Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duma Key, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 98 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Дума Ки

ИК „Плеяда“, 2008

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
  3. — Излишен интервал преди звезда

Статия

По-долу е показана статията за Дума Ки от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дума Ки
Duma Key
Създаване2008 г.
САЩ
Първо издание2007 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
ПредходнаРоманът на Лизи
СледващаПод купола (Канибали)
ISBNISBN 978-954-409-282-5

бележки
  • В поредния си роман на ужаса Стивън Кинг не изневерява на стила си
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дума Ки е роман на Стивън Кинг, написан през периода февруари 2006 г.-юни 2007 г. в град Бангър, щат Мейн.

Сюжет

Главния герой Едгар Фриймантъл е богат собственик на строителна компания, но живота му се променя само за миг, когато претърпява тежък инцидент на строителна площадка – огромен кран премазва пикапа му. Едгар оцелява като по чудо, но губи дясната си ръка и получава тежки мозъчни увреждания. След тежка терапия той се възстановява, но не напълно. Забравя думи, изпада в пристъпи на ярост и дори се опитва да убие жена си. Памела Фриймантъл, съпругата на Едгар, не издържа и го напуска. Изправен пред тотален колапс, тормозен от мисли за самоубийство и ужаса, че може да нарани любимите си хора, той е посъветван от своя психотерапевт – Кеймън, да се премести на ново място и да започне да събира разбития си живот парче по парче като се посвети на някое хоби. Едгар някога е рисувал и решава да се върне към тези отдавна минали времена в колежа. Наема къща на малкия и почти пуст остров край Флорида, наречен Дума Ки. И там Едгар преоткрива любовта си към рисуването и не само това. Той разбира, че има смущаващата дарба да рисува картините си истински. Скоро открива, че източника на дарбата му не се намира в него, а обитава острова много отдавна в търсене на способен човек, която да и вдъхне ужасяващ живот. Много скоро ситуацията започва да излиза от контрол и Едгар разбира, че причината за това се крие в тайната, която се крие на малкия остров повече от 80 години, свързана със зловещата способност на едно малко момиченце на име Елизабет. Едгар се запознава с другите не по-малко странни обитатели на Дума Ки – болната от Алцхаймер г-ца Ийстлейк и бившия адвокат и настоящ болногледач Уайърман. Всеки от тях крие тайна в миналото си и ще помогнат на Едгар да спаси живота и разсъдъка си.

А зловещата Персе никак не обича да ѝ се противопоставят...нейните сили се простират далеч отвъд малкия остров!

Цитати

- Едгар, кога се чувстваш щастлив?

- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.

- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.

Едгар Фриймантъл и д-р Кеймън

Чуй, Едгар. Време е за трето действие...

Уайърман

- Сграбчи деня, Едгар...

- И остави деня да те сграбчи...

Уайърман и Едгар Фриймантъл

IV

От KamenDoc до Efree19

13:46

10 февруари

 

Едгар, отдавна не съм те чувал, както казал глухият индианец на блудния син (моля да ме извиниш — помня само тъпите вицове). Как върви рисуването? Що се отнася до МРТ, предлагам да се обърнеш към Центъра по неврологични изследвания към Общинската болница в Сарасота. Телефон: 941-555-5554.

Кеймън

 

От Efree19 до KamenDoc

14:09

10 февруари

 

Кеймън, благодаря ви за препоръката. „Център по неврологични изследвания“ — колко сериозно звучи само! В най-близко време ще им се обадя, за да си запазя час за преглед.

Едгар

 

От KamenDoc до Efree19

16:55

10 февруари

 

Чудесно. Стига само да не те мъчат пристъпи.☺

Кеймън

 

Второто изречение завършваше с личице със зъбата усмивка. На мен обаче хич не ми беше смешно — не можех да заравя как Уайърман се гърчее на задната седалка, а очите му гледаха в различни посоки. Обаче знаех, че до петнайсети март нямаше как да го завлека на лекар, освен ако не го привържех с вериги към някой трактор. Или пък ако не получеше нов епилептичен припадък. Разбира се, Уайърман не беше пациент на доктор Кеймън. Всъщност и аз вече не бях, но бях трогнат от загрижеността му. Затова съвсем импулсивно задействах опцията „ОТГОВОРИ“ и написах:

 

От Efree19 до KamenDoc

17:05

10 февруари

 

Кеймън, не ме тормозят никакви пристъпи. Чувствам се чудесно. Рисувам непрекъснато. Занесох няколко платна в Сарасота и собственикът на една галерия ги разгледа. Мисля, че ще ми предложи да направя изложба. Ако се стигне дотам, ще дойдете ли? Ще се радвам да видя познато лице от страната на снеговете и ледовете.

Едгар

 

Възнамерявах да изключа компютъра и да си направя сандвич, ала чух сигнала за ново писмо.

 

От KamenDoc до Efree19

17:09

10 февруари

 

Само ми кажи датата и пристигам.

 

Усмихнах се, докато изключвах компютъра, и усетих, че съм се просълзил.