Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

IV

След около седмица Том Райли отново ме навести. Листата на дърветата вече променяха цвета си и продавачките закачаха плакати по случай Хелоуин, когато се отбих в супермаркета да си купя първия скицник, откакто завърших колежа… глупости, откакто бях в гимназията.

Онова, което си спомням най-ясно от посещението на Том, бе, че изглеждаше смутен и объркан.

Предложих му, бира и той прие. Върнах се от кухнята и го заварих да разглежда графиката, която бях сътворил с перодръжка и туш — три палми, открояващи се на фона на океана, а на заден план — част от верандата на къща.

— Не е зле — отбеляза Том. — Ти ли го нарисува?

— Не, елфите — отвърнах. — Идват през нощта. Кърпят ми обувките и понякога рисуват картини.

Той се засмя малко пресилено и остави рисунката на бюрото ми.

— Не ми прилича много на Минесота — подхвърли.

— Прерисувах я от една книга — поясних. Всъщност бях използвал фотография от рекламна брошура на агенция за недвижими имоти. На снимката беше къщата в „местен“ стил в Салмън Пойнт, Флорида. Бях я наел наскоро за една година. Никога не бях ходил в този щат, дори и през отпуските, но фотографията пробуди нещо в мен и за пръв път след злополуката изпитах приятно предчувствие. — Какво те води насам, Том? Ако е свързано с бизнеса…

— Всъщност Пам ме помоли да дойда. — Той наведе глава. — Не ми се искаше, но не можех да й откажа. В името на миналото, нали разбираш?

— Разбирам. — Том говореше за времето, когато компанията „Фриймантъл“ бе само три пикапа, булдозер и много мечти. — Е, казвай. Няма да те изям.

— Взела е адвокат. Настоява да се разведете.

— Не съм и помислял, че ще се откаже. — Това бе самата истина. Още не си спомнях, че съм се опитал да я удуша, ала помнех гневния й поглед, когато разказваше за случилото се. Пък и знаех — науми ли си нещо Пам, никога не се отказва.

— Пита дали смяташ да ангажираш Бози.

Не можех да не се усмихна. Уилям Боузман Трети бе елегантният шейсет и пет годишен адвокат с грижливо оформен маникюр и с папийонка, работещ в юридическата фирма, обслужваща компанията ми. Ако узнаеше, че през последните двайсет години с Том го наричахме Бози, навярно щеше да получи удар.

— Дори не съм мислил за адвокат. Какво иска тя?

Том изпи бирата си и остави чашата до недовършената ми графика. Страните му бяха пламнали.

— Тя се надява, че ще се разделите културно, без скандали. Каза: „Не искам да съм богата и не възнамерявам да се пазаря за всеки долар. Искам само както винаги да се отнесе справедливо към мен и момичетата. Ще му предадеш ли?“ Ето — предадох ти. — Той вдигна рамене.

Станах, отидох до големия прозорец между хола и верандата и се загледах в езерото. Скоро щях да отида в своята „флоридска къща“, каквото и да означаваше това, и да се любувам на Мексиканския залив. Запитах се дали гледката ще е по-хубава и по-различна от тази. Реших, че най-малкото ще е по-различна… поне отначало. Искаше ми се всичко да бъда по-различно. Когато се обърнах, Том Райли се бе променил до неузнаваемост. Първо си помислих, че го е заболял стомахът, после разбрах, че се опитва да сподави сълзите си.

— Том, какво има? — промълвих.

Той поклати глава и понечи да каже нещо, но само изхриптя. Прокашля се и опита отново:

— Шефе, не мога да свикна, че едната ти ръка я няма. Толкова ми е жал за теб.

Думите бяха изречени тъй непринудено, спонтанно и мило, че ме пронизаха право в сърцето. Мисля, че в този момент и двамата бяхме на път да се разплачем като двойка гейове в шоуто на Опра Уинфри.

Досмеша ме и това ми помогна бързо да се взема в ръце.

— И на мен ми е жал, но се справям някак си. Честна дума. Сега си допий тъпата бира, че ще стане на пикня.

Той се засмя и наля в чашата си останалата бира „Грейн Белт“.

— Предай на жена ми моето предложение. Ако е съгласна, ще уредим всичко сами, без адвокати.

— Сериозно ли говориш, Еди?

— Да. Ти ще изчислиш на колко възлизат активите на кампанията. Жена ми и момичетата ще получат седемдесет и пет процента от сумата, останалото е за мен. Що се отнася до развода… в Минесота това не е проблем. Ще отскочим до книжарницата да купим наръчника „Развод за начинаещи“.

Той се опули насреща ми.

— Има ли такава книга?

— Не съм я търсил в каталозите, но ако няма, ще ти изям портите.

— Фразата е „Яж ми шортите“[1].

— Не казах ли шорти?

— Няма значение, Еди, ще изгубиш цялото си състояние.

— Дреме ми на питката. Или на патката, ако има някаква разлика. Все още държа на компанията, която процъфтява, понеже се управлява от кадърни хора. Колкото до състоянието ми, ще спестим някой и друг долар от адвокати, които винаги обират каймака за наша сметка. Ако живеем разумно, парите ще са достатъчни за всички.

Том допи бирата си, без да откъсва поглед от мен.

— Понякога се питам дали си същия човек, за когото работех по-рано…

— Този човек загина при злополуката — отвърнах.

Бележки

[1] Коронната фраза на Барт Симпсън от анимационния сериал „Семейство Симпсън“. — Б.пр.