Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 98 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
III
Към три и половина през нощта усетих, че вече съм капнал от умора. Проснах се на леглото и спах до девет сутринта. Събудих се свеж, бодър и безгрижен. Времето също бе в унисон с настроението ми — очертаваше се първият безоблачен ден от седмица насам. Семейство Баумгартен се приготвяха да отпътуват за дома си, но аз успях да поиграя на фризби с хлапетата им, преди да потеглят. Чувствах се чудесно. Колко приятно бе да се почувствам отново като другите хора, пък макар и само за час.
Съзнанието на Елизабет също се бе прочистило от мъглата. Прочетох й няколко стихотворения, докато тя нареждаше порцелановите си статуетки. Уайърман ни правеше компания и също бе заразен от всеобщото лъчезарно настроение. Струваше ми се, че целият свят се радва на живота. Едва по-късно ми хрумна, че навярно Джордж Кенди Браун е отвлякъл дванайсетгодишната Тина Гарибалди точно когато четях на госпожица Истлейк стихотворението на Ричард Уилбър[1] за прането Любовта ни зове към всичко земно. Бях го избрал, защото сутринта прочетох във вестника, че било най-популярното обяснение в любов по случай Деня на Свети Валентин. Моментът на похищението на Тина Гарибалди бе фиксиран с пределна точност — 15:16 според таймера на видеозаписа. Мисля, че именно тогава прекъснах четенето, за да отпия от чашата със студен зелен чай, след което отново се върнах към стихотворението, което бях открил в интернет.
Складовете зад търговския център „Кросроудс“ бяха снабдени с видеонаблюдение — вероятно с цел да се предотврати кражбата на стоки. Този път обаче те регистрираха кражба на живот. На записа, който телевизиите въртяха с маниакално упорство, се вижда как Тина прекосява контролирания от камери периметър — стройна девойка с дънки и раница на гърба. Най-вероятно е смятала да се отбие в търговския център на път за вкъщи. Убиецът излиза иззад една колона и я хваща за ръката. Тя се обръща към него и сякаш го пита нещо. Браун й кима и я повежда нанякъде. Отначало момичето не се съпротивлява, ала преди да изчезнат зад голям контейнер за отпадъци, се опитва да се изплъзне. Мъжът обаче продължава да стиска китката й и двамата излизат от обсега на камерата. Според съдебния лекар смъртта на девойката бе настъпила приблизително шест часа след отвличането, но ако се съдеше по обезобразения й труп, тези часове навярно й са се сторили цяла вечност.
„Зад отворения прозорец в утринта въздухът изпълнен е със ангели“ — казва Ричард Уилбър в стихотворението „Любовта ни зове към всичко земно“. Но не е така, Ричард. Не е.