Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

Как да нарисуваме картина (V)

Не се страхувайте от експериментите; открийте своята муза и й позволете да ви води. Талантът на Елизабет разцъфтяваше, а Новийн — изумителната говореща кукла — се превърна в нейна муза. И когато момиченцето осъзна грешката си, когато гласът на Новийн се промени, вече беше твърде късно. Но в началото всичко бе прекрасно. Срещата с музата винаги носи щастие.

Например тортата.

— Накарай я да падне на пода — казва Новийн. — Накарай я да падне на пода, Либит!

И тя го прави. Защото може. Рисува на пода тортата на леля Мелда. Размазана на пода. Ха! Рисува и леля Мелда, която е сложила ръце на кръста си и явно е ядосана.

Почувства ли Елизабет срам, когато го направи? Почувства ли се засрамена и малко уплашена? Май да.

Знам, че се е почувствала така. Обикновено само въображаемата злина е забавна за децата.

Обаче имаше и други игри. Други експерименти. До онзи случай през 1927 година…

Всички извънсезонни урагани във Флорида се наричат „Алис“. Това е нещо като шега. Но онзи, който връхлетя Залива през март двайсет и седма година, трябваше да бъде наречен „Елизабет“.

Куклата й шепнеше с гласа на нощния вятър, огъващ палмите. Или с приглушеното стържене на раковините под „Розовата грамада“ по време на отлив. Шепнеше, когато малката Либит започваше да се унася. Разказваше й колко забавно ще е да нарисува силна буря. И още нещо.

— Тук има много тайни — казва Новийн. — Много скрити съкровища, които бурята ще извади на бял свят. На татко ще му е интересно да ги намери и разгледа.

И това я убеди. Елизабет не изгаряше от желание да рисува урагани, но да зарадва татко? На такова изкушение не можеше да се устои.

Защото тази година татко почти непрекъснато беше ядосан. Ядосваше се на Ади, която не се върна в колежа след пътуването си до Европа. Ади не искаше да се среща с уважавани хора и да ходи по баловете на дебютантките. Интересуваше я само Емъри… а той според татко изобщо те бе подходящ за нея.

Татко казва:

— Той не е от нашата черга, обикновен чиновник е.

Ади отвръща:

— Не ме интересува, за мен е най-прекрасният мъж на света!

Татко се вбесява.

Скандалите бяха ежедневие. Татко се ядосваше на Ади, а тя — на него. Хана и Мария се ядосваха на Ади, задето си е намерила красив приятел — нищо, че беше доста по-възрастен от нея и обикновен чиновник. Скандалите плашеха близначките. Също и Либит. Леля Мелда повтаряше, че ако не са Теси и Ло-Ло, отдавна да е отишла при роднините си в Джаксънвил.

Знам тези подробности, защото Елизабет ги бе нарисувала.

Накрая бомбата избухна. Ади и Неподходящият младеж избягаха в Атланта, където Емъри си беше намерил работа. Татко буквално побесня. Големите злобарки, които се бяха върнали за уикенда от училището „Брейдън“, го чуха как говори по телефона в кабинета си. Каза на някого, че иска Емъри Полсън да бъде върнат на острова и да бъде бичуван така, че да не остане здраво място по тялото му! И двамата да бъдат бичувани!

След миг обаче татко размисли.

— Не, за Бога — каза. — Да си трошат главите. Тя си избра тази съдба, да си носи последствията.

После се разрази ураганът „Алис“.

Либит усети приближаването му. Усети как вятърът се надигна и понесе облаци, черни като смърт. А самият ураган — проливният дъжд и тътнещите като товарен влак вълни — я изплашиха така, сякаш бе свирнала на кучето си, но вместо него беше дотичал вълк.

После обаче вятърът утихна, слънцето се показа и всичко отново беше наред. Дори стана по-хубаво от преди, понеже след опустошенията от „Алис“ всички забравиха за Ади и Неподходящия младеж (поне за известно време). Елизабет даже чу как татко си тананика, докато двамата с господин Шанингтън разчистваха боклуците на двора. Татко караше малкия трактор, а господин Шанингтън хвърляше в ремаркето палмови листа и клони.

Куклата шепнеше, музата разказваше.

Елизабет ги слушаше и още същия ден нарисува Скалата на вещицата, където според Новийн се намираха съкровищата, разкрити от урагана.

Либит моли татко си да отиде и да ги разгледа, моли го, моли го, моли го. Татко каза НЕ — бил много уморен след разчистването на двора.

Леля Мелда казва:

— Водата мож’ да пропъди умората, господин Истлейк.

Леля Мелда казва:

— Ще туря храна в кошницата и ще идем с момичетата.

После леля Мелда казва:

— Нали я знаете каква е. Щом вика, че там има нещо, мож’ наистина да…

Речено-сторено — отидоха при скалата на вещицата… Татко (носеше отеснелия си бански костюм), Елизабет, близначките и леля Мелда. Хана и Мария вече се бяха върнали в училището, а пък Ади… Ади беше в НЕМИЛОСТ. Леля Мелда носеше червената кошница за пикник. Вътре беше сложила храната, шапките на момичетата, рисувателните принадлежности на Елизабет, харпуна на татко и няколко резервни стрели.

Татко слага плавниците си, нагазва до коленете във водата и казва:

— Много е студено! Няма да издържа дълго, Либит. Къде са тези съкровища?

Либит отвръща:

— Ще ти кажа, но ще ми подариш порцелановата кукла?

Татко казва:

— Дадено, имаш я.

Музата съзря съкровището и момиченцето го нарисува. Бъдещето им бе предопределено.