Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 101 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
IV
Тази вечер от залива духаше много силен вятър и два часа валя като из ведро. Проблясваха мълнии, а прибоят яростно атакуваше подпорите на къщата. Розовата грамада стенеше, но се държеше. Открих една любопитна подробност — когато океанът започваше да буйства и да гони вълните към брега, раковините замлъкваха. Водата ги изтласкваше толкова високо, че изобщо не им беше до разговори.
Качих се на горния етаж в разгара на феерията от грохот и светкавици — чувствах се като доктор Франкенщайн, когато вдъхва живот на чудовището в кулата на замъка — и нарисувах Уайърман с обикновен черен молив. Едва накрая използвах червения и оранжевия за плодовете в купата. На заден план добавих вратата — на прага й стоеше Рийба и сякаш наблюдаваше Уайърман. Навярно доктор Кеймън би казал, че Рийба символизира мен в света на картината. Може би si, може би no. Последното, което направих, бе да оцветя в синьо глупавите й очи. С това приключих. Роди се още един шедьовър на Фриймантъл.
Останах да съзерцавам портрета чак докато грохотът на гръмотевиците затихна и мълниите, прорязващи небето над океана, хвърлиха прощалните си отблясъци. Уайърман, седнал до масата. Не се и съмнявах, че съм го изобразил в самия край на предишния му живот. Пред него имаше купа с плодове и пистолет, който той използваше за тренировки на стрелбището (тогава не е имал проблеми със зрението), за самозащита или за двете. След като нарисувах оръжието, побързах да го ретуширам и то придоби доста зловещ вид. Беше сам в дома си. Някъде тиктакаше часовник и бръмчеше хладилник. Въздухът бе натежал от аромата на цветя. Мирисът им предизвика отвращение у мен. Звуците обаче бяха по-ужасни. Тиктакането отекваше в ушите ми, сякаш цял взвод войници маршируваха на плац, а хладилникът продължаваше да произвежда лед в един свят, където вече нямаше нито жена, нито деца. Знаех, че скоро човекът до масата ще затвори очи, ще протегне ръка и ще вземе един плод от купата. Ако попаднеше на портокал, щеше да си легне. А вземеше ли ябълка, щеше да натисне спусъка и да си пръсне мозъка.
Попадна на ябълка.