десет динара!

— Само от мене ще узнаеш за пристигането му! — рекла старицата, а когато се съмнало, я посъветвала: — Приготви обяд, украси се, облечи най-скъпите си дрехи, пък аз ще ти го доведа!

Жената започнала да се облича и да готви гозби. А старицата отишла и зачакала момъка, но той не дошъл. Старицата се разходила насам-натам, но не попаднала на следите му — не знаела, че него ден той от радост бил паднал от коня и си счупил крака. Тогава си помислила: „Какво да правя? Нима гозбите, които е приготвила и парите, които ми е обещала, ще отидат напразно! Не, няма да се оставя тази хитрост да се провали! Я да потърся някой друг и да й го заведа!“

И когато гледала по улицата, видяла красив и хубав момък, от чийто вид личало, че дълго е пътувал. Пристъпила към него, поздравила го и запитала:

— Не ти ли се ще ядене и пиене, пък и жена, която да те чака?

— А къде е това? — запитал момъкът.

— При мен, вкъщи! — отговорила старицата.

Тръгнал човекът след старицата, която не знаела, че той е мъжът на онази жена. Щом спряла пред къщата, тя почукала на вратата и жената я отворила, а когато старицата влязла, избягала, за да се приготви. Въвела старицата мъжа в гостната доста ядосана от станалото. А когато жената влязла и погледнала към човека, който седял до старицата, познала мъжа си и веднага съобразила какво да направи. Смъкнала обувката от крака си и викнала на мъжа си:

— Не такива клетви сме си давали ние! Как смееш да ме лъжеш! Когато разбрах, че си се върнал, аз те изпитах с помощта на тази старица и те вмъкнах в онова, от което те предупреждавах! Сега добре разбрах какви ги вършиш! Ти наруши клетвата между нас! Мислех, че си бил честен към мене, но сега видях с очите си, че ходиш при развратни жени!

Тя го заудряла с обувката по главата, а той отричал всичко и се кълнял, че през живота си не я бил лъгал и че не е правил нищо, в което да го подозира! Така той се кълнял в името на всевишния Аллах, а жена му го била, плачела и крещяла:

— Елате тук, мюсюлмани!

Той й запушвал устата с ръка, но тя го хапела. И мъжът започнал да целува ръцете и нозете й, но тя не се съгласявала да му прости. После подмигнала на старицата тя да задържи ръцете й. Скочила старицата към нея, зацелувала ръцете и нозете й и най-после я усмирила. Когато седнали, мъжът започнал на свой ред да целува ръцете на старицата и да й говори:

— Всевишният Аллах да ти въздаде всякакви блага, че ме отърва от нея!

И дори старицата се дивила на хитростта и коварството на тази жена…