Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Duma Key, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Градско фентъзи
- Мистично фентъзи
- Свръхестествено
- Съвременен роман (XX век)
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 98 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стивън Кинг. Дума Ки
ИК „Плеяда“, 2008
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
- — Излишен интервал преди звезда
Статия
По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дума Ки | |
| Duma Key | |
| Създаване | 2008 г. САЩ |
|---|---|
| Първо издание | 2007 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Предходна | Романът на Лизи |
| Следваща | Под купола (Канибали) |
| ISBN | ISBN 978-954-409-282-5 |
бележки
| |
Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.
Сюжет
Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.
А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!
Цитати
- Едгар, кога се чувстваш щастлив?
- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.
- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.
Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън
Чуй, Едгар. Време е за трето действие...
Уайърман
- Сграбчи деня, Едгар...
- И остави деня да те сграбчи...
Уайърман и Едгар Фриймантъл
III
От ifsogirl188 до Efree19
10:19
3 февруари
Скъпи тате!
Толкова съм щастлива, че са харесали картините ти! Ура!☺
Ако ти ПРЕДЛОЖАТ да направиш изложба, хващам първия самолет и идвам при теб, за да присъствам на откриването, пременена с „официална черна рокля“ (имам такава, колкото и да не ти се вярва). Напоследък седя до късно над учебниците, защото — това е тайна! — искам да изненадам Карсън за априлската ваканция. Тогава „Колибри“ ще имат концерти в Тенеси и Арканзас (по думите му турнето е започнало страхотно). Мисля, че ако си взема всички изпити, ще присъствам на концертите в Мемфис или Литъл Рок. Как мислиш?
Тревогите ми по отношение на баптисткото колибри не бяха намалели и според мен Илзе щеше да си навлече само проблеми. И ако бъркаше в преценката си, най-добре беше да разбере възможно най-скоро грешката си. Ето защо — надявах се и аз да не греша — й изпратих електронно писмо, в което казвах, че идеята е интересна, но при условие, че не занемари учението си. (Не можах да се насиля да кажа на любимата си дъщеря, че перспективата да прекара седмица в компанията на приятеля си, и то под надзора на високоморални баптисти, е добра идея). Също така написах, че вероятно е за предпочитане да не споделя плановете си с майка си. Тя отговори моментално.
От ifsogirl188 до Efree19
12:02
3 февруари
Скъпи, скъпи, тате, да не мислиш, че съм ОТКАЧИЛА?
Не, не мислех… но ако при пристигането си в Литъл Рок завареше своя тенор в хоризонтално положение с някой от алтовете, щеше да бъде едно много нещастно момиче. Не се съмнявах, че тогава майка й щеше да разбере и за годежа, и за всичко останало, и щеше да наговори какво ли не за бащинската ми отговорност. И аз самият си задавах доста въпроси на тази тема и накрая стигнах до извода, че е най-добре да не предприемам нищо. Когато става дума за децата ти, от време на време започваш да правиш странни предположения и се надяваш, че всичко някак ще се нареди — и с предположенията, и с децата. Родителите са обиграни в изкуството да изпеят цялата песен само като чуят два-три начални акорда.
Размених няколко писма и със Санди Смит от агенцията по недвижими имоти. В съобщението на телефонния ми секретар Елизабет казваше, че вероятно съм от художниците, които вярват в изкуството, иначе островът не би ме повикал. Исках да чуя от Санди само едно — потвърждение, че ме е призовала само гланцираната рекламна брошура, която показват на всички потенциални наематели с дълбоки джобове в цяла Америка. А може би и по целия свят.
Отговорът й не оправда надеждите ми, ала ще излъжа, ако кажа, че останах изненадан. В края на краищата тази година не бе особено благосклонна към паметта ми. Да не говорим за желанието да вярвам, че събитията са следвали определен път; когато става въпрос за миналото, всички сме склонни да шмекеруваме.
От SmithRealty9505 до Efree19
14:17
8 февруари
Драги Едгар!
Радвам се, че мястото ви е харесало. В отговор на запитването ви съобщавам, че брошурата с вилата на Салмън Пойнт беше една от деветте, които ви изпратих. Другите къщи се намираха във Флорида или на Ямайка. Доколкото си спомням, вие проявихте интерес само към онази на Салмън Пойнт. Казахте, че цената не е от значение и настоявахте да сключим сделката. Дано съм ви била полезна.
Прочетох писмото й два пъти и измърморих:
— Довърши сделката и позволи на сделката да довърши теб, muchacha[1].
Не се сещах какво представляваха другите брошури, ала помнех добре тази, по която бях избрал вилата на Салмън Пойнт. Беше в яркорозова папка. Също като „Розовата грамада“. Спомних си, че вниманието ми не бе привлечено на местността, а от златистия текст по-долу: „ВАШЕТО ТАЙНО УБЕЖИЩЕ НА БРЕГА НА ЗАЛИВА.“ Значи Дума Ки ме бе повикала, така ли?
Май така излизаше.