Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
كتاب ألف ليلة وليلة, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2013-2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2014 г.)

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том I)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев

 

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

 

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56

 

ISBN: 954-528-438-2

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

 

 

Издание:

Хиляда и една нощ

Староарабски приказки в два тома

 

Хиляда и една нощ

(Том II)

 

Превод от арабски: Киряк Цонев

 

Книгоиздателска къща „Труд“, 2004

© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.

© Виктор Паунов, художник, 2004 г.

© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.

 

ISBN 954-528-439-0

 

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

Първо издание на „Труд“

Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5

 

Книгоиздателска къща „Труд“

 

Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД

История

  1. — Добавяне

Приказка за Харун ар-Рашид и Бен Кариби

Разправят също, че една нощ емирът на правоверните Харун ар-Рашид рекъл на везира си Джаафар:

— Тази нощ ми се стегна душата! Какво да правя? — а в това време Масрур стоял пред него и се хилел. — На какво се хилиш? — креснал му халифът. — На мен ли се присмиваш, или си полудял?

— За бога, не, о, емир на правоверните! — отговорил Масрур. — Направих това не по своя воля! Вчера излязох пред двореца, стигнах до брега на Тигър и видях там събрали се хора и някакъв човек, който ги разсмиваше. Казва се Бен Кариби. Спомних си негови думи, та ме напуши смях. Моля те, прости ми!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът наредил на Масрур:

— Да ми доведеш този човек начаса!

Излязъл бързо Масрур, намерил Бен Кариби и му рекъл:

— Идвай веднага при емира на правоверните! Но при едно условие… Щом той ти подари нещо, ти ще вземеш четвъртинка, а останалото ще е за мен!

— Нека да е наполовина! — настоял човекът.

— А, не! — възразил Масрур.

— Тогава нека на тебе да е две третинки, а на мене — една!

С големи усилия Масрур се съгласил на това. Влязъл Бен Кариби при халифа и го поздравил, както се полага.

— Ако не ме разсмееш, ще те ударя три пъти ей с тази торба! — казал халифът.

„Абе то ще е по-добре да ме удари с тази торба, отколкото с камшик!“, си помислил човекът, защото си въобразявал, че торбата е празна. Започнал да му приказва смешки, които разсмиват и най-гневните, казал някакви остроти, но емирът на правоверните дори не се усмихнал. Бен Кариби затреперил, изплашил се.

— Сега си заслужи боя! — казал халифът.

Грабнал торбата и го ударил отзад. Но в нея имало четири едри чакъла, всеки тежал по два ратла. Ударът попаднал по врата му, той изкрещял високо, спомнил си за условието с Масрур и викнал:

— Прощавай, емир на правоверните, но нека ти кажа две думи!

— Казвай! — запитал Харун ар-Рашид.

— Масрур ми постави условие! — казал Бен Кариби. — Договорихме се, че една третина от дара, който ще получа от халифа, ще бъде за мене, а двете третини — за него! С голям труд се съгласи на това! Сега моята награда е бой! Този удар беше моят дял, останалите два са за него! Аз си взех моето, а той, ето го къде е застанал — дай си му неговия дял!

Халифът се разсмял, викнал Масрур до себе си и го цапардосал веднъж с торбата, а той му викнал:

— О, емир на правоверните, достатъчно ми е и едната третинка, дай на него останалото, не го ща!

Още по-силно се разсмял халифът и наредил да дадат и на двамата по хиляда динара. Те си отишли предоволни от халифския дар…