Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 98 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
IV
Около по-големите бели керамични парчета и между тях блещукаха купчинки от стрито на сол стъкло. Вдясно имаше две старомодни дървени колички, и двете преобърнати. Вляво на стената беше подпрян тежък ръждясал чук с плесенясала дръжка.
— Някой е вилнял тук — каза Уайърман. — Как мислиш, кой е бил? Емъри?
— Може би — отвърнах аз. — По всяка вероятност.
За пръв път почнах да се питам дали в края на краищата тя няма да ни надвие. Беше ни останала малко дневна светлина, но по-малко, отколкото очаквах, и далеч недостатъчно, за да виждаме добре. А сега… в какво щяхме да удавим порцелановото подобие? В бутилка минерална вода „Евиан“? Всъщност идеята не беше за пренебрегване — тези бутилки бяха пластмасови и според екозащитниците на практика бяха вечни, но не бихме могли да напъхаме през отвора такава фигурка.
— Какъв е резервният вариант? — попита Уайърман.
— Бензиновият резервоар на дъртия „Джон Диър“? Ще стане ли?
При мисълта да удавим Персе в резервоара на стария трактор направо изтръпнах. Сигурно бе продънен от ръждата.
— Не. Не мисля, че ще стане.
Уайърман сигурно усети, че се паникьосвам, защото здраво ме хвана по мишницата.
— По-полека. За всяка болка си има лек.
— Да де, но какъв?
— Ще я занесем обратно в „Гнездото на чаплата“. Там ще измислим какво да я направим.
Само че аз се сетих какво бяха направили бурите с голямата господарска къща, превръщайки я едва ли не във фасада. После се запитах колко контейнера всъщност ще намерим там, особено като се вземе предвид, че до падането на мрака оставаха четирийсет минути, след което „Персе“ щеше да изпрати към нас наказателен отряд. Боже, как можахме да забравим толкова елементарно нещо като съд със здрава запушалка?
— Мамка му! — избухнах и ритнах купчина натрошени парчета. — Мамка му!
— По-кротко, vato. Така нищо няма да постигнеш.
Вярно беше. А на нея би й харесало да ме види ядосан, нали? Дъртият сърдитко Едгар щеше да бъде по-податлив на внушенията й. Опитах се да се взема в ръце, но мантрата „мога да се справя“ не действаше. И все пак друго не ми оставаше. Какво прави човек, когато не може да се осланя на гнева си? Признава истината.
— Добре — казах. — Но понятие си нямам как ще се оправим.
— Спокойно, Едгар — усмихна ми се Джак. — Лесно е.
— Какво ще рече това?
— Доверете ми се.