Хиляда и една нощ (136)

Приказка на неволницата за лошия везир и царския син

Научих, царю честити и мъдри, че един цар имал син, когото много обичал, много почитал и предпочитал пред останалите си синове. Един ден синът рекъл:

— Татко, искам да ида на лов!

Заповядал царят да се подготвят за лов, наредил на един от везирите си да излезе с него, да му служи и да изпълнява всичките му повели по пътя. Везирът взел всичко, от което момъкът имал нужда при пътуването си. Тръгнали с тях слуги, прислужници и стражи. Излезли на зелено поле с много трева, пасища и води и с много дивеч по него. Останали там няколко дни. Царският син прекарал приятно и сито. После наредил да се връщат, но точно тогава го отвлякла някаква газела, която се била откъснала от стадото си. Душата му възжелала да я улови. Той последвал газелата. Цял ден я преследвал, докато се мръкнало. Тя изчезнала в някакво пустинно място. Спуснала се нощта над момъка, той решил да се върне, но не знаел накъде да върви. Пренощувал там, а в зори продължил да язди. Станало пладне, зноят го изгорил. И ето че се оказал пред град с високи стени и здрави темели, но опустошен, разрушен, само бухали и гарвани се реели над него. И докато стоял пред него, метнал поглед встрани и забелязал неволница, хубава и стройна, която плачела край една стена. Пристъпил към нея и я запитал:

— Коя си ти?

— Аз съм Тамима, дъщеря на Таббах, който е цар на Кафявата земя! — отговорила тя. — Веднъж излязох по работа, грабна ме ифрит от джиновете и полетя с мене между земята и небето! Срещу него излезе облак от огън, той изгоря, а аз паднах тук! От три дни съм гладна и жадна, но щом те видях, сякаш животът ми се върна!

Когато неволницата произнесла тези думи, обхванало го състрадание към нея, той я качил зад себе си на коня и рекъл:

— Успокой се! Щом всемилостивият всевишен Аллах ме върне при моя народ, и аз ще те върна на близките ти!

Потеглил той и му било леко на душата. По едно време неволницата му рекла:

— Нека сляза от коня, за да си свърша една работа зад тази стена!

Спрял той коня, свалил я, изчакал я, но тя се позабавила, а когато се показала, лицето й било от грозно по-грозно. Когато я видял такава, цялото му тяло се разтреперило, той изгубил ума и дума, изплашил се, побледнял. А неволницата със страшното лице се метнала зад него на коня и запитала:

— Защо така ти се измени лицето?

— Спомних си нещо, което ме поизплаши! — отговорил той.

— А ти застани срещу него с войските и юнаците на баща си!

— Онова, което ме изплаши, не се бои нито от войски, нито от юнаци!

— А ти застани срещу него с богатствата и съкровищата на баща си!

— То не се съблазнява от пари и съкровища!

— Че ти помоли твоя всемогъщ бог, може той пък да те отърве от мене! — присмял му се женският гул.

Вдигнал царският син ръце към небесата и викнал:

— Велики Аллах, на теб се уповавам в тази беда!

Посочил с пръст към нея и тя рухнала на земята, изгоряла като въглен. Момъкът възхвалил Аллах, благодарил му и продължил пътя си. Всемилостивият облекчил пътуването му и му посочил пътя, докато накрая стигнал до страната си. Така той видял баща си, след като се бил отчаял от живота. А всичко това му се било случило по волята на везира, който потеглил с него, за да го погуби по пътя.

— Разказах ти това, царю, за да знаеш, че лошите везири лоши съвети дават! Бъди нащрек срещу такива! — завършила неволницата.

Царят изслушал думите й и наредил да погубят сина му. Тогава третият везир рекъл:

— Днес аз ще отвратя царя от злото! — влязъл той при него и заговорил: — Царю, аз съм твой съветник! Не бързай да погубваш сина си! Успокой се! Сигурно вината му е нищожна, но е раздута пред тебе от тази неволница! Аз знам как жителите на две села се изпобили за капчица мед!

— Как е станало това! — запитал царят.

И везирът заразказвал: