Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

II

Отначало изглеждаше, че няма такива шансове. Претършувахме всички стаи на долния етаж и не намерихме нищо — макар че аз за малко не си намерих белята, когато кракът ми хлътна в пода на помещението, което някога вероятно е било трапезария. Уайърман и Джак ми се притекоха на помощ, пък и хлътнах с болния си крак и успях да се подпра на здравия за опора.

Търсенето над земното ниво беше безнадеждно. Стълбището се вдигаше нагоре, но отвъд площадката с разнебитения парапет се виждаше само синьото небе, на чийто фон се полюшваха листата на палмата. Вторият етаж беше в руини, а третия бе само спомен. Тръгнахме обратно към кухнята и нашата импровизирана стълба; разполагахме само с писъмце за доставка на контрабандна пиячка. Имах идея какво може да означава сега, но без да знам местонахождението на Персе, идеята не струваше.

А тя беше тук.

Тя беше наблизо. Иначе защо щеше да ни пречи да стигнем дотук?

Уайърман, който вървеше начело, спря така внезапно, че се блъснах в него. Джак пък се блъсна в мен и без да иска ме блъсна с кошницата.

— Налага се да проверим стълбището — каза Уайърман. Тонът му беше като на човек, който не може да повярва, че се е оказал такъв глупак.

— Моля? — сепнах се.

— Налага се да проверим стълбището за ха-ха. Веднага трябваше да се сетя. Май не съм в час.

— Какво е ха-ха? — попитах аз.

Уайърман зави обратно.

— Ха-хахото в „Дворецът“ се намираше четири стъпала нагоре от подножието на централното стълбище. Идеята — тя каза, че принадлежала на баща й — била помещението да е близо до входната врата в случай на пожар. Там има кутия с катинарче, а в кутията — нищо особено, като се изключат няколко стари сувенири и разни снимки, но някога тя е пазила там завещанието и най-хубавите си бижута. После споделила с адвоката си. Голяма грешка. Той настоял да премести всичко в банкова касетка в Сарасота.

Сега се намирахме в долния край на стълбището близо до купчинката от умрели оси. Вонята на къщата ни заобикаляше. Уайърман се обърна към мен с блеснал поглед:

Muchacho, в кутийката тя пазела и няколко много ценни порцеланови фигурки. — Той огледа разнебитеното стълбище, което водеше към безсмислената разруха и синьото небе. — нали не мислиш… ако Персе е нещо като порцеланова фигурка, която Джон е извадил от дъното на залива… нали не мислиш, че е скрита тук, под това стълбище?

— Струва ми се, че подобна възможност не е изключена. Бъди много внимателен.

— Готов съм да се обзаложа на каквото искаш, че там има ха-ха. Повтаряме онова, което научаваме като деца. — Той подритна умрелите оси с ботуша си — разнесе се звук като от смачкана хартия — и коленичи пред стъпалата. Започна да ги разглежда — първото, второто, третото. Щом стигна до четвъртото, каза: — Джак, подай ми фенерчето.