Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

IV

Минесотската мафия седеше мълчаливо край дългата маса в „Бей Айлънд Рум“ и още преди Пам да се изправи, осъзнах, че по време на отсъствието ми не са говорили само за мен. Бяха провели съвещание.

— Връщаме се обратно — обяви Пам. — Във всеки случай, повечето от нас. Слоботникови искат да отидат в „Дисни Уърлд“, след като така и така са тук, а Джеймисънови — да отскочат до Маями…

— И ние тръгваме с тях, тате — обади се Мелинда. Тя държеше Рик за ръката. — Оттам също ще можем да отлетим за Париж, а и билетите ни ще са доста по-евтини от тези, които ти ни резервира.

— Мисля, че можем да си позволим тези разходи — отвърнах, но вече не се усмихвах. Изпитвах някакво странно съчетание от облекчение, разочарование и страх. В същото време почувствах как обръчите, стягащи главата ми, се разхлабиха и започнаха да падат. Главоболието ми изчезна като с магическа пръчка. Вероятно трябваше да благодаря на зомига, но обикновено препаратът нямаше толкова бърз ефект, дори и да го поемех с голямо количество кофеин.

— Имате ли новини от вашия приятел Уайърман? — избоботи Кеймън.

— Да, оставил ми е съобщение на телефонния секретар.

— И как е той?

Уф. Това си беше дълга история.

— Справя се, урежда погребението… и Джак му помага… но е потресен.

— Отиди да му помогнеш — обади се Том Райли. — Мисля, че няма да откаже помощта ти.

— Да — подкрепи го Бози. — Ти също скърбиш, Едгар. Не е нужно да продължаваш да играеш ролята на домакин, грижещ се за гостите си.

— Обадих се на летището. — Пам говореше така, сякаш бях възразил срещу предложението й, макар че не бях направил нищо подобно. — Гълфстриймът е готов за полет. Портиерът уреди транспорта ни, така че цялата сутрин е на наше разположение. Въпросът е с какво да я запълним?

В крайна сметка прекарахме утрото в пълно съответствие с моите планове — посетихме Художествения музей на Джон и Мейбъл Ринглинг[1].

Бележки

[1] Официалният художествен музей на Флорида, открит през 1931 година. — Б.пр.