Хиляда и една нощ (49)

Приказка за бълхата и мишката

Разправят, че в дома на един богат търговец си живеела мишка. Една нощ бълха се вмъкнала в постелята на, търговеца. Съзряла тялото му — меко и гладко, и понеже била жадна, смукнала от кръвчицата му. Заболяло го търговецът, събудил се и седнал в постелята си. Извикал слугите. Дотърчали те и трескаво почнали да търсят бълхата. А тя избягала и попаднала в дупката на мишката. Мишката я видяла и попитала:

— Какво те води насам? Та ти не си нито от рода ми, нито от вида ми. Току-виж, че по погрешка ти нанеса повреда тежка!

— Дотърчах в дупката ти от страх да не бъда убита! Не ще ти навлека беда голяма, не ще изгоня те от дома ти с измама! Да те възнаградя за твойта доброта желая, с добро ще ти се отплатя накрая!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила приказката на лисицата:

* * *

Мишката изслушала бълхата и рекла:

— Щом работата е такава, чувствай се като у дома си! Само радост ще намериш тука, злото никога при теб не ще почука. Не съжалявай, че не си се насмукала до насита с кръвта на търговеца, не тъжи, че си останала гладна. Бъди доволна от онова, което ти предлага животът. Така ще бъдеш по-честита!

Между тях се завързало истинско приятелство. Но бълхата пак започнала да се приютява в постелята на търговеца.

Една вечер търговецът се върнал у дома си, донесъл много динари и почнал да ги брои. Щом мишката чула звъна им, подала глава от дупката и ококорила очи. А той скътал динарите под възглавницата си и заспал.

— Каква сполука! Измисли някоя хитрина да пипнем парите! — рекла тя на бълхата.

А бълхата казала:

— Дума ти давам, че ей сега ще го изгоня от къщата му!

Скокнала в постелята му, ухапала го по-силно от всякога. Скочил той, взел да я търси, но нищо не открил. Обърнал се на другата страна, ала тя пак го ухапала. Ядосал се той, рипнал от постелята, отишъл и легнал на пейка пред вратата. Спал там до сутринта, а мишката пренесла динарите и не оставила ни един. Щом пукнала зората, търговецът взел да се вайка за динарите и да обвинява всички в зъл умисъл.

* * *

Лисицата продължила да говори на гарвана:

— Разказах ти тази басня, гарване, като награда за доброто, което ще ми сториш. Така и мишката получила награда за добрината, която сторила на бълхата. Виждаш как богато я дарила, по какъв чудесен начин й се отплатила!

— Благодетелят е свободен да извърши доброто си дело или да се въздържи! — отвърнал гарванът. — Не е длъжен да прави добрини на оня, за когото знае, че после ще го напусне! Нашата работа с теб прилича на приказката за сокола и грабливите птици.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СТО ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказаната от гарвана: