Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 98 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
XI
През нощта ми се присъни, че съм в спалнята, която в продължение на толкова много години бях споделял с Пам. Жена ми спеше до мен и не чуваше дрезгавия глас откъм приземния етаж: „Младоженци, старци, младоженци, старци.“ Звучеше като развалена грамофонна плоча. Разтърсих леко съпругата си, но тя само се обърна на другата страна. Обикновено сънищата казват истината, нали?
Станах и заслизах по стълбите, като се държах за перилата, понеже десният крак не ме държеше. Усещах нещо странно в начина, по който се държах за познатото перило, и когато преодолях последното стъпало, разбрах какво ме смущава. Справедливо или не, живеем в свят на десничари — китарите, училищните чинове и таблата на американските коли са пригодени за тях. Перилата в семейната къща не бяха изключение — намираха се вдясно, защото, макар и моята фирма да ги бе изградила по моите чертежи, жена ми и дъщерите ми бяха десничарки, а мнозинството управлява.
Странното бе, че липсващата ми дясна ръка се плъзгаше по парапета.
„Естествено — помислих си. — Защото сънувам. Също като този следобед. Нали разбираш? Гандолф не беше сън“ — изникна в съзнанието ми нова мисъл, а гласът на непознатия (който се чуваше все по-отчетливо) не спираше да повтаря: „Младоженци, старци.“ Който и да беше, явно беше в дневната. Не исках да влизам там.
„Не. Гандолф изобщо не беше сън — отново си помислих аз. А може би това бяха мислите на фантомната дясна ръка? — Единственото, което ми се присъни този следобед, бе, че го убих.“
Значи не е умрял от ръката ми. Това ли се опитваше да ми каже гласът? Защото аз не вярвах, че Гандолф е напуснал сам нашия свят.
Влязох в някогашната дневна. Не усещах как движа краката си — вървях, както се ходи насън, когато ти се струва, че светът стремглаво се носи назад като на екстравагантен зрителен киноефект. На стария бостънски люлеещ се стол на Пам седеше Рийба, куклата за контролиране на гнева, само че сега „пораснала“ колкото дете. Полюшваше зловещите си меки розови крака, обути с черни лачени обувки с каишки. Безизразните й очи се взираха в мен. Червеникавите й къдрици пружинираха. Устата й беше изцапана с кръв. Не! Макар да сънувах, разбрах, че всъщност не е кръв, а сокът от полусуровия бургер… сокът, който облизах от картонената чинийка, след като изгълтах месото.
„Лошата жаба ни гонеше! — изкрещя Рийба. — Имаше ЖЪБИ!“