Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 99 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
IX
На връщане той отново изпадна в странното състояние, обаче Джак не забеляза нищо, понеже не откъсваше очи от пътя. Предполагам, че и Уайърман не си спомняше какво точно се случи. По моя молба се движихме не по натоварената Тамаями Трейл с безкрайните задръствания, а по доста по-тесния и лъкатушещ Кейси Ки Роуд. Бях казал, че искам да видя как луната се отразява във водата.
— Започваш да развиваш характерната за повечето художници ексцентричност, muchacho — подхвърли Уайърман, който се бе излегнал на задната седалка. Явно не искаше да нарушава комфорта си, като слага предпазен колан. — Току-виж си сложил и баретта. — Той произнесе думата като италианец.
— Я си го начукай, Уайърман.
— Чукал съм на изток, чукал съм на запад — замечтано промърмори дългокосият.
Слушах го с половин ухо. Бях като хипнотизиран от луната, която пореше черната вода. Запитах се дали мога да нарисувам онова, което виждах от минивана — луната, напомняща сребърен куршум под самата повърхност на водата.
Бях се замислил над това (може би се бях унесъл в дрямка), но с периферното си зрение улових някакво движение над лунната пътека. Отражението на Уайърман. В първия момент бях осенен от безумната идея, че той мастурбира — така силно се гърчеше. Погледнах изпод око Джак, ала той бе съсредоточен в шофирането — Кейси Ки Роуд е истинска симфония от остри завои.
Обърнах се да погледна какво става на задната седалка. Уайърман не мастурбираше, не спеше и не сънуваше. Несъмнено бе получил епилептичен припадък. През първите десет години от съществуването на компанията „Фриймантъл“ за мен работеше чернокож-епилептик и познавах признаците. Уайърман се тресеше, сякаш през него минаваше електрически ток, ръцете му се мятаха. Премляскваше, сякаш ядеше нещо вкусно, а с очите му се случваше същото, което бях видял одеве. На устните му беше избила пяна, от кървясалото му око се стичаше тънка струйка и се губеше в рошавите му бакенбарди.
Пристъпът продължи двайсетина секунди, после премина. Уайърман примигна, очите му се фокусираха. В продължение на минута-две остана да лежи безмълвно. Щом забеляза, че го гледам, подхвърли:
— Човек убивам за още едно уиски, но май алкохолът няма да ми се отрази добре.
— Ако пиеш още, няма да чуеш звънеца на госпожата… — надявах се, че гласът ми не издава колко съм разтревожен.
— Мостът на Дума Ки е пред нас — обяви Джак. — Почти стигнахме.
Уайърман се понадигна:
— Страхотно си изкарахме, момчета, но сега копнея за кревата си. Май остарявам, а?