Стивън Кинг
Дума Ки (234)

XIII

Луната — тлъста и жълта — беше изгряла на източния хоризонт и осветяваше буйната растителност, която покриваше южната част на острова и пълзеше на изток към разрушената къща на Джон Истлейк, в която той някога бе живял с бавачката и шестте си дъщери — достатъчно щастливо, предполагам — преди падането на Либит от понито да промени всичко.

Месечината позлатяваше и скелета с коралови налепи върху стъпканите лозници, които Джак и Уайърман бяха изкоренили, за да разчистят капака към резервоара. Докато гледах останките от Емъри Полсън, изрецитирах един стих от Шекспир, който бях запомнил от гимназията: „На морското дъно баща ти лежи, под пясъка зарит, със перли за очи.“ Джак потрепери, сякаш пронизан от напорист влажен вятър. Този път беше разбрал.

Уайърман се наведе и вдигна тънката ръка. Тя се прекърши, но не чухме никакъв звук. Емъри Полсън бе престоял в океана дълго, много дълго. Харпун стърчеше от арфата на ребрата му. Уайърман го извади, като първо измъкна острието, забито в земята.

— Как щеше да се опазиш от близначките, ако не беше заредил пистолета? — попитах аз.

Уайърман размаха харпуна като кинжал. Джак кимна:

— Аз измъкнах един от колана му и направих същото. Не знам обаче дали щеше да има ефект — те бяха като побеснели кучета.

Уайърман затъкна в колана си сребровърхия харпун, който беше използва срещу Емъри.

— Най-важното сега е да намерим по-добър затвор за новата ти кукличка. Какво ще кажеш, Едгар?

Беше прав. Не можех да си представя, че Персе ще прекара следващите осемдесет години във фенерче марка „Гарити“. Вече се питах колко тънък е щитът между отделението за батериите и оптичната леща. Ами ако кораловият къс, който беше пукнал буренцето при откъсването си от стената? Дали е било случайност, или беше окончателната победа надуха над материята след години търпелива работа? Дали това не беше версията на Персе за прокопаването с лъжица на тунел от килията й?

Все пак фенерчето беше изпълнило предназначението си. Бог да благослови практичният ум на Джак Кантори. Бог да благослови самия Джак.

— В Сарасота има златар, който работи по поръчка — каза Уайърман. — Mexicano muy talentoso — кадърен мексиканец. Госпожица Истлейк има — имаше — няколко негови бижута. Сигурен съм, че можем да му възложим изработката на водонепроницаема тръба от сребро, достатъчно голяма да побере фенерчето. Така ще си подсигурим онова, което застрахователните дружества и футболните треньори наричат „двойна застраховка“. Ще струва майка си и баща си, но какво от това? След като получа наследството от Елизабет, ще бъда богат като Крез. Провървя ми, muchacho.

— La loteria — казах, без да мисля.

— Да — отвърна ми той. — Проклетата лотария. Давай, Джак. Помогни ми да бутна Емъри в дупката.

— Добре, но… — Джак направи гримаса. — Наистина не ми се ще да го докосвам.

Намесих се:

— Аз ще помогна с Емъри, а ти ще държиш фенерчето. Уайърман? Давай.

Двамата избутахме Емъри в дупката, после хвърлихме вътре изпотрошените му кости — поне онези, които успяхме да намерим. Още помня каменната му усмивка, когато тупна в тъмното при невестата си. Разбира се, понякога сънувам този момент. Чувам как Ади и Ем ме зоват от мрака и ме питат искам ли да отида при тях. Понякога се съгласявам. Понякога се хвърлям в онова черно и задушливо гърло, само и само да сложа край на спомените си.

От тези сънища се будя с писъци и опипвам в тъмното с ръка, която вече я няма.