Хиляда и една нощ (76)

Приказка за Уардан месаря

Говори се също така, че по време на царуването на Хаким би амр-Иллах в Кайро живеел човек на име Уардан — търговец на овче месо. Всеки ден при него идвала жена, която му давала по един динар и му казвала:

— Дай ми едно шиле!

Уардан взимал динара и й давал едно шиле. Носачът го поемал и жената си тръгвала. На следната утрин отново се появявала. Така Уардан месарят печелел от нея по един динар на ден. Това траяло дълго. Уардан се замислил коя ли е тази жена, и си рекъл: „Тя купува всеки ден от мене стока за един динар! Нито веднъж не купи по-малко — за дирхами! Нещо не ми харесва“.

Веднъж той попитал носача коя е жената, а той отговорил:

— Аз й се чудя на акъла! Всеки ден ме кара да вземам шиле от дюкяна ти! После купува и други неща за тая сума! От един християнин взима две бутилки вино пак за един динар! След това я придружавам до везировите градини, откъдето пазарува плодове за същите пари, но оттам насетне тя ми връзва очите, за да не гледам накъде отивам. Повежда ме за ръка, накрая ми казва: „Остави нещата тук!“ Държи там друга, празна кошница! Дава ми я, след това ме хваща за ръка и ме връща на мястото, където е завързала очите ми. Развързва ги и ми плаща двайсет дирхама.

И Уардан месарят разказвал:

* * *

Щом настъпи утрото, жената дойде при мен, както й беше обичаят. Тайно я проследих, докато излезе от Кайро. Стигна до везировите градини, върза очите на носача, а аз — пак след нея. Стигнахме до един хълм. Жената застана пред голям камък, свали кошницата от гърба на носача, извади всичко от нея, върна младежа обратно, пак дойде до камъка и го повдигна. Отвори дупка и изчезна в нея. Приближих се до камъка и влязох в дупката. Видях зейнала врата от кована мед и стъпала, които водеха надолу. Спуснах се, стигнах до дълъг коридор, който беше добре осветен. Тръгнах по него и зърнах нещо като врата, която водеше към някаква стая. Там видях, че жената беше заклала шилето, отрязала бе най-хубавите му части и ги вареше в котле. Остатъците хвърли на една мечка. Като свърши с готвенето, тя се нахрани предоволно. Сетне взе да подрежда плодовете — пресни и сухи, взе вино и почна да пие от един стакан, като даваше и на мечката от него в златен тас. Накрая се напи. Мечката стана и взе да се съвкупява с нея, накрая се насити и седна. След малко скочи към жената и взе отново да се съвкупява с нея. Това се повтори двайсет пъти. След това и двамата задрямаха. Тогава си рекох: „Тъкмо сгоден случай за мен!“ В ръката си държах нож, остър като бръснач. Опрях ножа в гърлото на мечката и отрязах главата й. Жената се събуди. Като видя, че мечката е заклана, нададе силен вик.

— Уардане, така ли ми се отплащаш за добрината?

— Ти, жено, сама на себе си си враг! Свършиха ли се мъжете, та вършиш такива гнусотии с тая мечка? — попитах я на свой ред.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Уардан:

* * *

— Уардане — рече жената, — чуй какво ще ти кажа! Ако не ме послушаш, това може да стане причина за твоята гибел!

— Разправяй какво си намислила! — рекох й.

— Заколи ме, както закла мечката — помоли жената. — Вземи от това съкровище, колкото ти душа иска, и си върви по пътя!

— Аз струвам повече от тази мечка! — рекох. — Върни се в лоното на Аллах и се разкай. Аз ще се оженя за тебе и заедно ще прекараме остатъка от дните си с това съкровище!

— Това е невъзможно! — възкликна тя. — Не мога да преживея загубата на мечката! Ако не ме заколиш, ще погубя душата ти!

Хванах я за косата и я заклах. Огледах мястото. Намерих толкова много злато, скъпоценни камъни и бисери, колкото ни един цар не може да притежава. Напълних кошницата на носача, покрих го с връхната си дреха и го понесох. Излязох от съкровищницата и потеглих към Кайро. Изведнъж към мен се приближиха двайсетина от хората на Хаким би амр-Иллах. Зад тях стоеше самият Хаким, който ми рече:

— Хей, Уардане! Ти ли уби мечката и жената?

— Да — отвърнах, — аз ги убих!

— Свали от главата си кошницата и от нищо не се бой! — каза ми той. — Цялото това богатство е твое и никой няма да посмее да ти го отнеме!

Сложих кошницата пред халифа. Той дръпна дрехата, която покриваше скъпоценностите, и ги огледа. После рече:

— Разкажи ми цялата история, макар че я зная, като да съм бил с вас! — разказах му всичко, а халифът рече: — Уардане, я да идем при съкровищата! — тръгнахме двамата, но заварихме вратата затворена. Халифът нареди: — Бутни вратата, Уардане! Тази съкровищница може да бъде отворена само от тебе. Тя се пази от името и от лика ти! — протегнах ръка към вратата и я бутнах. Стори ми се лека като перце. — Слез долу и извади всичките съкровища — рече Хаким. — Защото там може да се спусне само човек с твоето име, образ и качества! Нали ти откри съкровището и уби мечката и жената? Аз знаех за тази работа и очаквах да се случи! Точно така и стана!

Слязох и изнесох всичките съкровища. Халифът отнесе цялото съкровище, а на мене остави кошницата. Взех я и се върнах у дома. Отворих си дюкян на тържището.

* * *

То съществува до наши дни и носи името Тържището на Уардан.