Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

IV

Семейство Баумгартен си заминаха. Кучетата на Годфри не пропуснаха да ги изпратят с лай. Цяла гвардия прислужници проведе генерално почистване на къщата, където бяха пребивавали Баумгартенови. Мъртвата Тина Гарибалди, гола от кръста надолу, бе открита в канавка зад детското бейзболно игрище в Уилк Парк, захвърлена като торба смет. По Шести канал показаха как майка й крещи и с нокти си дере лицето. На мястото на семейство Баумгартен пристигна семейство Кинтър. Младежите от Толидо освободиха вила № 39 и там се нанесоха три възрастни жени от Мичиган. Те се оказаха големи веселячки и всеки път, щом виждаха Уайърман или мен, подвикваха: „Здрасти!“ Нямах представа дали използват наскоро инсталирания безжичен интернет, но първия път, когато играх скрабъл с тях, ме нагостиха с обяд. Кучетата на Годфри ги лаеха неуморно, щом излезеха на следобедна разходка. Един човек, който работеше на автомивката „И-Зи Джет“ в Сарасота, се обади на полицията и каза, че човекът на видеозаписа от охранителните камери прилича на колегата му Джордж Браун, известен с прякора Кенди. На Свети Валентин Кенди Браун напуснал работа в два и половина под предлог, че е болен. Автомивката „И-Зи Джет“ се намираше на една пресечка от търговския център „Кросроудс“. Два дни след Деня на влюбените влязох в кухнята на „Двореца“ и заварих Уайърман да седи до масата; беше отметнал глава и отново се гърчеше. Когато кризата отмина, той заяви, че се чувства прекрасно. Заявих, че изобщо не изглежда прекрасно, а той каза да си гледам работата. Никога досега не ми бе говорил с такъв тон. Вдигнах ръка, изпънах три пръста и го попитах колко са. Той отвърна, че са три. Повторих експеримента, но с два пръста, и Уайърман пак отговори правилно. Реших — не без известни колебания — да не задълбавам. Отново си напомних, че не съм му настойник. Нарисувах номер две и номер три. В номер две в малката лодка се носеше синята рокля на Рийба, ала аз бях сигурен, че това всъщност е Илзе. А в номер три не можеше да става и дума за съмнение. Момиченцето беше сламенорусо като Илзе в детството й, носеше моряшка блузка с фестонирана якичка (помнех я много добре, понеже дъщеря ми беше с нея, когато един неделен следобед падна от ябълковото дърво в двора и си счупи ръчичката). В номер три ветроходът се бе обърнал и се виждаха първите букви от името му, написани на носа: „ПЕР“. Нямах никаква представа какво ще последва по-нататък. На тази картина за първи път се появи харпунът на Джон Истлейк. Беше зареден и поставен на една от скамейките в лодката. На осемнайсети февруари дойде един приятел на Джак, за да му помогне с някакъв ремонт. Кучетата на Годфри яростно залаяха непознатия и само чакаха той да се приближи, за да му заръфат задника през хипхопърските дънки. Полицията разпита жената на Кенди Браун (и тя го наричаше Кенди, всички го наричаха Кенди; вероятно бе предложил и Тина Гарибалди да го нарича Кенди, преди да я изтезава и убие) за местонахождението му в следобеда на Свети Валентин. Тя съобщи, че не бил добре, но излязъл някъде. Прибрал се към осем вечерта или малко по-късно. По случай Деня на влюбените й подарил кутия шоколадови бонбони — бил непоправим романтик! На двайсет и първи февруари поклонниците на кънтри музиката се качиха в спортната си кола и отпрашиха на север, откъдето бяха дошли. Вилата им остана празна. Уайърман заяви, че това свидетелства за миграцията на прелетните птици. Добави, че на Дума Ки въпросният момент настъпва винаги по-рано, понеже на острова няма ресторанти и туристически атракции („Дори и една пършива ферма за алигатори няма!“). Кучетата на Годфри продължаваха да лаят, сякаш за да напомнят, че да, пришълците бяха намалели, но не всички си бяха заминали. В същия ден, когато съседите ми напуснаха острова, полицаите позвъниха на вратата на Кенди Браун със заповед за обиск. По новините на Шести канал съобщиха, че представителите на властта иззели някои вещи. Ден по-късно трите възрастни жени отново ме нагостиха с обяд след играта на скрабъл; не ги победих, но пък научих думата кивиут[1].

Прибрах се и включих телевизора. По Шести канал предаваха извънредна емисия новини. Кенди Браун беше арестуван. Според „източници, близки до разследването“, сред конфискуваните от дома му вещи имало бельо, изцапано с кръв. Предстоеше неизменният ДНК-анализ, ала Кенди Браун не пожела да го изчака. На следващия ден вестниците цитираха признанието му: „Надрусах се и извърших нещо ужасно.“ Прочетох дописката, докато пиех сутрешния си сок. Над статията бе поместена прословутата снимка от записа на охранителната камера, която вече ми беше позната като фотографията, запечатала убийството на Кенди: Кенди държи Тина Гарибалди за китката, а тя го гледа въпросително. Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, без да откъсвам очи от снимката. Ужасната смърт на Тина бе обсебила мислите ми. Обаждаше се Уайърман. Попита мога ли да отида в хасиендата. Казах му да ме чака и тъкмо щях да затворя, но осъзнах, че гласът му е някак променен. Попитах какво се е случило.

— Май ослепях с лявото око, muchacho. — Той се засмя. Смехът му беше странен, изпълнен с отчаяние. — Знаех, че натам вървят нещата, но въпреки това съм потресен. Предполагам, че всички се чувстваме по този начин, когато се събудим и разберем, че… — Той си пое дълбоко дъх. — Можеш ли да дойдеш? Опитах се да се свържа с Ан-Мари, но са я повикали по спешност при пациент и… можеш ли да дойдеш, Едгар? Моля те.

— Тръгвам веднага. Горе главата, Уайърман. Дръж се!

Бележки

[1] Тъкан от козина на мускусен бик. — Б.пр.