Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 98 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
VII
— Каква е тази шибана твар? — прошепна ми Уайърман.
— Не знам — проплаках. Плачех от страх. — Не, знам. Знам. Погледни към океана, Уайърман.
— Не мога. Не смея да го изпусна от поглед.
Удавникът, който беше видял Уайърман (приятелят ми бе влязъл през отключената входна врата също като него), но спря на три крачки от кухнята, наклони глава и се вгледа в новодошлия, който се бе появил досущ като кавалерията в някой уестърн с Джон Уейн. Зловещата гривна се поклащаше в протегнатата му ръка.
— Господи! — въздъхна Уайърман. — Корабът! Този от картините ти!
— Махай се — изрече съществото. — Ти не си ни нужен. Махай се и ще останеш жив.
— Лъже — прошепнах.
— Кажи ми нещо, което не знам — отвърна Уайърман и повиши глас. И тъй като стоеше точно зад гърба ми, викът му едва не спука тъпанчетата ми. — Напусни веднага! Нарушаваш чужда собственост!
Мъртвецът не каза нищо, но както се опасявах, се оказа невероятно бърз. В един миг стоеше на три крачки от кухненската врата, а в следващия вече беше пред мен и аз дори не видях как преодоля делящото ни разстояние. Вонята на разложение, на водорасли и умряла риба, сварени под палещото слънце, стана непоносима. Почувствах как пръстите му, студени като лед, се впиват в китката ми и закрещях от ужас. Бях потресен не от вледеняващия им хлад, а от мекотата им. Бяха отвратително меки и разплути. Единственото сребърно око се вторачи в мен и сякаш проби дупка в мозъка ми, защото почувствах как съзнанието ми се изпълва с мастилена чернота. После гривната се затвори около ръката ми с безмилостно изщракване.
— Уайърман! — извиках. Но Уайърман беше изчезнал. Беше избягал от мен и тичаше към другия край на хола.