Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за рибаря Халифа и халифа Харун ар-Рашид

Разправят също, че в древни времена в Багдад живял рибар на име Халифа. Бил много беден, почти просяк и никога през живота си не се бил женил. Случило се един ден да вземе мрежата си и да отиде с нея към реката рано сутринта, за да полови риба преди другите рибари. Разтворил я, метнал я веднъж, втори път, но нищо не се хванало. Мятал я цели десет пъти — все празна. Затъжил се рибарят, объркал се и възкликнал:

— Каквото поиска Аллах, такова става!

Ако съдбата хвърли те в беда,

                ти поеми си дъх и изтърпи!

На бога ни велика е мощта —

                след всичко той ще те възнагради!

Щом притеснен си — ти създателя моли, —

с мощта му всяка болка престава да боли!

                Душата ти да не въстава срещу бога,

                че ще ти прати нова той тревога!

После си казал: „Я да хвърля още веднъж, Аллах няма да излъже надеждите ми!“ Метнал пак мрежата, поизчакал, задърпал я и усетил, че е пълна…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато рибарят започнал да дърпа мрежата си по-внимателно, издърпал я и видял в нея маймуна — едноока и куца!

— „Няма сила и мощ освен у Аллаха!“ — възкликнал Халифа. — Какво ми стана през този ден? Но така е било писано от Аллах!

Хванал той маймуната и я вързал за едно дърво. Носел със себе си камшик, вдигнал го и почнал да я бие, но Аллах заставил животното да заговори с човешки глас и то рекло:

— Халифа, не ме бий! Остави ме вързана, хвърли пак мрежата, уповавай се на Аллаха и късметът ти ще се появи!

Халифа метнал мрежата си и усетил, че е пълна като предишния път. Мъчил се, мъчил се, изтеглил я на брега и в нея се оказала друга маймуна — с редки зъби, с почернени очи, с червени къносани ръце, с увит около кръста изпокъсан парцал.

— Хвала на Аллаха, който е сменил рибата в реката с маймуни! — възкликнал Халифа и се обърнал към маймуната, която била вързана за дървото: — Проклетнице, ти ми наблъска в ръцете тази втора маймуна и останах последен просяк без дирхам!

Грабнал той бича, завъртял го три пъти и понечил да го стовари върху маймуната, но тя призовала Аллах да й помогне и му рекла:

— Моля те, заради Аллаха, и помоли тази моя приятелка каквото искаш — тя ще ти помогне да го постигнеш!

Халифа отишъл при втората маймуна и тя му рекла:

— Халифа! Заради мен може да станеш богат! Остави ме тук завързана! Хвърли си пак мрежата, пък аз после ще ти кажа какво да правиш!

Взел Халифа мрежата, хвърлил я, задърпал я и усетил, че пак е тежка. Доста се помъчил с нея, докато я измъкне на сухо, а в нея — трета маймуна, само че тя била червена, на кръста й — синя кърпа, ръцете и нозете й — къносани, очите й — боядисани с черно.

— Хвала на всевеликия Аллах! — възкликнал той. — Днешният ден наистина е благословен! Звездата му ми донесе късмета още с първата маймуна, а книгата си личи още по корицата! Днешният ден е маймунски, никаква риба няма вече в реката! — после се обърнал към третата маймуна: — А ти какво си, нещастнице?

— Аз съм маймуната на евреина Абус Саадат сарафина! Сутрин му пожелавам добро утро и той спечелва пет динара, привечер му пожелавам добър вечер и той печели още пет динара!

— Видя ли, нещастнице, какви добри маймуни си имат хората! — обърнал се Халифа към първата маймуна. — А ти? Казваш ми добро утро с твоето куцане, с еднооката си грозотия, със зловещия си лик — и аз си оставам беден, разорен и гладен!

Грабнал той бича, завъртял го три пъти във въздуха и ха да я шибне, когато маймуната на Абус Саадат викнала:

— Остави я, Халифа, и ела да ти кажа какво да направиш!

Оставил Халифа бича и запитал:

— Какво ще ми кажеш, господарке на всички маймуни?

— Хвърли мрежата в реката, а мен със сестрите ми остави тук да те чакаме! Каквото и да се хване — ела и ми го дай, пък аз ще ти кажа нещо, което да те зарадва!

Халифа взел мрежата, метнал я на рамо и заредил следните стихове:

Търпи и сладостта, но и горчивината —

Аллах си знае работата на земята!

                Нощта в тъга минава като цирей,

                той спуква се — до сутринта ти мине!

Събития летят могъщи, скромни,

но повечето никой ги не помни!

                О, ти си, който хвърля хората в беда,

                но мъките премахва и скърби заличава!

Не искам повече, отколкото си дал,

кой много иска — нищичко не получава!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Халифа хвърлил мрежата и като я издърпал, в нея — риба моруна, голяма като овен! Отнесъл я при маймуната и тя му рекла:

— Донеси малко свежа трева! Сложи половината в кошницата, сложи рибата върху нея и я покрий с останалата! Иди в град Багдад! И преди да стигнеш до пазара на сарафите, не говори с никого, каквото и да те запитат! В дъното на пазара ще видиш сарафницата на моя господар, евреина Абус Саадат, той е шейх на сарафите! Седи в кресло с възглавница зад гърба, пред него — два сандъка — единият е за злато, а другият — за сребро, около него — слуги, роби и неволници! — и маймуната му заръчала какво да говори и да прави.

Той я изслушал и рекъл:

— А тези нещастници, другите маймуни, какво да ги правя?

— Пусни и тях, и мене в реката!

Халифа отвързал маймуните и ги оставил да скочат в реката. Сам той взел рибата, измил я, сложил отдолу зелена трева, покрил я отгоре и я понесъл на рамо, като си пеел следната песничка:

Остави на бога всичко и пред него покори се!

        Що добро извършваш скромно — щастие ще ти даде!

Но с виновни не дружи ти — те виновен ще те сторят!

        Свий езика! Всяка дума може да те предаде!

Влязъл Халифа в Багдад, а хората му подвиквали:

— Хей, Халифа? Как е днес уловът? Кажи де, защо мълчиш? Какво ти става, Халифа?

Той не погледнал към никого. Стигнал пазара на сарафите. Забелязал евреина, който вдигнал поглед към него, познал го и рекъл:

— Поздрави от мен, Халифа! Казвай какво ти трябва! Ако някой те е обидил — кажи ми! Аз ще те придружа при валията и той ще вземе от него дължимото!

— Кълна се в живота на главата ти, предводителю на евреите, няма такова нещо! — отговорил Халифа. — Никой не ме е обиждал, но аз днес хвърлих мрежата в река Тигър на твой късмет и улових ей тази риба!

Той отворил кошницата и поставил рибата пред евреина. Евреинът много я харесал и възкликнал:

— Кълна се в Тората, вчера както спях, видях насън Девата, която ми каза: „Пратих ти хубав дар, Абус Саадат!“ Сигурно е тази риба! А виждал ли я е някой друг?

— Не, кълна се в Аллаха, никой освен тебе не я е виждал! — възкликнал Халифа.

Тогава евреинът наредил на един от слугите си:

— Вземи тази риба, отнеси я у дома — нека Суадар я приготви и изпържи, докато си свърша тук работата!

— Иди, момче, нека стопанката я изпържи! — добавил Халифа.

Слугата взел рибата и я понесъл към дома на евреина. Абус Саадат протегнал един динар към Халифа и му казал:

— Вземи това, Халифа, да нахраниш челядта си!

— Хвала на властника над властниците! — възкликнал Халифа. И сякаш не бил виждал през живота си злато, взел динара, тръгнал си, после изведнъж се сетил за съвета на маймуната, върнал се, хвърлил динара и възкликнал: — Вземи си златото и ми върни рибата! Не искам да ставам посмешище за хората!

Евреинът помислил, че се шегува, но добавил още два динара към първия, обаче Халифа рекъл:

— Давай си ми рибата и стига майтапи! Нима не знаеш каква цена се плаща за такава риба!

Протегнал евреинът още два динара и рекъл:

— Вземи тези пет динара за рибата и не бъди алчен!

Взел Халифа парите и си тръгнал, като се радвал на златото, но изведнъж си спомнил съвета на маймуната. Върнал се при евреина и му хвърлил обратно златото:

— Какво ти става, Халифа, какво още ти трябва? — запитал го той. — Да не би да искаш динарите си в дирхами?

— Не искам нито динари, нито дирхами! — креснал Халифа. — Искам да ми върнеш рибата!

— Рибарю — разсърдил се евреинът. — Ти ми донесе риба, която и динар не струва, аз ти дадох за нея пет динара, а ти все си недоволен! Кажи ми за колко я продаваш!

— Не я продавам нито за злато, нито за сребро! — отговорил Халифа. — Ще я дам само за две думи, които ще ми кажеш!

Очите се обърнали на евреина, дъхът му спрял, той заскърцал със зъби и рекъл:

— Мюсюлманско изчадие! Нима искаш да се разделя с вярата си заради твоята риба!

— Само две твои думи ще ме задоволят! — рекъл Халифа.

— Струва ми се, че ти искаш да приема исляма?…

— Кълна се в Аллаха, евреино — рекъл Халифа, — ако ти станеш мюсюлманин, твоят ислям нито ще помогне на мюсюлманите, нито ще навреди на евреите, а ако си останеш неправоверен, твоето безчестие нито ще навреди на мюсюлманите, нито ще помогне на евреите! Ето какво искам от тебе — изправи се и кажи: „Бъдете ми свидетели, хора на пазара, че аз смених моята маймуна с маймуната на рибаря Халифа, късмета си — с неговия, печалбата си — с неговата!“

— Щом искаш само това, по-леко за мене няма! — рекъл Абус Саадат…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че евреинът Абус Саадат начаса повторил думите, които поискал от него Халифа, после се обърнал към него и запитал:

— Искаш ли още нещо от мене?

— Не! — отговорил Халифа.

— Е, върви си с мир!

Скокнал Халифа начаса, взел кошницата и мрежата и се върнал при река Тигър. Хвърлил мрежата, измъкнал я с голям труд и видял, че е препълнена с най-различни риби. Приближила се до него жена, дала му динар и той й дал колкото трябва риба. Дошъл някакъв слуга — и от него получил динар. Така продължило, докато продал всичката риба за десет динара. Така той всеки ден продавал риба за по десет динара, докато на десетия ден вече бил събрал сто динара злато.

Една нощ рибарят си помислил: „Халифа, всички хора знаят, че си беден човек, рибар, а сега имаш цели сто динара! Непременно ще чуе за това Харун ар-Рашид, ще му го разкаже някой, пък може и пари да му потрябват. Тогава ще прати да те доведат при него и ще ти каже: «Трябват ми малко пари! Научих, че имаш сто динара — я ми ги дай назаем!» Аз ще отговоря: «О, емир на правоверните, аз съм беден човек! Онзи, който ти е казал това, ме е наклеветил! У мене такова нещо няма!» Тогава той ще ме предаде на валията и ще му нареди: «Разсъблечи го, измъчвай го и го накарай да си признае — той ще си каже, че има злато в сандъка!» Измислих и как да се отърва от този капан! Сега ще се удрям с бича, за да се закаля за такива побои!“

А хашишът, който бил дъвкал преди това, му подсказал: „Я се разсъблечи!“ Съблякъл се и грабнал своя бич. Имал и кожена възглавница, започнал веднъж да удря по нея, веднъж по гърба си и завикал:

— Ах, ах, кълна се в Аллаха, празни приказки са това, господарю, те ме клеветят!

От ударите се вдигнал голям шум. Чули съседите и си рекли:

— Защо ли крещи този нещастник! Да не би да са го нападнали крадци и сега да го измъчват!

Отишли при дома му, който бил заключен отвътре, качили се на покрива, промъкнали се през комина и видели, че Халифа е гол и сам се бичува.

— Какво ти става, Халифа? — запитали те. — Какво има?

— Попадна ми някой и друг динар — отговорил Халифа — и се боя да не би да съобщят на халифа Харун ар-Рашид и той да поиска да ми ги вземе. Затуй се калявам да отричам! Нали такива побои ме чакат!

— Я остави тази работа! — разсмели се съседите. — Само дето ни стресна през нощта!

Халифа престанал да се удря и заспал. Като се събудил, понечил да иде и да хвърли мрежата, но си спомнил за стоте динара и си рекъл: „Ако ги оставя вкъщи — ще ги откраднат крадци! Ако ги сложа в пояса си, може някой да ме проследи и да ме убие! Но аз съм измислил много полезна хитрост!“ Зашил той джобче от вътрешната страна на яката на халата си, вързал стоте динара в торбичка и я сложил в това джобче… После взел мрежата и отишъл при река Тигър. Хвърлил мрежата, изтеглил я — била празна. Преместил се на друго място, хвърлил там мрежата — и пак нищо. Така се местел от място на място, докато се оказал на половин ден път от града. Все хвърлял и все празна я вадел. Тогава си казал: „За бога, ще хвърля мрежата още само един път! Или има, или няма!“ Метнал я с голяма сила и торбичката със стоте динара излетяла от яката му, паднала посред реката и течението я отнесло. Пуснал Халифа мрежата, съблякъл се, оставил дрехите си на брега, гмурнал се да търси торбичката. Гмуркал се стотина пъти, задъхал се, но торбичката не намерил. Отчаял се, излязъл на брега и намерил там само кошницата и мрежата. Затърсил си дрехите, но от тях — ни следа! Тогава си казал: „Правилно е казано: преди да тръгнеш на хаджилък, намери си камила!“ Разгърнал мрежата, увил я около себе си и се затичал като разгорещена камила. Бягал назад-напред, разрошен, прашен, като разбунтуван ифрит, изплъзнал се от затвора на Сулейман…

А халифът Харун ар-Рашид си имал приятел златар на име Ибн Кирнас. Всички знаели, че е доставчик на халифа, и всички продавачи на скъпоценности първо на него показвали стоката си. Един ден при него дошъл шейхът на посредниците. Той водел неволница, безкрайно хубава, кръшна и стройна, познавала науките и изкуствата, умеела да реди стихове и да свири на всички музикални инструменти. Златарят я купил за пет хиляди динара, облякъл я с дрехи за хиляда динара и я отвел при емира на правоверните. Неволницата прекарала нощта до него, халифът я изпитал по всички науки и изкуства и видял, че ги познава всичките. Казвала се Кут ал-Кулуб. На сутринта той наредил да платят на Ибн Кирнас десет хиляди динара. Пленила Кут ал-Кулуб сърцето му и той забравил госпожа Зубейда, изоставил всичките си любимки, цял месец седял при нея, като излизал само за петъчна молитва. Разтревожили се държавните първенци и се оплакали на везира Джаафар Бармаки. Изчакал везирът да дойде петък, срещнал се в Голямата джамия с емира на правоверните и започнал да му разказва всякакви истории, пък дано изкопчи какво му е станало. А халифът рекъл:

— Тази история стана с мене не по мое желание — сърцето ми се обърка в мрежата на любовта и сега не знам какво да правя!

— О, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Най-доброто, което имат царете, е ловът! Може да се поразсееш, да я позабравиш!

— Веднага да тръгваме на лов! — наредил халифът.

Когато петъчната молитва свършила, те излезли от джамията, яхнали мулетата си и тръгнали на лов…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Харун ар-Рашид и Джаафар яздели мулетата си и разговаряли, а свитата им ги била задминала. Било много горещо и халифът рекъл:

— Джаафар, гони ме силна жажда! — после забелязал човешка фигура на висок хълм и запитал: — Виждаш ли онова, което виждам и аз?

— Да, емир на правоверните! — отвърнал Джаафар. — Виждам човек! Ще ида при него, ще взема вода и ще ти донеса!

— Моето муле е по-бързо! — рекъл халифът. — Изчакай тук, ще отида сам, ще пийна водица при него и ще се върна!

Подгонил халифът мулето си, то се затичало като вятър в полето или като поток в тясна долина и за миг стигнал до онзи човек. Оказало се, че бил рибарят Халифа. Видял Харун ар-Рашид, че е гол-голеничък, увит в рибарска мрежа, очите му почервенели като огнени факли, бил прегърбен, рошав, прашен като ифрит. Халифът му пожелал мир, той му отговорил, но така гневно, сякаш от устата му лъхнал огън.

— Имаш ли малко водица, човече? — запитал халифът.

— Ти сляп ли си, или си луд? — креснал му Халифа. — Ей там зад хълма е река Тигър!

Халифът заобиколил хълма, спуснал се към реката, напил се, напоил мулето си, после се върнал при Халифа и го запитал:

— Човече, защо седиш тук? Какъв ти е занаятът?

— Този въпрос е още по-глупав от предишния за водата! — отговорил Халифа. — Оръдията на моя занаят са на рамото ми?

— Значи си рибарин!

— Така е!

— А къде ти е халатът? — запитал Харун ар-Рашид. — Къде ти е кърпата за главата? Къде ти е поясът? Къде са дрехите ти?

А нещата на Халифа, които изчезнали, били долу-горе същите. Рибарят си помислил, че именно той му ги е задигнал, върнал се като падаща мълния, хванал мулето му за юздата и викнал:

— Я си ми дай дрехите, стига си си правил майтап!

— За бога, не съм ти виждал нещата! — възкликнал халифът.

А Харун ар-Рашид бил човек с едри бузи и малка уста и Халифа му рекъл:

— А ти по занаят да не си певец или свирач! Я ми дай дрехите с добро, иначе така ще те набия, че ще си оплескаш и осереш дрехите!

Халифа видял тоягата му и си помислил: „За бога, няма да издържа и половин удар от тоягата на този безумен просяк!“ А бил облечен в кафтан от атлаз. Съблякъл го и казал:

— Вземи този кафтан вместо дрехите си!

Взел го Халифа, повъртял го в ръцете си и рекъл:

— Моята дреха струва десет пъти повече от този пъстър халат!

— Облечи го засега, пък аз ще ти донеса дрехите! — настоял халифът.

Взел Халифа кафтана, облякъл го и видял, че му е длъжък. Но той си имал нож, привързан към дръжката на кошницата. Отрязал полите му горе-долу с една трета, така че му стигнал малко под коленете, и рекъл:

— Свирачо, колко ти плаща господарят, да му свириш на заммар?

— Десет златни динара на месец! — отвърнал Харун ар-Рашид.

— За бога, ти ме заставяш да се грижа за тебе! — възкликнал Халифа. — Аз печеля тези десет динара всеки ден! Искаш ли да станеш мой чирак? Ще те науча да ловиш риба, ще си делим печалбата, всеки ден ще вземаш по пет динара, ще ми станеш слуга, а аз ще те защитавам от предишния ти господар ей с тази тояга!

— Съгласен съм! — рекъл Харун ар-Рашид.

— Вържи мулето си, че после с него ще пренесем рибата. Ела, аз ще те науча как става тази работа! — Харун ар-Рашид завързал мулето си, а Халифа затъкнал полите на дрехата си под пояса си и му рекъл: — Вземи мрежата ей така, усучи я около ръката си като мен и я хвърли в Тигър, видя ли как?

Харун ар-Рашид направил така, както му казал Халифа. Хвърлил мрежата в Тигър и задърпал, но не могъл да я издърпа. Пристъпил Халифа до него, задърпал я и той — и двамата не могли да я издърпат.

— Нещастен свирач! — възкликнал Халифа. — Преди аз взех кафтана ти вместо дрехите ми, но този път ще взема мулето ти вместо мрежата ми, ако видя да си я скъсал. И ще те бия с тоягата, докато те видя опикан и осран!

Двамата с много усилия измъкнали мрежата и що да видят — пълна-препълнена с най-различна риба…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато видял рибата в мрежата, Халифа възкликнал:

— За бога, свирачо, ти си отвратителен човек, но ако работиш усърдно, ще станеш велик рибар! Хайде сега яхай мулето си и отивай на пазара и да ми донесеш две кошници! Аз ще пазя рибата, докато се върнеш, а след това ще я натоварим! Имам теглилки и всичко, което ни трябва, ти само ще държиш везните и ще прибираш парите! Тук има риба за двайсет динара! Бързо донеси кошницата!

— Слушам и се подчинявам! — отговорил халифът, оставил рибаря и изключително развеселен, подгонил мулето си.

Стигнал до везира Джаафар, който възкликнал:

— О, емир на правоверните, сигурно си намерил хубава градина и си се поразходил из нея! Иначе защо се забави толкова?

— Случи ми се чудновата история! — отговорил халифът и му разказал за рибаря Халифа.

— За бога, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Аз пък си мислех как да си изпрося от тебе този кафтан! Но аз ей сега ще отида при рибаря и ще го купя!

— Той отряза една трета от дължината му и го развали! — казал халифът. — Но, Джаафар, толкова се изморих от този риболов! Толкова риба налових и тя е на брега на реката при моя господар Халифа, който стои там и чака да се върна и да му донеса две кошници! После ще отида с него на пазара, ще продадем рибата и ще си разделим печалбата поравно!

— О, емир на правоверните! — възкликнал Джаафар. — Аз ще ти доведа тук онези, които ще я купят!

— Джаафар! — възкликнал халифът. — Готов съм да дам по един златен динар за риба на всеки, който ми донесе някоя от рибите, които са пред рибаря Халифа!

И глашатаят викнал сред свитата:

— Отивайте и купувайте рибата на емира на правоверните!

Скокнали всички към брега на реката. И докато Халифа чакал емирът на правоверните да му донесе кошници, хората от свитата изскочили като един срещу него, грабнали рибата като орли, събрали я в обшити със злато кърпички и дори се сбили за нея.

— Няма съмнение, че тази риба е райска! — възкликнал Халифа, грабнал две риби в лявата си ръка и две — в дясната, влязъл до гърло в реката и завикал: — Аллах, заради тези четири риби ли свирачът ще носи цели две кошници!

Приближил се един евнух. Той бил позакъснял, защото конят му се спрял да се изпикае. Видял Халифа в реката, а наоколо не била останала никаква риба.

— Ей, рибарю! — викнал той. — Дай ми онези риби и аз ще ти ги платя! — рекъл евнухът.

— Не ги продавам! — възкликнал Халифа, но когато евнухът измъкнал тоягата си, викнал: — Не ме бий! Парите са по-добро от тоягата!

Хвърлил му рибите, евнухът ги сложил в кърпа, пъхнал ръка в джоба си, но не намерил там ни един дирхам.

— Слушай, рибарю! — рекъл той. — Нямаш късмет, нямам у себе си никакви пари! Но утре ела в двореца на халифа и кажи: „Отведете ме при евнуха Сандал!“ Там ще си получиш късмета!

— Днес е ден благословен! Благодатта му си личеше от заранта! — възкликнал Халифа.

Метнал мрежата си на рамо и се прибрал в Багдад. Минал по пазарищата, хората забелязали дрехата на емира на правоверните и го заоглеждали. Влязъл Халифа в своята улица, а работилницата на халифския шивач била в началото й. Видял шивачът рибаря в халата, който струвал хиляда динара, а той лично го бил ушил, и запитал:

— Ей, Халифа, откъде имаш тази фарджия?

— Взех я от един, когото научих как да лови риба! — викнал Халифа. — Не му отсякох ръката, защото той ми открадна дрехите и ми даде този кафтан вместо тях!

Разбрал шивачът, че халифът се е пошегувал с рибаря, като му е дал тази дреха, а той я помислил за парцал…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че както ни стана известно, халифът бил излязъл на лов, за да се отвлече от неволницата Кут ал-Кулуб. Когато Зубейда разбрала как халифът се е увлякъл по нея, обхванала я ревност, както става с всяка жена. Тя била чакала кога халифът ще отсъства, за да й скрои някакъв капан. Като разбрала, че мъжът й е излязъл на лов, наредила на неволниците да приготвят сладкиши, между които имало най-хубава халва, в която примесила омайно биле. Наредила да поканят Куб ал-Кулуб при нея и да й кажат: „Жената на емира на правоверните чула за теб и иска да й покажеш нещо от изкуството си!“

Кут ал-Кулуб скочила, взела нужните й музикални инструменти и влязла при Зубейда. Тя погледнала и видяла девойка с кръгли бузи и гърди като нарове, с лице като месец, с блестящо чело и черни очи, с лице, което излъчвало светлина, сякаш изтичала от челото й, а мракът на нощта се спущал по къдриците й и въздишката й лъхала на мускус, като клонка се люлеел станът й, като лък се извивали веждите й, устата й била сякаш издялана от корал, както я е описал поетът:

Тя разгневи ли се — и хората умират прави!

Но пък засмее ли се тя — умрели възкресява!

— Добре си дошла, Кут ал-Кулуб! — рекла Зубейда. — Покажи какво можеш, да видим майсторството ти!

Кут ал-Кулуб седнала, взела в ръка дайрето, за което един поет е рекъл:

Дайре! Сърцето къса се в желания,

щом чувам твоя ясен звън — стенание!

           Страстта сърцето грабва наранено.

           О, този звук, така желан, неземен!

Заговори със звуци тежки, леки,

подскачащи отблизо и далеко!

Тя дълго подрънквала и пяла така, че птиците замълчали и засрамени се разлетели. После оставила дайрето и взела шабабата, за която е казано следното двустишие:

Човек наглася я с умели пръсти

и песен тя запява с глас невръстен!

След като развълнувала всичко със звуците на шабабата, тя взела един уд, за който е казано:

От клон зелен роди се удът — да ни весели, —

  на него свирят само благородни и отбрани!

Не всеки пръст ще може вкуса му да задоволи,

  че неговите звуци от метал са изковани!

Опънала тя струните му, сложила всичко в лад — поетът е казал за нея и нейния уд следния куплет:

Опъна силно струните персийски —

        Разбра я даже, който не разбира!

Тя с божи глас да се сравни поиска

        и от устата песен се излива…

Изсвирила четиринайсет лада на уда, толкова пъти изпяла песента под всеки лад и всички останали като замаяни.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Кут ал-Кулуб започнала да показва с ловкостта на ръцете си разни фокуси и прекрасни шеги. Зубейда си помислила: „Не бива да се упреква Харун ар-Рашид, че се е влюбил в нея!“ После я почерпила с халвата, в която било омайното биле. Кут ал-Кулуб хапнала от нея, отметнала глава и паднала на земята като спяща. Зубейда наредила на неволниците:

— Отведете я в някоя стая, докато не я потърся! — след това заръчала на един от евнусите: — Направи сандък и ми го донеси!

Разпоредила се също да се изкопае гроб и да се разпространи вестта, че неволницата се е задавила и е умряла.

По това време халифът се върнал от лов и още от вратата запитал за Кут ал-Кулуб. Един слуга — Зубейда го била предупредила какво да каже — целунал земята пред него и рекъл:

— Господарю! Кут ал-Кулуб се задави с храна и умря!

— Аллах да не ти праща блага вест, зъл роб такъв! — възкликнал халифът, влязъл в двореца и запитал: — Къде е гробът й?

Показали му гроба. Той го прегърнал и заплакал. Останал дълго време на това място. Зубейда разбрала, че хитростта й е успяла, и рекла на евнуха да донесе сандъка. Донесъл го той. Тя се разпоредила да донесат и неволницата. Наместили я в сандъка и жената на халифа наредила на евнуха:

— Продай сандъка! Който го поиска, постави му условие да го купи затворен и после раздай парите като милостиня!

Взел евнухът сандъка, за да изпълни повелята й.

А на сутринта рибарят Халифа си казал: „Днес трябва да отида при онзи евнух — нали се договорихме да го посетя в двореца на халифа!“ Влязъл в двореца и видял там неволници, роби и слуги, едни стояли прави, други седели. Забелязал онзи евнух, който бил взел рибата — седи си, а мъже роби го обслужват. Той се обърнал и съзрял рибаря. Халифа разбрал, че онзи го е видял, и му викнал:

— Какво бе, Рижавия, откачи ли? Такава ли ти е думата?

— За бога, рибарю, прав си! — рекъл евнухът и се засмял.

Сандал искал да му даде нещо и пъхнал ръка в джоба си. Изведнъж се вдигнал шум, той надигнал глава и видял, че везирът Джаафар излиза от халифа. Евнухът скочил на крака и тръгнал насреща му. Двамата започнали да си говорят. Времето минавало, Халифа стоял и чакал, а евнухът се правел, че не го забелязва. Доста дълго чакал рибарят и накрая му направил знак с ръка и викнал:

— Абе, господин Рижавия, дай, че да си ходя!

Евнухът се притеснил да му отговори в присъствието на везира и продължил разговора, сякаш не го забелязвал. А Джаафар също забелязал, че Халифа прави знаци на евнуха, само че не разбирал какво му вика.

— Сандал, какво иска от тебе този просяк? — запитал той.

— Господарю! — заговорил евнухът. — Това е онзи рибар, чиято риба разграбихме на брега на Тигър! — и му разказал каква е работата.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че везирът се усмихнал и казал:

— Този рибарин е дошъл с нуждата си, а ти не я изпълняваш? Нима не го познаваш? Та той е учител и другар на емира на правоверните! Днес той е попритеснен и само този рибар би могъл да го поразвлече! Не го пускай да си ходи, докато не поговоря с халифа!

Отишъл везирът Джаафар при халифа, а евнухът помолил рибаря да не си тръгва. Халифа възкликнал:

— Голяма е милостта ти, няма що! Дойдох да си търся парите, а тук ме запират като някакъв длъжник!

В това време Джаафар казал на халифа:

— Когато излязох от тебе, господарю, тръгнах си към къщи и видях, че твоят възпитател, учител и другар Халифа рибарят стои пред портата, сърди ти се и говори: „За бога, аз го научих да лови риба, той отиде за кошници и не се върна! Така приятелство не се прави, така не се отнасят към учители!“

Халифът се усмихнал, мъката му минала и рекъл:

— За бога, ще направя за него каквото трябва! Ако Аллах желае да му даде чрез мене беда, ще я получи, а ако желае да му даде късмет — все за него ще е! — взел парче хартия, разкъсал я на няколко къса и рекъл: — Напиши, Джаафар, двайсет бележки — от динар до хиляда динара, и още двайсет за всички степени на властта — от най-дребен чауш до халиф, и още двайсет начина за измъчване — от най-лекото наказание до погубване! — Джаафар написал собственоръчно всичко, което му наредил халифът. После емирът на правоверните наредил: — Искам да ми доведат Халифа рибаря! Ще му наредя да изтегли една от тези хартийки и ще му дам онова, което е написано на нея! Ако му се падне халифство, ще се откажа от него и ще го дам на Халифа! Но и не бих го пожалил, ако се окаже, че е изтеглил наказанието бесилка или отсичане на главата!

Джаафар си помислил: „Ами ако на този бедняк му се падне гибел — нали аз ще бъда причината! Но пък да става каквото е пожелал Аллах!“ Отишъл при Халифа, хванал го за ръка да го води, но Халифа загубил ума и дума и си помислил: „Какъв съм глупак, че дойдох при този противен рижав роб, а той ме предаде на това Дебело шкембе!“

— Горко ти, рибарю! — рекъл везирът. — Сега ще застанеш пред емира на правоверните и пазител на светите места!

Погледът на Халифа паднал върху халифа, който седял на трона си. Рибарят го познал, пристъпил към него и казал:

— Бъди здрав, свирачо! Не е хубаво, че ме остави да пазя рибата, а сам отиде и не се върна! А аз не успях да се огледам, когато дойдоха роби и ми разграбиха рибата! Всичко стана заради тебе! Ако бе донесъл бързо кошниците, щяхме да вземем от тази риба сто динара! Днес дойдох тук да си поискам онова, което ми се полага, а ето че ме задържаха! Но кажи ми какво се случи с теб? Теб кой те е задържал тук?

— Ела и си изтегли една от тези хартийки! — усмихнал се халифът.

— Нали искаше да ставаш рибар? Май днес си решил да ставаш звездоброец? — усмихнал се Халифа. — Да знаеш: който има много занаяти, все беден ходи!

— Вземай бързо хартийката без приказки, изпълнявай повелята на емира на правоверните! — викнал му Джаафар.

Пресегнал се Халифа и си помислил: „Вече няма да цаня този свирач да лови с мене риба!“ Взел една хартийка, протегнал я към халифа и рекъл:

— Е, и какво излезе от нея, свирачо?

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът взел хартийката, подал я на везира Джаафар и наредил:

— Чети какво е написано в нея!

— Там е написано: „Да му се ударят сто тояги!“ — отговорил Джаафар.

Халифът наредил да ударят сто тояги на Халифа. Изпълнили повелята му, рибарят се надигнал и рекъл:

— Аллах да прокълне тази игра, Дебело шкембе!

— О, емир на правоверните! — заговорил Джаафар. — Този бедняк дойде при реката — как ще го върнеш жаден? Нека си изтегли още едно късметче, за да си отиде, но не толкова беден!

— Ако той си измъкне късметче със смърт, аз непременно ще го погубя и ти ще бъдеш причина за това! — рекъл халифът.

— Ако умре, поне ще си отдъхне! — рекъл Джаафар и наредил: — Вземи хартийка и моли решение от Аллаха!

Протегнал рибарят ръка, изтеглил хартийка, подал я на Джаафар, а той я прочел и замълчал.

— Защо мълчиш? — запитал халифът.

— О, емир на правоверните! — отговорил той. — На хартийката е написано: „Нищо да не се дава на рибаря!“

— Значи той при нас късмет няма! — рекъл халифът. — Кажи му да се маха от очите ми!

— Заклевам те в името на славните ти прадеди! — възкликнал Джаафар. — Нека да изтегли и трети късмет!

— Нека да изтегли още един, но той ще е последният!

Протегнал ръка рибарят, изтеглил трета хартийка, а в нея било написано: „Да се даде на рибаря един динар!“

— Аз ти исках късмета, но Аллах не пожела да ти даде повече от един динар! — рекъл Джаафар на Халифа.

— Сто тояги за динар е голяма печалба! — възкликнал Халифа. — Аллах здраве да не ти дава!

Халифът се засмял, а Джаафар дал динар на Халифа и го извел навън. При портата го забелязал евнухът Сандал и му викнал:

— Ей, рибарю! Няма ли да разделиш с нас нещичко от онова, което ти даде емирът на правоверните?

— Прав си, Рижавия! — отвърнал Халифа. — Значи искаш да си го разделим! Аз изядох сто тояги и взех един динар — той е половината ми печалба, която ти отстъпвам!

Хвърлил динара на евнуха и си тръгнал с разплакани очи. Евнухът разбрал, че говори истината, и викнал на слугите да го върнат. Довели пак рибаря пред него, той бръкнал в джоба си, измъкнал от там червена кесия, развързал я и я опразнил — вътре имало точно сто динара.

— Вземи това злато за рибата си, рибарю, и си върви!

Зарадвал се Халифа, забравил за боя, взел стоте динара и още динара на халифа отгоре и си тръгнал. И тъй като всевеликият Аллах желаел да се извърши онова, което е предопределил, рибарят минал край пазара и видял голям кръг хора, сред тях седял старец, пред него — сандък, на сандъка седял евнух, а старецът викал:

— Търговци, хора паралии, който бърза — ще спечели! Кой ще плати нещо за този непознат сандък от дома на госпожа Зубейда? Колко ще наддавате?

— За бога, това е опасна работа! — казал един от търговците. — Но вземам сандъка за двайсет динара!

— Петдесет динара! — викнал друг.

Така наддавали, докато цената не стигнала сто динара и посредникът запитал:

— Ще даде ли някой повече?

— Аз давам сто и един динар! — викнал Халифа рибарят.

Търговците помислили, че се шегува, засмели се и рекли:

— Евнух, дай му го за сто и един динара!

— За бога, само на него ще го продам! — викнал евнухът. — Вземи го, рибарю, Аллах да те благослови и давай парите!

Измъкнал Халифа златото, дал го на евнуха и пазарлъкът свършил. Евнухът раздал златото на бедните още там, върнал се в двореца и съобщил на Зубейда какво е направил.

Халифа вдигнал сандъка на рамо, но не могъл да го носи така и затова го вдигнал на главата си. Помъчил се доста, докато го вкара в дома си, дълго се трудил над катинара, не успял да го счупи и си рекъл: „Я да го оставя за утре!“ Понечил да си легне, но не намерил къде, защото сандъкът заемал цялата стая. Легнал отгоре му и усетил, че нещо вътре мърда…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Халифа се изплашил, станал и си рекъл: „Май че вътре са запрени джинове!“ Легнал отново и почувствал, че нещо вътре мръднало по-силно от първия път. Скочил на крака. Нямал лампа, защото нямал пари да си купи, изскочил на улицата и завикал:

— Ей, хора! Елате с лампа! Джинове ме нападнаха!

Присмели му се хората, но му дали лампа. Взел я той, ударил с камък катинара, строшил го, отворил сандъка, а там — девойка като хурия. Тя била омаяна с омайно биле, но от удара му повърнала билето, дошла на себе си, отворила очи, усетила, че й е тясно, и се размърдала. Халифа рибарят се навел над нея и запитал:

— За бога, господарке, откъде си?

Отворила девойката очи и рекла:

— Кой си ти? Къде съм? Нима не съм в двореца на халифа?

— Какъв ти халиф, лудо момиче! — възкликнал Халифа. — Ти си просто моя неволница, днес те купих за сто и един динара, донесох те вкъщи — ти лежеше ей в този сандък!

— Как се казваш? — запитала девойката.

— Казвам се Халифа! — отговорил рибарят. — Само че не знам откъде ми излезе този късмет, като знам, че късметът бяга от мен!

— Стига сме приказвали! — засмяла се девойката. — Имаш ли нещо за хапване?

— Не, за бога! — отговорил Халифа. — От два дни и аз не съм ял и също имам нужда от някоя хапка! Аллах да пази този сандък, който ме направи беден! Вложих в него всичко, което имах, и се разорих!

— Ами помоли нещо от съседите да хапна! Гладна съм!

Излязъл Халифа от къщата и завикал:

— Ей, хора! Съседи, гладен съм и нямам какво да ям!

Един съсед му дал питка, втори — още една, трети — парче сирене, четвърти — краставица: напълнили се полите на халата му. Той сложил всичко пред девойката и рекъл:

— Яж!…

— А как да ям, като няма стомна с вода да пия? — засмяла се тя. — Боя се да не се задавя с някое парче и да умра!

— Аз ще напълня за тебе тази стомна! — казал Халифа, взел стомната, излязъл посред улицата и завикал: — Ей, хора! Дадохте ми да ям, но ми се дощя и да пия — сега ме напойте!

Един му донесъл вода с чаша, друг — със стомна, трети — в шише. Напълнил той стомната си, върнал се у дома и рекъл:

— Ето! Нали вече нямаш други такива желания? Хайде, разкажи ми историята си!

— Аз съм Кут ал-Кулуб, неволницата на халифа Харун ар-Рашид! — рекла тя. — Госпожа Зубейда ревнува халифа от мене, даде ми омайно биле и ме затвори в този сандък! Но това се случи за твой късмет! Ти ще вземеш от халифа много пари за мене и ще станеш богат!

— А това да не е онзи Рашид, в чийто дворец ме задържаха днес? — запитал рибарят. — Онзи свирач с малък хаир и малък ум! Аз по-голям скъперник от него не съм виждал! Той ми удари вчера сто тояги и ми даде един динар всичко на всичко, макар че аз го научих как да лови риба! Той ме измами!

— Забрави тези лоши думи! — рекла девойката. — Следващия път се дръж прилично и ще постигнеш, което искаш!

Аллах свалил от очите на рибаря завесата, за да открие късмета си.

— Слушам и се подчинявам! — рекъл той. — Я легни си поспи!

Легнала си тя, Халифа се опънал до нея до сутринта. Като се съмнало, тя поискала от него дивит, перо и хартия. Халифа й донесъл от съседите. Тя написала писмо до търговеца — приятел на халифа, разказала му, което й се било случило и че се намира у Халифа рибаря, който я купил. Дала написаното на Халифа и му рекла:

— Вземи това писмо и иди на златарския пазар! Дай на Ибн Кирнас златаря това писмо и нищо друго не казвай!

Взел Халифа писмото, намерил търговеца и му протегнал писмото. Търговецът го взел, прочел го и разбрал какво е написано в него…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Ибн Кирнас целунал писмото, скочил на крака и запитал:

— Братко, къде е къщата ти?

— А защо ти е къщата ми? — запитал на свой ред Халифа. — Май искаш да откраднеш неволницата ми!

— Не, напротив, ще купя и на двама ви нещо за хапване!

— Къщата ми е на тази и тази улица! — обяснил рибарят.

— Ама че работа! Аллах здраве да не ти дава, нещастнико! — викнал Ибн Кирнас и наредил на двама от робите си: — Идете с този човек при Мухсин сарафина и му кажете: „Мухсин, дай на Халифа хиляда динара!“ После бързо се връщайте!

Така и сторили. Дал му Мусхин хиляда динара, Халифа ги взел и заедно с робите се върнал в дюкяна на господаря им. Той вече седял на сиво муле, струващо хиляди динари, до него имало още едно също такова, оседлано и обяздено.

— Качвай се на мулето! — викнал Ибн Кирнас на Халифа.

Халифа седнал на мулето, но с лице назад, хванал го за опашката, викнал, а то скочило и го съборило. Присмели му се хората, а той се надигнал и си казал: „Що ми трябва да се качвам на такова голямо магаре!“

Ибн Кирнас го оставил на пазара, забързал при халифа, съобщил му за неволницата, после се върнал, взел я от дома на Халифа и я прибрал в къщата си. Върнал се Халифа сам у дома да си търси неволницата и що да види — хора се събрали пред къщата му и си говорят:

— Днес Халифа съвсем се е побъркал! Трябва да се види откъде има тази неволница!

— Той е просто полудял сводник! Сигурно я е намерил пияна на пътя и я отвел в къщата си, а сега се е скрил, защото знае какъв грях е сторил!

И докато разговаряли — ето ти го и самия Халифа.

— Какво ти е, нещастнико? — викнали му те. — Дойдоха тук някакви роби и взеха неволницата, която си откраднал! Търсиха и тебе, но те нямаше!

— Как така са ми взели неволницата? — ядосал се Халифа.

— Ако им паднеш — ще те претрепят! — казал някой.

Но Халифа сякаш не ги чул. Върнал се тичешком в дюкяна на Ибн Кирнас, видял го да излиза и му викнал:

— За бога, лоша работа си свършил! Ти ми отвлече вниманието, прати робите си и те взеха неволницата ми!

— Абе, откачен такъв! Ела тук и мълчи!

Въвел го той в прекрасния си дом. Халифа видял девойката в златно кресло, а около нея — десет неволници. Ибн Кирнас целунал земята пред нея, а тя го запитала:

— Какво направи с моя нов господар, който ме купи за всичко, което притежаваше?

— Дадох му хиляда динара! — отговорил той и й разказал историята на Халифа.

Девойката се засмяла и рекла:

— Не бъди придирчив към него, той е простичък човек! Ето за него още хиляда динара в дар от мене! И ще вземе от халифа толкова, че ще стане богат!

И докато разговаряли, дотичал пратеник на халифа да прибере Кут ал-Кулуб. Тя тръгнала заедно с Халифа. Влезли двамата при емира на правоверните. Той ги поздравил, разпитал девойката какво й се е случило с онзи, който я бил купил, и тя отговорила:

— Това е човек на име Халифа рибаря, ето го — стои пред вратата! Разказа ми, че имал сметки за оправяне с тебе от съдружието ви в рибарлъка!

Халифът направил знак на Халифа. Приближил се рибарят, целунал земята пред емира на правоверните и му пожелал вечна слава и благополучие. Халифът се засмял и запитал:

— Рибарю, ти наистина ли вчера прави съдружие с мене?

Разбрал Халифа смисъла на думите му, събрал смелост и рекъл:

— Кълна се в онзи, който ти е дал халифата, не знам за такова съдружие! Аз само те гледах и си говорихме!

Халифът се разпоредил да му дадат начаса петдесет хиляди динара в злато и разкошна дреха, обшита със злато, а също така муле и няколко роби. Станал Халифа богат и пребогат. Халифът се зарадвал на появата на неволницата си, но разбрал, че всичко това е работа на Зубейда! Огромен гняв го обхванал и той я изоставил за известно време — не влизал при нея и не преспивал с нея…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато разбрала за гнева на халифа, Зубейда се разтревожила, руменото й лице пожълтяло и когато вече нямала сили да търпи, му пратила писмо, в което се извинявала за постъпката си. В него имало следните стихове:

Прекланям се пред твоето благоволение!

Мен мъка ме гнети, гори ме съжаление!

           О, приеми страстта ми, господарю —

           достатъчно скръбта ми ме изгаря!

Душата иска днес да се пречисти!

Животът мътен е — а тъй бе бистър!

           Живот ми даваш — щом сега простиш ми,

           и смърт — ако живот не разрешиш ми!

Сърди ми се! Виновна съм! Прости ми —

че прошката ни прави по-любими!

Емирът на правоверните прочел писмото и си казал: „Аллах прощава греховете изцяло, а той е всеопрощаващ и милосърден!“ Пратил й той отговор, в който имало прошка, извинение и забрава на миналото. После определил на Халифа петдесет динара заплата на месец и висок сан.

Рибарят излязъл навън, като пристъпвал гордо. Зърнал го евнухът, който му бил дал сто динара.

— Рибарю, откъде имаш всичко това? — запитал го той.

Разказал му Халифа какво му се било случило. Зарадвал се евнухът, че е станал причина за богатството му, и казал:

— А няма ли да ме възнаградиш заради парите, които имаш?

Пъхнал Халифа ръка в джоба си, извадил кесия с хиляда динара и я дал на евнуха, като му казал:

— Вземи си парите и Аллах да те благослови!

Много се учудил Сандал на великодушието на Халифа. А той яхнал мулето, край което притичвали робите му. Народът го гледал и се чудел на голямото му величие. Когато слязъл от мулето, хората го заразпитвали откъде е извадил този късмет, и Халифа им разказал всичко. Купил си дом с красиви колони, много пари похарчил за него, но го направил от хубав по-хубав. Тогава поискал за жена девойка от най-личните семейства. Влязъл в брачната нощ при нея, получил огромно наслаждение и голямо удоволствие. Започнал да навестява през ден и халифа Харун ар-Рашид, който го обсипвал с милости и щедрост. Живял си така в голямо щастие, радост, величие и сладост, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Да бъде славен онзи, който е всевелик и всевечен, който е вечно жив и никога не умира!…